На 23 август 1939 г. Хитлер и Сталин си поделиха Източна Европа
Неделя, 23 Авг. 2026
На 23 август 1939 г. нацистка Германия и Съветският съюз подписват договор за ненападение, останал в историята като пакта „Молотов–Рибентроп“ или пакта „Хитлер–Сталин“. Споразумението е подписано в Москва от германския външен министър Йоахим фон Рибентроп и съветския външен министър Вячеслав Молотов, в присъствието на съветския лидер Йосиф Сталин.
На пръв поглед договорът представлява класически пакт за ненападение. Германия и СССР се задължават да не воюват помежду си и да не подпомагат трети държави, които биха воювали срещу другата страна. Договорът е предвиден да действа 10 години.
Истинското значение на споразумението обаче се крие в тайния допълнителен протокол.
В секретния документ Германия и СССР определят свои сфери на влияние в Източна Европа. Сред най-съществените договорености е разделянето на Полша между двете държави. Обсъждат се също сферите на влияние в балтийските държави и съветските интереси в Бесарабия.
Това означава, че съдбата на цели държави и народи е обсъждана зад дипломатически врати от две диктатури, без участието на самите държави, чиито територии попадат в договорените сфери.
Само девет дни след подписването на пакта, на 1 септември 1939 г., Германия напада Полша. Това поставя началото на Втората световна война в Европа. Великобритания и Франция обявяват война на Германия на 3 септември.
На 17 септември 1939 г. Съветският съюз нахлува в Полша от изток. Впоследствие германските и съветските власти разделят полската територия в съответствие с договорените сфери на влияние.
През следващата година СССР разширява контрола си в Източна Европа, включително чрез окупацията и анексирането на балтийските държави. Така тайният протокол от 1939 г. се превръща в основа за мащабни териториални промени и репресии в региона.
Пактът е особено забележителен, защото нацистка Германия и СССР са идеологически врагове. Нацистката идеология разглежда комунизма като един от основните си противници, докато съветското ръководство публично се противопоставя на фашизма.
Въпреки това през 1939 г. и двете страни имат непосредствени политически и стратегически интереси да избегнат война помежду си. За Адолф Хитлер споразумението намалява риска от едновременна война на два фронта и улеснява плановете му за нападение срещу Полша. За Сталин договорът дава време на СССР да се подготви за бъдещ конфликт и разширява съветската зона на влияние в Източна Европа.
Това е причината пактът често да бъде определян като временно споразумение между два идеологически противника, основано преди всичко на прагматични интереси.
Договорът не просъществува дори две години. На 22 юни 1941 г. Германия нарушава споразумението и напада Съветския съюз в рамките на операция „Барбароса“. Така бившите партньори се превръщат във военни противници.
Именно заради историческото значение на пакта 23 август е избран за Европейски ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма. Европейският парламент приема резолюция през 2009 г., с която призовава този ден да бъде посветен на паметта за жертвите на тоталитарните режими.
Пактът „Молотов–Рибентроп“ е един от символите на трагичната съдба на Източна Европа през XX век. Той показва как тайни договорености между две големи сили могат да променят граници, да доведат до окупации и да окажат последствия върху живота на милиони хора.
Повече от осем десетилетия по-късно 23 август остава дата за памет – не само за жертвите на нацизма и сталинизма, но и за необходимостта Европа да помни последствията от диктатурата, политическите репресии и пренебрегването на суверенитета на отделните държави.
Какво четем:
🔴 Разбиха с бетонен блок колата на Невяна Владинова на бул. "Черни връх"🔴 Известна лекарка е загиналата под Мальовица
🔴 Лекар: Пада имунитетът на червата на хората
Източник: lupa
Коментари
Последвайте ни във facebook!
