Поклон пред българския лекар: Да се почувстваш генерал в нощта


През дните на карантина и извънредно положение новините ни заливат. Буквално като водопад. За съжаление оптимистичните, добрите, хубавите – са кът. Ето една история от 21 март. Хубава е! История за признателност към една благородна професия! Обичайте и уважавайте българските лекари! Ето какво написа в профила си във Фейсбук д-р Весела Томова от МБАЛ „Света Марина – Плевен“:

Снощи се прибирам от работа късно – някъде към един през нощта (спасявахме пациент с животозастрашаващ кръвоизлив и придобита инхибиторна хемофилия –дефицит на фактор VІІІА, отказан за прием от няколко специализирани лечебни заведения!…).





Сама съм в колата, карам бавно и настръхнало… Твърде много ми е умората, за да пришпорвам „кончето“ (разбирай: пежото) по пустите улици, както правя обикновено… От радиото звучи лиричният глас на Ивайло Гюров: „JE CROIS ENTENDRE ENCORE“… Усмихвам се под маската (забравих да я сваля – вече така свикнах с нея, сякаш стана част от лицето ми…). Половината ми душа витае някъде надалеч…





Внезапно в мрака проблясва стоп-палка. Полиция. Контрол на входа на болния град…

„Документите, моля!… За къде пътувате?“

„Прибирам се от работа. Лекар съм, работя в болница „Св. Марина“. Имахме тежък случай… Отивам си у дома.“

Полицаят мълчаливо ми върна личната карта, отдаде чест и ми даде път…

Почувствах се като генерал на нощта… 


Какво четем:

🔴 Чакането свърши. Битката започна!

🔴 Ще има гратисен период за купуване на маска, ще се детайлизира къде ги носим

🔴 Отлагат заемите на гражданите с 2 месеца!


Източник: С кафето



Коментари

горе