• Facebook
• Twitter

Счупено детство! Година по-късно: Пропуски или прикриване? ВИДЕО

---

Една година по-късно. Седемнадесет тома материали по досъдебното производство. Десетки разпити, експертизи и проверки. И нито едно повдигнато обвинение. Какво се случва с разследването за насилието над малкото момиченце от детската градина в Каблешково? Защо родителите му твърдят, че вместо да се търси истината за случилото се с детето, усилията на разследващите са били насочени към самите тях? И какво откриха в материалите по делото, което ги  накара да поискат отвод на наблюдаващия прокурор?

След дълго мълчание Динко и Петя Кашикови отново застават пред камерата ни.

ВИДЕО

Този път Динко и Петя не разказват как е започнало всичко. Това вече го направихме в предишните части на разследването „Счупено детство“.Сега те говорят за онова, което според тях се е случило след подаването на сигнала: за работата на прокуратурата, за заключенията на вещите лица, за показанията на двете им дъщери и за въпросите, на които все още не са получили отговор. Родителите се надяваха разследването да доведе до обективно установяване на фактите. Днес обаче твърдят, че са открили сериозни разминавания между казаното от децата и отразеното в материалите по делото. Според тях определени думи и обстоятелства са били пропуснати в протоколи и експертни заключения. Те поставят под съмнение и начина, по който са били проведени част от процесуалните действия.

„Разследват мен“, казва Динко.

„Аз сега разбирам всички останали жертви защо мълчат и не подават сигнали“, споделя Петя.

Динко и Петя настояват за отвод на наблюдаващия прокурор и поставят редица въпроси за действията на разследващите органи.

Публикуваме разговора с родителите.

-Близо една година по-късно какво се случва? Хората питат: има ли резултат? Защо все още няма обвиняем?

-Динко: Стана така, че самото разследване продължи по пътя на разследването, което се водеше в Поморие. След като се запознахме с досъдебното производство заедно с адвоката ни и изчетохме всички доказателства, събрани по делото, стигнахме до извода, че цялото разследване е било водено в насока към мен.

-Тоест разследват теб?

-Динко: Разследват мен. Това ни наведе на мисълта, че самото разследване не е насочено към човека, когото детето посочва. Дори година и половина след като е споделило на майка си, то продължава да споменава същото име, конкретните ситуации и конкретните начини на злоупотреба с него.

-Тоест тя говори за учителката от детската градина, за Мариета Герова?

-Динко: Точно така, да. При изчитането на доказателствата забелязахме с адвоката ни, че има изключително голямо разминаване между това, което наистина е казало детето, включително и сестра му при разпит в „Синя стая“, и това, което е записано в протоколите. Разследването е било водено в насока, сякаш ние сме внушили на детето какво му се е случило. Все едно искат да докажат, че детето лъже.

-Защо искате отвод на прокурора?

-Петя: Аз след една година не виждам някакъв съществен резултат. Не виждам как те не виждат доказателства, които ние, без необходимото образование, виждаме. Искат да ни убедят да повярваме на вещи лица, а да не вярваме на детето си. Няма как аз да не повярвам на детето си, при условие че го познавам изключително добре. Този страх към конкретен човек тя никога не е изпитвала, преди да започне детска градина. Сега вече, благодарение на добрата терапия, която получи, и благодарение на нашите усилия, детето не живее с този страх. Той просто не владее живота ѝ. Не че не изпитва страх. Когато ѝ се зададе въпросът от какво я е страх, детето продължава да отговаря, че я е страх от госпожа Герова. След година и половина тя не си е променила мнението. Как аз година и половина ще внушавам на това дете от кого да го е страх? Мисля, че на експертите им стана достатъчно ясно, че детето го е преживяло, а те просто не искат да го докажат. Не искат да го напишат. Не знам каква е причината.

-Вещите лица не искат да напишат?

-Петя: Вещите лица пропускат точно определени думи, доказващи действията на този човек. Удобно е тези думи да бъдат пропуснати от наблюдаващия прокурор при направената проверка на записа на голямата ни дъщеря. Три пъти тя споменава разказа на сестра си за „дудито“. Точно тази дума три пъти не е написана.

-А какво е написано?

-Петя: Ами не, просто я няма.

-Пропусната е?

-Петя: Пропусната е. Наблюдаващият прокурор е подписала, че е направила проверка на записа. Значи е слушала какво е говорило детето и какво е записано. Е, как пък точно тази дума три пъти не я чухте и не я видяхте? Извинявайте, много ви е удобно точно тази дума да я няма. Във всички показания на детето точно определени думи, които доказват това действие, не се вземат предвид. Излизат ми със становище, че нейните сведения не могат да бъдат годни, защото тя попада във възраст под седем години. Какво значи това? Как не може да му се вярва на едно дете? Значи какво? Това са думите само на едно дете? Ами те се доказват. Значи прокуратурата доказва това нещо, че думите на едно дете нямат абсолютно никаква стойност, никакво значение.

