Неофит Рилски – “патриархът на българските писатели и педагози”


Няма да преувеличим, ако кажем, че почти сам Неофит Рилски олицетворява цял етап от развитието на новобългарската култура – движението за народна просвета, за новобългарско училище, книжнина, общонационален книжовен език. А именно това движение изиграва може би една от най – важните роли на мощен ускорител в съзряването на националното съзнание, въздейства на борбата за църковна независимост и за крайната победа- признаването на българската нация в пределите на Османската империя. То обединява разпокъсаните дотогава народни сили в подготовката им за последната, решителна битка – тази за политическо освобождение.

А щом борбата за просвета, за новобългарско училище, книжнина и език лежат в сърцевината на извършилата се културна революция, то и първият радетел на новобългарския книжовен език – Неофит Рилски – можем спокойно да определим като знаменосец на културната революция у нас. Признание за значението на Неофит Рилски в културната история на България дава Константин Иречек през 1882г.: „патриарх на българските писатели и педагози”.

NRотличие
Почетното отличие се присъжда за високи постижения в педагогиката и развитие на образователната сфера.
Неофит Рилски е сред онези дейци на Българското възраждане, които ни поразяват с всеобхватните си интереси, с безкрайното си трудолюбие и себеотрицание, с високата си нравственост и безкомпромисност. Една личност, която отдава умствените си и творчески сили в продължение на близо седемдесет години на високо благородна цел. Творческото му въздействие може да се открие в няколко поколения български интелектуалци в страната.

Още в младежките години на родения през 1793г. в Банско Никола Поппетров има моменти, които предсказват неговата склонност към тези духовни и интелектуални прояви, които ще оставят следа в българската култура. Получил първите си училищни познания от баща си свещеник, през 1806г. той е ученик при прочутия живописец Димитър Зограф. Когато учителят му трябвало да напусне Банско и да замине за Рилския манастир да рисува икони, младият Никола пожелал да тръгне с него и да се учи за иконописец, но баща му не го пуснал. Тогава Никола избягал от вкъщи и настигнал учителя си. Заедно с него отива в Рилския манастир, където, според някои монаси, взема участие при рисуването на „Страшния съд”. Когато Димитър Зограф свършва своята работа в манастира, той го напуска без своя ученик, който става послушник при проигумен Йеротей. Бащата на Никола се възпротивява, защото вече вижда сина си като прочут живописец, но склонява при условие, че младежът няма да бъде покалугерен без неговото одобрение. Но не станало така – Йеротей покалугерил послушника си без знанието на бащата през 1811 год. и Никола приема името Неофит.

Започват години на упорит труд. Младият Неофит изучава в манастира черковнославянска граматика, учи в гръцките училища в Мелник и Велес, след което става учител и проповедник в Рилската обител. Тук той продължава да се самообразова постоянно и системно, поради което е смятан за един от най- културните и способни монаси.

През 1828г. самоковският митрополит Игнатий го взема за свой секретар, но не за дълго- на следващата година митрополитът бива убит. Потресен от садизма на турчина убиец, Неофит прави първия си литературен опит, написвайки стихотворение, посветено на убития митрополит. Върнал се в Рилския манастир, той трябва отново да го напусне, тъй като през 1833г. манастирската сграда е нападната и изгорена от разбойници.

Неофит отива в Казанлък, а през 1834г. – в Букурещ. Там е изпратен от Априлов и Палаузов, за да се подготви за преподавателска дейност в строящото се Габровско училище. В началото на 1835г. училището е открито, а Неофит е първият му учител. Той въвежда взаимоучителния метод, обучава своите възпитаници в светски дух.

Три години по – късно, през 1837г., Копривщица има честта да приеме за две години уважавания педагог. Но копривщенските първенци го принуждават да напусне красивото подбалканско селище и да се завърне в Рилския манастир.

Неофит Рилски3От много градове до него достигат писма- всички горят от желание да отиде при тях, да ги просвети. Най – настоятелни обаче са старозагорците. Те пишат писмо след писмо – прочувствени, завладяващи. Неофит не може да устои на трогателните молби и скланя. През април 1846г. той отива в Стара Загора, но за съвсем кратко време. Лошите условия в училището не му дават възможност за нормална педагогическа дейност и го принуждават да се върне отново в своя „дом безмолвия” в Рила. Отново го напуска през 1848г., когато е поканен да поеме катедрата по славянски език в богословското училище на о-в Халки. Там прекарва четири години и съставя за нуждите на преподаването славяно- гръцки речник, отпечатан в Константинопол със заглавие “Христоматия на славянския език”. Днес, 160 години по-късно, този труд все още се използва. През 1852г. Неофит се завръща отново в Рилския манастир, който вече не напуска до края на живота си, въпреки поканите за учител и ректор на проектираната духовна семинария.

