Заветите на Преподобна Стойна
Сряда, 3 Юни 2026
Стойна Димитрова или Преподобна Стойна, както е известна сред хората в България, на Балканите и в други части на света, сама посочва деня и часа на смъртта си. Казва това на свещеника в църквата „Свети Георги” в село Сушица с днешно име Златолист. Настоява попът да открие млада жена, на която Стойна е помогнала, и да я доведе в храма, където сляпата Преподобна живее, лекува, моли се и прави чудеса. Дни преди смъртта си на 22 декември 1933 г. диктува на тази жена спомените от своя 50-годишен живот и от преживяванията си като богомилски водач през XI в.
Горещите молитви на Стойна Димитрова, канонизирана от хората, а не от църквата, са преди всичко за българския народ. Бъдещето за България е светло, предрича Преподобна Стойна, но предупреждава и рисува картината на съвременната българска действителност: „България ще опустее откъм народ. Който остане, няма да знае какво да прави със земята и ще я остави непочитана от човешки труд, а самите люде първо ще подивеят, и ако не се един друг избият, накрая ще се един друг намразят. България ще лети все по-надолу и по-надолу, като на празен геран ведрото. Докато удари дъното и не остави надежда на никой жадуващ”.
Въпреки тежката картина Преподобна Стойна посочва надежда за България в най-тъмните времена за страната: „Тогава онези, що са били прокудени по чужди земи, ще се върнат чрез внуци и правнуци. Те затуй някога са били от Бога изпратени далече оттук, за да бъдат опазени, защитени и съхранени за новото време. Ще се върнат и ще направят от България храм с древна позлата и нови икони. И тогава тук няма да има градове, а само села и чифлици. И децата ще са повече от звездите”.
Преподобна Стойна разказва, че всичко това й казва по невидим и мълчалив начин свети Георги, когото тя нарича свой брат. Светецът й предрича прераждане в най-трудните времена за България, затова в днешно време има десетки опити да се посочват различни имена на съвременни ясновидци, в които уж се открива преродената Стойна.
С помощта на светеца тя разказва за българското племе през стотиците векове на неговия живот, за пътя, изминат от предците през непознати земи, за нелеката съдба, за това, че знакът на България много приличал на старата буква Ят, ятовата гласна, премахната от българската азбука. И заради това Преподобна Стойна казва: „Много работи ке станат. Ако политикантите скарат народо и он почне да се мрази, ке дойде глад и мор. Деца и старци ке умират без лек и лекарства. Обич, обич требе на ората! Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава“.
Сред големите препоръки и предупреждения на Стойна Димитрова е и това да не се продава българска земя на чужденци. А на въпроса „Подир кои е добре да вървим?”, феноменът от Златолист отговаря: „България и Русия завинаги ке са вързани една за друга, но невинаги за добро. Те са неразделни като душа и тяло. Големо е тялото, а душата е малка, но без нея плътта е само леш, смрад и тъмнина за ума. България е душата. Щото оттук е тръгнала към Русия и вяра, и книга, и патриарх. Все Богови работи сме й пратили. Ама тялото е неразумно. Неуко е то, завалията. Сляпа сила: днес я гледаш – сака да те прегърне, утре я гледаш – сака да те яде. Тъй става, щом тялото не почита душата си, а някогаш дори не я признава за жива. Зли времена вещае Небето за Русия, люде. Няма да мине и век – помнете ми думата – и она, дето днес е ръгнала да прегази свето и като порой мътен да го залее, ке биде прегазена, ке бъде бита, ке се свие в коритото си и дълго време само ке шушне. Ке шушне и ке въздиша. Тогаз отново ке й потребе душа и она пак ке прегърне България. Внуците ви ке го доживеят”.
Когато след Първата световна война има реална опасност България да спре да съществува, като земята й бъде разпределена между Румъния, Сърбия и Гърция, Преподобна Стойна се затваря за една седмица в малката си стаичка в църквата „Свети Георги” в Златолист. „Тогаз хвърлих се яз на колене пред Светите Застъпници на България и цяла седмица денем и нощем се молих – без сън и хляб, само с по глътка вода. Снагата ми изсъхна, смали се, усещах се лека като листо и страданието сигурно щеше да ме повали, ако не беше вярата. Накрая се приготвих за примиране: причестих се при отец Георги, казах му: „Ке одам. Ке удрам чело о земи, докле не ни опростят и склонят да помогнат“. И му заръчах да ме заключи в стаичката ми и никого да не пуща при мене, докато не му се обадя, че съм се върнала; сетне изпих половин стомна вода и се приготвих да се отнеса. И стана чудо. Вместо аз при тях, те дойдоха при мене. Всичките. Водеше ги свети цар Борис-Михаил Покръстител”, разказва преди смъртта си Стойна на извиканата от нея Боянка.
По чудодеен начин получава послание от небесните закрилници на България, които предвещават светли бъднини за България, при условие че българите се събудят и вече не са „безропотен съзерцател на съдбата си”: „А също и всичко, което ще го направи след време духовен водач на света, ако той, разбира се, изяви воля за това. Винаги има или – или. И да не се оправдавате после, че уж така ви било писано. Важното е как го четете. Ставай и тръгвай. Още днес. На всички, които те слушат, кажи, че макар и прикована на кръста, Бог няма да предаде земята ви на разтерзание. Ако се тревожиш за българите, немай грижа за тях. Те са под сянката на Божията десница. И така е бивало винаги – богоизбрани. Ама не щото българите са най-умни или най-праведни, а щото са най-дълголетни измежду всичките, затуй са изпратени на тази земя с Божия заръка. А кога си изпратил някой да върши твоя работа, ти гледаш да го предпазваш от тежки несрети и ако му даваш теглила, то е само за поумняване”, разказва Стойна за небесното послание, което й се дава.
Какво четем:
🔴 Българите гневни: Това не е нормално, това са много пари!🔴 Системен тормоз над дете и сини в благоевградска детска градина
🔴 След смъртта му: От профила на Любен Дилов огласиха кога е погребението
Източник: lupa
Коментари
Последвайте ни във facebook!