-А емоционалното ѝ състояние тогава? Защо не се взема предвид това, което ти разказваш, че детето е било разстроено, че не се е хранило, че се е страхувало, че не е искало да ходи на детска градина?

-Петя: Това също не се взема под внимание.

-А мнението на терапевтката, която е работила с нея?

-Петя: Това въобще не се взема под внимание.

-Все едно не съществува?

-Петя: Все едно, че това мнение не съществува. Или не знам, може би по-нататък ще се опитат да ми кажат, че тя се е объркала. Ама няма как аз да повярвам на това нещо. Аз съм сигурна, че това нещо се е случило още преди тя да ми потвърди, че според нея също се е случило, че детето го е преживяло. Аз вярвам на детето. Детето няма как да ми описва болка. Няма откъде да му дойде да ми разказва такива страшни неща. Към днешна дата детето не говори такива страшни неща. Към днешна дата детето е изключително различно. Отново посещава детска градина. Разказите му са различни. Преди, когато я питах какво прави в детската градина, тя ми отговаряше: „Не знам. Не знам.“

Към днешна дата отново ми разказва подробно какво прави в детската градина и ми казва хубавите си впечатления от госпожите. Тя сама направи сравнение, че в онази градина е лошо, а сега се намира в хубава градина, където се чувства добре.

Извинявайте, господа, с цялото ми уважение, вие ли не можете да определите, че това дете го е преживяло? Едно дете как може да определи кое е лошо и кое е добро? Как по-силно да ви го каже, че да му повярвате? То по детски си ви го казва. Там е добро, там е лошо.

-Да не забравяме, че тогава тя е била на по-малко от четири години. Не говорим за четиригодишно дете, когато го е преживяла. Тя е била на три години и половина?

-Динко: Да, три години и седем-осем месеца, когато започва да го преживява.

-Е, може ли да очакваме един подреден разказ от толкова малко дете?

-Динко: Наблюдаващият прокурор точно това очаква. Едно от становищата е, че детето нямало достатъчно добър изказ и подреден словоред.

-Ама ние говорим за дете, което няма четири години?

-Динко: Това беше написано в обосновката на отказ по едно наше искане. Детето споделя за дадена ситуация и конкретен момент, за действие, което според него Герова е извършила спрямо него. Поискахме действие от прокуратурата и ни беше отказано с довода, че детето не се било изразявало както трябва. Това са нелепи работи. Детето влезе в „Синя стая“, каза абсолютно всичко, въпреки че беше смутено, въпреки че беше смачкано психически. После буквално пак му трябваше терапия, за да се върне в някакво нормално състояние, защото се срина. И си каза абсолютно всичко в „Синята стая“.

Четири различни гинеколога. Четири различни мнения.

-Петя: Нито едно, с нито едно не съвпада.

-Динко: Шефката на съдебна медицина тогава, въпросната кума на кмета на Поморие - господин Алексиев, слезе да диктува на съдебния лекар какво да напише. И как така, предвид че сме го казали в показанията си, никой не я извика да я разпита? Тя не е вписана като вещо лице и има право по НПК да бъде разпитана.

Сестра ѝ навърши седем години и беше повикана в „Синя стая“. Тя даде своите сведения. Там няколко пъти ми направи впечатление, че я попитаха: „Сестра ти ли ти сподели?“И нейният отговор няколко пъти беше: „Да, тя ми сподели.“ Нито един път детето не се обърна да каже: „Мама ми каза да кажа. Тати ми каза да кажа.“

-Петя: В крайна сметка в заключителното становище са написали, че това може да е внушено от родители, околни хора, учители и тем подобни. Все едно някой е казал на детето какво да разкаже, че сестра му е разказала. Да не говорим за „Синята стая“ на по-малката. Там въпросите са задавани директно, все едно че разпитваме възрастен човек, при което детето пак отговаря.

Опитват се да я разсеят. Тя на въпроса къде се е случило отговаря, че се е случило в тоалетната. И в този момент психоложката, която я разпитва, я пита: „До тоалетна ли ти се ходи?“ и отваря вратата тя да излезе до тоалетната. Тя отново успя да се върне, да се събере, да се съсредоточи и да отговори на въпросите. Това го каза на мен след „Синята стая“. Но като становище съвсем друго е написала. Становището не отговаря на казаното от детето.

-На казаното и на вас?

-Петя: И на казаното на нас. Все едно правиш становище за друго дете.

