България на прага на война: Гръцки войски нахлуват и завземат 10 български села заради застрелян граничар

Понеделник, 19 Окт. 2026

Преди точно 101 години България се оказва на прага на война с Гърция. Събитията, които се развиват в района на Петрич от 19 до 29 октомври същата година и привличат вниманието на световната общественост, остават в историята под името „Петрички инцидент“. 

На 19 октомври 1925 година при граничен пост № 1 на прохода Демир капия в Беласица гръцки войник навлиза в българска територия и след предупреждение е застрелян в 14 часа от български граничари. Гръцки граничари се опитват да приберат тялото и започва престрелка.



Готвещият се за избори диктатор в Гърция генерал Теодорос Пангалос използва инцидента, разпалва националистическа истерия в страната и на 22 октомври 1925 година, без да обявява война, заповядва на 6-а гръцка дивизия, разположена край Сяр, да нахлуе в България.

Теодорос Пангалос





Девет батальона с планинска артилерия, картечници и минохвъргачки форсират българската граница на фронт от 30 километра и навлизат на 10 – 12 км в страната, завземат десет български крайгранични села: Кулата, Чучулигово, Марино поле, Марикостиново, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, и Лехово, източно от река Струма и Тополница и Картечно, западно от нея.

Гърците атакуват и град Петрич, но са отблъснати на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и доброволците от ВМРО, които наброяват около 4000 бойци.

Военният министър по това време Иван Вълков изпраща подкрепления към зоната на конфликта, но изрично се разпорежда да не се оказва ожесточена съпротива. За усилване на границата и спиране на гръцкото нашествие щабът на българската армия разчита не само на местното население, но и на временните доброволци от Петрички окръг.





Струмишките чети на ВМРО на войводите Георги Въндев и Милан Постоларски, играещи ключова роля за защитата//Исторически музей-Петрич

Български бежанци след гръцкото нападение в Петричко през 1925 г.,  натоварени заедно с покъщнината си на влакова композиция на  гара Левуново/Исторически музей-Петрич 

В защита на южната граница се отправят членове на ВМРО от Горноджумайско, Разложко и Неврокопско. Мобилизирани са и бивши фронтоваци от Кюстендилско, Радомирско, Самоковско и Ихтиманско.

След героична съпротива на доброволците и пограничната стража на 29 октомври гръцките войски са принудени да се изтеглят зад границата. След себе си те оставят опожарени и ограбени села, отвлечен добитък, убити невинни хора, разпиляна селскостопанска реколта.

Гръцките жертви по време на инцидента са над 120 убити войници. Българската страна дава 19 жертви, от които 4 войници и 1 офицер, 4 милиционери доброволци и 10 мирни местни жители.

Политическото решение

Правителството в София реагира тактично и разчита не на военно, а на политическо решение. Отправя меморандум до Обществото на народите и Великите сили, които току-що са постигнали споразумение на конференцията в Локарно, за спиране на гръцкото нашествие.

В крайна сметка конфликтът е разрешен успешно от Обществото на народите, сезирано от българското правителство. Гърция е заклеймена като агресор и наказана да заплати на България 30 милиона лева репарации.

Част от тази сума е отпусната на доброволците като лично обезщетение. Те обаче се отказват от парите и ги даряват за построяването на сградата на Петричката гимназия, която дотогава се помещава в частна сграда. През 1926 г. започва строителството, но парите свършват и петричани се самооблагат, за да завършат сградата.





Сградата на Петричката непълна смесена гимназия,1930 г./Исторически музей-Петрич

Така с общи усилия през 1929 г. отваря врати Петричката гимназия (днес IV ОУ „Христо Смирненски“) . През 1930 г. общинското ръководство решава улицата южно от училището да носи името „22 октомври“ – име, което и до днес не е променяно.


Какво четем:

🔴 Извънредно: След спречкване 14-г. момче е с прободни рани

🔴 Силно земетресение разлюля Румъния, усетиха го в Русе Обновена

🔴 Тъжна вест: Почина уважаван и известен съдия в Пловдив


Източник: Блиц



Коментари

горе