Защо българските дворци и замъци историците ги наричат „аули“?



Защо археолозите наричат българските каменни крепости аули?


Българската фортификация* на юг от Дунав след 680 г. включва направата на валове, крепости и градове.

Крепостите и градовете са строени по начин, който е непознат на местното население, което е заварено в Мизия.

Както казват учените, няма континуитет между строителството по тези територии до 680 г. и след 680 г., когато те стават български.

Строителните умения на българските майстори и зидари са пренесени от Персия и градежите са от квадрати. Тази техника е обща за страни като Армения, Сирия, а след VІІ в. и при арабите.

Валовете, правени от българите, са землени укрепления, с различна дължина. Така например вала строен от Аспарух при Варна е бил дълъг 3,5 км.

При изкопаването на валовете, българите първоначално правят ров, обикновено широк до 8 м. и дълбок около 2 м. Зад рова, който е предната, фронтова страна на вала, се прави насип от пръста, висок до 2 м., тръмбова се и насипа е широк в основата си до 12 м.

Най-дългият вал, правен от българите, е валът Еркесия в Южна България, дълъг е 130 км. Колкото е магистралата от София до Пловдив.

Валът-укрепление около столицата Плиска има обиколка 21 километра и „е могло да бъде  издигнато с най-примитивни ръчни инструменти от 10 000 работници за около 100 дни“ (Български средновековни градове и крепости, т. І, Градове и крепости по Дунав и Черно море; Р.Рашев. Раннобългарски землени укрепителни съоръжения, с.42). А вала Еркесия, според проф. Рашев, е изграден за 2 години (с. 42, пак там).



Разрез на валът на Плиска в югозападния ъгъл на укреплението.

По груби изчисления, за изграждането на валове българите са отделили над 300 км.

Тази защитна система от валове, наред с каменните крепости и новите градове, била „първостепенна задача и на нея българите отделяли изключително внимание. Наред с поддържането на добре обучена, боеспособна войска централно място в тази насока заема организирането на разумна и ефикасна укрепителна система на защита“ (Български средновековни градове и крепости, т. І, Градове и крепости по Дунав и Черно море; Д. Овчаров. Старобългарско крепостно строителство, с.45).

Въпросът, който ще разгледаме тук е защо българските каменни крепости-казарми, са наречени от нашите историци „аули“ и правилно ли е това?

Латинската дума aula означава „двор, дворец“ в смисъл на жилище, същото е значението и на гръцката αυλήν.

Хрониста от ІХ в. Теофан дава сведение, че през 811 г. византийския император Никифор е влязъл в Плиска и е разрушил Крумовите αυλήν.

Учените в началото на ХХ в., обременени с априорната теория, че българите са тюрки, решават, че това не е латинската и гръцка дума aula/αυλήν, а трябва да е киркизката аул (Хилфердин, Шафарик, Златарски).

Проблемът да се пренебрегне гръцко-латинското значение на думата е, че Теофан пише „Крумовото тъй наречено αυλήν“, т.е. както коментира Василевски „пред гръцката дума, която означава двор или живелище, един грък няма нужда, па било би и безсмислено, да туря уговорката „така наречено“ (вж. Златарски. т. І, ч. І „История на българската държава през средните векове“, с. 256, трето фототипно изд., 2002).

На пръв поглед Василевски и останалите са сякаш прави, ето защо и Златарски приема, че тук иде реч за киркизкото аул, а не зa гр. авлия, лат. аula, които означават същото.

Защо наистина Теофан не е написал просто αυλήν, а „така нареченото αυλήν“?

Златарски слага точка и всички днешни археолози повтарят „аул, аули“: „под ή αυλή ще трябва да разбираме вътрешната каменна крепостна същия тоя Абобски окопан лагер, дето са се издигали ханските живелища, палати. Подробното им описание виж в Абоба-Плиска и т.н.“ (с. 257, пак там).

През 1937 г. Ив. Дуйчев в „Нови житийни данни за похода на Никифор І в България през 811 г.“ (Сп. на БАН, LIV, 1937) даде агиографски сведения, че Крумовите жилища вътре в Плиска не са били оградени с каменна стена, издигната вероятно едва при Омуртаг, а с „дървена ограда“.

Тази подробност е достатъчна, за да обясни фразата на Теофан „така нареченото αυλήν“, на която толкова са се чудили учените в началото на ХХ в. и заради която многобройните български каменни крепости от казармен тип, наричани на латински и на гръцки „кастели, бурги“ в българската археологическа литература не се наричат „замъци, крепости“, а …“аули“.

И тъй, като влязъл в резиденцията на Крум, той преровил неговите съкровища и намерил твърде богата плячка. Той започнал да разпределя на войската си по списък мед[ни монети], одежди и други различни неща. Като разтворил и неговите изби с вино, той раздавал на всички свои люде да пият до насита… Като прекарал няколко дни, той напуснал резиденцията на безбожния Крум и оставяйки я, опожарил всички жилища, заедно с оградата от поставени едно до друго дървета(cod. Vatic. gr. 2014, Ив. Дуйчев).

 

Крум пирува след победата над император Никифор 

*Фортификацията е военна наука за изкуствените закрития и прегради, усилващи разположението на собствените войски по време на боя. Думата произхожда от френски “fortifier” — укрепвам, усилвам.



Източник: letopisec

Следваща статия:
Кастра Мартис – приказната крепост в Кула





Коментари

Видео на деня

горе