-Динко: Искам някой от институциите да се самосезира, да поиска записа, да прегледа какви професионалисти работят в тези „Сини стаи“. Да погледне някой министър или някой вещ в това нещо, да разбере с какви професионалисти разполагат на терен и за какъв позор става въпрос.

-Петя: Ама тя ѝ се изнервяше, психоложката на детето, когато то ѝ отговаряше по начина, по който те не искат и не очакват тя да отговори. Аз видях колко неудобно се чувства госпожа Харизанова. Госпожа Харизанова е от Закрила на детето. През цялото време не можеше да си намери място, като чуваше детето какво отговаря.

-Динко: Която също не е разпитана.

-Петя: Госпожа Харизанова... В документа, който тя е предоставила, при един от моите разкази аз помолих да бъде поправена думата как детето ми било „показало“, че госпожа Герова я е целувала. Точно думата „показало“ аз помолих да се поправи с „казало“, защото на мен не ми е показвала. Госпожа Харизанова се опита да ме вкара в действия, които не са извършени от нас. Това е поредният служител, който се опитва да позамете случая по свой начин.

-Динко: Дъщеря ни излиза отсреща с въпрос на госпожа Харизанова: „Какво те пита? Какво ми направи Герова? Ти какво ѝ каза, тате?“ „Счупи ми ноктите, ето така.“ Знаете ли какво пише в нейното становище? „Детето замълчало и отвърнало поглед настрани.“

В разследването във Варна беше назначена психиатрична експертиза и на двете ни дъщери, включително и на мен и съпругата ми. В една от експертизите на дъщеря ни липсва точно казано нещо от нея за извършено действие от въпросната госпожа, какво ѝ е направила и как ѝ го е направила. И точно това е пропуснато да бъде написано в описа от петимата доценти, доктори, професори…последният да затвори вратата. Забравили са да споменат, че тя казва името и какво ѝ е направила. Да не говорим, че през целия разпит, защото дъщеря ни беше разпитана, ако някой може да ме убеди в обратното, да затвориш петгодишно дете в конферентна зала с петима възрастни човека, само,че  не е чист разпит. И въпреки това детето им каза какво се е случило и как се е случило. Те са пропуснали да го напишат.

Да не говорим, че през целия разпит, който проведоха, има много неадекватни въпроси, зададени от тях, от сорта на: „Ти на психиатър ходила ли си? На терапевт ходила ли си?“ Което е малко странен въпрос да задаваш на петгодишно дете. И леките подигравки отстрани към това как тя отговаря, леко смутена. И да не питат откъде знаем.

А с голямата ни дъщеря също така се подбъзикват за училището, кога щяла да тръгне.Въобще цялото разследване за мен е една абсолютна гавра. Гавра с детето. Вие не искате да докажете, че това дете е пострадало. Вие искате да изкарате един... Не знам как да я нарека тази госпожа. Много хора излязоха на протестите и казаха: „Ние сме я виждали по казината. Ние я познаваме. Тя е много арогантна. Тя е много невъзпитана.“ Искам да попитам наблюдаващия прокурор защо не разпита никой неин приятел, не разпита кмета на мястото, на което тя живее, а разпита кмета на мястото, на което ние живеем. Защо не разпита госпожата, която сама се свърза с вас и каза, че иска да даде показания?

-Динко: Защо не разпитахте бивши колеги? Защо не разпитахте нейните приятели, които тя твърди, че ще я защитят? Защо разпитахте хора, които не познават семейството ни, не познават детето ни, а ги питате дали са забелязали промяна в поведението на детето?

-Петя: Ама как да я забележат, като те не ни познават? Проблем сме за хората, които сме си потърсили правата. Това е.

-Динко:  На всичките ми въпроси ми се отговаряше: „По НПК не може. По НПК не може.“ Ами държа да кажа и на обществото, ако не знае, че по НПК излиза така, че до седемгодишна възраст педофилите могат да си правят каквото си искат с децата и при слаб интерес от прокурора ще им се размине. Защото това дете година и половина казва едно и също име, едни и същи ситуации, едно и също нещо, което му се е случило. Навсякъде, където я попитаха, каза едно и също нещо. Да не говорим, че на места пропуснаха да го напишат. Нека да ни питат откъде знаем, защото знаем. И най-интересното е, че все едно нищо не се е случило. Нямало е такова нещо.

