„Skinheads White" пред съда: Колко по-очевидни трябва да станат знаците
Понеделник, 17 Авг. 2026
Пловдив от дни търси знаците. Как се разпознава радикализацията? Как млад човек попада в крайна среда? Кога компанията престава да бъде просто компания и започва да диктува кого да харесваш, кого да мразиш и към кого да насочиш гнева си?
Психолози анализират, родители говорят, институции заседават. Търсим сложните отговори.
А понякога надписът е с огромни букви върху бяла тениска.
„SKINHEADS WHITE“.
С нея Ивелин Велев беше доведен пред Районния съд в Пловдив като един от обвиняемите след акцията срещу пловдивското разклонение на „Кръв и чест“. По главата и тялото му се виждат множество татуировки и символи. До него под конвой върви 18-годишният му син Теодор, също привлечен като обвиняем.
Не знаем кога Велев е облякъл тениската. Задържан е още в неделя сутринта и би било евтина спекулация да обявим дрехата за специално подбрано послание към съда.
Не е и необходимо.
Тениската не доказва престъпление. Татуировките също. Вината се доказва с факти и доказателства, а не с външен вид. Съдът се занимава с първото.
Ние обаче можем да се занимаем с второто.
Защото има нещо почти сюрреалистично в това цял град да обсъжда как да разпознава крайните идеи сред младите, докато един от обвиняемите по разследване срещу „Кръв и чест“ минава пред камерите с „Skinheads White“ през гърдите.
Може би очакваме радикализацията да е по-дискретна. Да живее само в тайни чатове, заключени помещения и криптирани канали. Да ни трябва експерт, който да я разкодира.
Реалността често е далеч по-прозаична.
Тениска, татуировка, символ, компания. Някаква „фаза“, която всички чакат да мине. Поотделно нито едно от тези неща не доказва почти нищо. И точно затова е толкова лесно всяко да бъде подминато.
Докато не започнат да се събират.
Само преди дни майката на друг непълнолетен, задържан след нападението над двама непалски граждани, каза нещо, което би трябвало да звучи по-силно от всички институционални стратегии:
„Бандата е по-силният психолог от мен.“
Това е проблемът в едно изречение.
Крайната група не предлага на младия човек само идеи. Предлага принадлежност. Дава му „наши“, идентичност и, което е особено удобно, дава му „другите“. Враг, върху когото може да бъде изсипано всичко, което не върви в собствения му живот.
И тук кадърът от съда става още по-неудобен. До Велев върви 18-годишният му син.
Това не доказва кой на кого е повлиял. Не знаем и няма да си го измисляме. Но образът остава: баща и син са доведени по едно разследване, свързано с крайна организация, а върху гърдите на бащата стои надпис, който не изисква особено сложен превод.
Няколко часа по-късно и двамата бяха освободени от ареста. Ивелин Велев излезе срещу парична гаранция от 1000 лева, а за 18-годишния Теодор съдът заяви, че няма данни той да е съпричастен към повдигнатото му обвинение. Ивайло Колев, сочен от прокуратурата за лидер на сдружението, остана в ареста.
Това решение е важно и трябва да стои ясно в текста. Но то не променя темата на този коментар. Тук не произнасяме присъди и не решаваме кой е виновен.
Говорим за средата и за знаците, които обществото толкова упорито търси едва постфактум.
И може би затова трябва да сменим въпроса.
Не „Как не сме ги видели?“.
А колко по-видими трябва да станат, преди да спрем да ги наричаме просто стил, фаза, компания или младежка глупост?
Защото държавата обикновено забелязва проблема, когато вече има досъдебно производство, прокурор и полицейски конвой.
Групата го е забелязала много по-рано.
Какво четем:
🔴 БОЙКОТ: Спрете да пиете зелената македонска вода!🔴 И мъжът на Весела Лечева се уреди в парламента
🔴 Наши тарикати предлагат нелегално имоти под наем на Халкидики - Гърците бесни
Източник:
Коментари
Последвайте ни във facebook!