Книжовната работа поглъща Неофит, той живее изключително с нея. През 1860г. до 1864г. поема игуменството на Рилския манастир. Толкова силно отдаден на своите книжовни занимания, той отхвърля по-късно и митрополския сан, който му предлагат. Неофит Рилски бе роден за педагог и книжовник и не измени на своето призвание.

НеофитРилскиглобус
Глобусът, създаден от Неофит Рилски
Той е обичан и уважаван от всички, канен за учител от различни краища на страната. От него се искат съвети за постройката на училища, книжовници му изпращат за мнение свои ръкописи. Той е винаги отзивчив, внимателен – мъдър наставник, опитен и неуморим педагог. Неофит дава на народа това, от което има нужда най –много – просвещение и наука. С рационалистическите си възгледи той поставя на здрава основа училищното обучение – въвежда взаимоучителната метода, въвежда нови учебни предмети, с които разширява значително познанията на учениците си, отхвърля завинаги схоластиката и догматизма на старата килийна система. Смятайки, че учението трябва да бъде поставено преди всичко, Неофит Рилски съставя и издава през 1835г. „Взаимоучителни таблици”, по които се води оттогава училищното обучение и първата по – сериозна „Болгарска граматика”, интересна не само със системното изложение на граматичните особености на българския език. В нейната уводна част или в така нареченото „Филологическо предуведомление”, нейният автор изказва своите възгледи за книжовния българския език и ги защитава с полемична част. Неофит Рилски е за създаването на книжовен национален език , който е взел под внимание онези общи закономерности, характерни за всички българския наречия. От друга страна обаче, Неофит набляга и върху необходимостта да се запазят известни особености и форми от черковнославянския език. Така той става родоначалник на езикова школа, която не пренебрегва нито отделните български наречия, нито известни форми в езика на българите от древността.

Усетът на Неофит Рилски към граматичните и лексикални особености на езика идва преди всичко от неговите лексикографски интереси. От 1819г. до края на живота си той живее с една мечта – да състави и издаде речник на българския език. Близо шестдесет години Неофит работи по изработката на българо – гръцки речник. През 1875г. започва печатането му, но поради настъпилите смутни времена този многогодишен труд, обхванал богатството на българския и гръцкия език, поддържал с десетилетия творческия пламък на един талантлив езиковед, остава неиздаден.

НеофитРилскигроб
Гробът на Неофит Рилски
Книжовното дело на Неофит не обхваща само „Болгарска граматика”, „Взаимоучителни таблици” и този речник. Неофит Рилски е автор и на други оригинални и преводни съчинения като „Краткое и ясное изложение”, „Слаужба с житием отца Йоанна Рилскаго”, „Христоматия славянска язика”, Описание болгарскаго священаго монастиря Рислакго” и др. В тях се разглеждат не само църковни проблеми, но и такива от светски характер.

Един труд на Неофит Рилски, независимо, че е преведен, има особена стойност за Възраждането – преводът на Евангелието, отпечатан в Смирна през 1840г. Той се посреща с огромен интерес – за това свидетелстват отзивите на възрожденските читатели и книжовници.

През 1875 г., шест години преди смъртта си, Неофит Рилски издава „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“. Той ни завещава и първия български глобус, днес намиращ се в манастирския музей на Рилската обител. Умира на 4- ти януари, 1881 г., в Рилския манастир.

Неофит Рилски е личност, от която се интересуват и сега педагози, езиковеди, литератори, историци, богослови, защото той живя с енциклопедичния дух на Възраждането, с благородните му творчески пориви. Понякога голямата дистанция на времето, която ни дели от събития и творци, не ни позволява да почувстваме проникновено и да разберем напълно тяхната значимост и величие. Затова е добре да си припомним оценките на някои техни съвременници. От тях, от тези известни или забравени вече негови ученици и сподвижници, Неофит Рилски беше наречен „първий просветител болгарский”, „наш Нестор”.


Източник: bulgarianhistory



Коментари

горе