Показаха първото българско броколи


“Допреди няколко години броколито беше от екзотичните култури за България, но вече намира все повече привърженици и консуматори, и мисля, че в момента е от масово употребяващите се култури. Характерно за броколито е, че то е с много високо съдържание на витамин С, което го прави ценен хранителен източник с антиоксидантни свойства”, каза доц. Машева.

Първият български сорт броколи “Искра”, разработка на пловдивския Институт по зеленчукови култури “Марица”, направи дебют на изложението “Агра”. Сортът, селектиран от доц. д-р Галина Антонова, е директен, не е хибрид, и по тази причина семената му ще са на по-ниска цена. Това го прави изключително атрактивен за производителите. Освен това при замразяване до 6-7 месеца той запазва хубавия си зелен цвят, така че може да се предлага по заведенията.

“Добивът е около 2 тона от декар от основните глави, но той пуска и странични глави, което допълнително дава от 500 до 700 килограма от декар. Има много добра цена, така че хората, които отглеждат броколи, могат да разчитат на добър добив и добра печалба”, разказа пред “Марица” доц. д-р Стойка Машева, директор на института. И обясни, че и в момента разполагат със семена от новия сорт, но от догодина ще имат по-големи количества, които да задоволят пазара.

В Китай създават овощни градини с български череши, селектирани от института в Кюстендил, похвали се и проф. д-р Петър Славейков, председател на Селскостопанска академия. Основното направление, по което научните институти в страната работят, е глобалното затопляне и промените в климата. Именно затова разработваме специални сортове, устойчиви на суша, допълни проф. Славейков. През 2012 година са патентовани 30 нови сорта от институтите, които влизат в състава на Селскостопанска академия, която тази година е съорганизатор на изложението за агробизнес “Агра”. Именно там бе първата спирка на министъра на земеделието в оставка Мирослав Найденов, който откри форума.

Договорихме 2.4 милиарда евро допълнително за българското селско стопанство през следващия програмен период, обяви при приветствието си министърът. Така цялата сума за сектора става 7.5 млрд. евро. Надявам се президентът Росен Плевнелиев да не сбърка в избора си за служебен министър на земеделието, тъй като на него ще се падне честта да довърши преговорите за Общата селскостопанска политика за 2014-2020 година, допълни Мирослав Найденов. Който заложи на животновъдството, ще спечели в следващия програмен период, категоричен бе той. Ситуацията е такава, че занапред, с въвеждането на тавани за плащанията на субсидии с цел по-справедливото им разпределение, зърнопроизводителите няма да са вече най-заможните. Сега малък процент бенефициенти получават над 2/3 от средствата, за сметка на зеленчукари или животновъди.

Пред журналисти по-късно министърът в оставка призна, че не е успял да довърши административната реформа в сектора и институциите, подчинени на министерството му, да станат по-открити и достъпни. За баланс обаче посочи, че по негово време усвояването на директните плащания е почти 100 процента.

Въпреки че правителството е в оставка, нещата в земеделието продължават да вървят по схема. През месец март например предстоят плащанията за т.нар. застъпени площи, които са около 841 милиона лева, онагледи Мирослав Найденов. Безпроблемно ще тръгнат и държавните помощи за тютюнопроизводители, които са около 93 милиона лева.



Източник: Дарик





Коментари

горе