-Петя: Значи системата, прокуратурата и всички дават зелена светлина на педофилите да правят с децата каквото си искат под седемгодишна възраст. Ето така излезе и госпожа Герова с изпъчени гърди да каже: „Това са думите само на едно дете.“ Ето това се потвърждава и от системата. Това са думите само на едно дете. Тя го знае, че попада в тази възрастова граница под седем години и нейните сведения няма да бъдат валидни на практика. Защото това е нещо, за което ни предупредиха още в самото начало. Казаха ни: „Детето е много малко. Повечето педофили се навират по такива институции с толкова малки деца, защото там е най-трудно доказуемо.“

Детето го доказа, „Синя стая“, психиатрични експертизи, и накрая наблюдаващият прокурор се опитва да ме убеди, че няма такова нещо. Тя не вижда доказателства, че всичките показания на детето съвпадат точно с графиците в детската градина, с точното сливане на групите , тяхната с бебетата, кой кога тръгва от работа, кой кога остава сам. Защото те, освен длъжностната характеристика да си разкажат, госпожите са ги поразпитали поне малко. Поне там не са успели да си навържат всичко и да говорят едно и също. Там си има разминавания в това, което казват. И в крайна сметка: няма такова нещо. Е, как да няма?

-Динко: Те доказателствата стоят пред нас. Изчетохме абсолютно всичко. Седемнадесет тома доказателства изчетохме. Седяхме, четохме, записвахме, видяхме.

-Това не са доказателства, а седемнадесет тома материали, защото те, ако имаха доказателства, досега щяха да ги...?

-Динко: Да, това са седемнадесет тома материали.  От които не виждат нито едно доказателство. По неоспорим начин сведенията на детето съвпадат с всички останали събрани доказателства за време, място и начин на извършване.

-Можеш ли по-конкретно да обясниш?

-Динко: Конкретно ще обясня ситуацията. Детето в „Синя стая“ споделя, че това, което му се е случило, се е случило, когато те са били с малките. По данни от детската градина, предоставени от госпожа Данданова и община Поморие, има точно такъв период.

-Петя: И там е периодът, в който тя остава да спи.

-Динко: Абсолютно всичко съвпада с показанията на детето. Това дете няма как и откъде да знае какви са разписанията на въпросните учители и въпросната детска градина.

-Петя: И няма как ние да сме го внушили, защото ние сега се запознахме с тази информация. И е факт, че на няколко места се вижда, че е както детето каза, Герова е оставала сама с децата.

-Динко: Тя споделя, че е била посъветвана да излезе в болничен, докато нещата отшумят. След като тя от 5 февруари излезе в реален болничен, както каза един въпросен господин, разтреперена и притеснена, не знам от разтреперване и притеснение как се получава дискова херния и как, след като изтича дисковата херния, къса менискус. Това е загадка за мен в медицината. Всичко това се случва месец преди детето да разкрие и съпругата ми да изкара второто медицинско за сексуалното посегателство.

-Петя: Аз съм сигурна, че не го правят от некомпетентност, а от нечовечност. Не мога да си обясня като майка и като знам, че тези, които са разследващи, също са родители, как...

-Динко: Абе как си лягат спокойно тези хора?

-Петя: Аз не защитавам в случая само моето дете. Аз, ако исках да защитя само моето дете, щях да замълча като всички останали. Аз сега разбирам всички останали жертви защо мълчат и не подават сигнали. Аз вече напълно ви разбирам и съжалявам за пореден път, искрено. И за пореден път се чудя. Искам някой да ми отговори защо подаваме ние сигнал, защо търсим правата на детето, след като искате да ни обвините и да ни изкарате нас виновни.

-Динко: И не успяха. Една година събират доказателства срещу нас и не успяват.

-Петя:  На мен Господ ми е свидетел, че аз не съм си позволила една дума да преинача и да преувелича от казаното от детето.  Да не говорим, че се стигна дотам да се казва: „Това е много несвързан разказ.“ Да трябва да обясняваме, че ние разказваме точно това, което е казало детето?

-Динко: Не мога да разбера наблюдаващият прокурор какво очакваше. Добре написан роман? Есе, че е по-модерно? Пълни простотии. Слушахме пълни простотии.

Другото интересно нещо е, че докато гледахме доказателствата, излезе така, че един от хората, който е бил на психиатричната експертиза, се е запознавал с материалите по делото един месец преди да бъде назначен като лице, което да присъства на...

-Петя: Като вещо лице. И преди назначеното вещо лице да си даде отвода.

-Динко: Преди въпросният предходен човек да си даде отвода, тя един месец по-рано е започнала да се запознава с материалите по делото. Да се запознава с материалите човек, който няма нищо общо към този момент с делото. Ние се явяваме на 12 май на психиатрична експертиза с децата ни, а тя присъства на тази среща като вещо лице, но получава писмо за назначение на 18 май. Тя се подписва накрая на психиатричната експертиза, като там упоменава, че получава писмото за назначаване на вещо лице на 18 май. Това са  шест дни след експертизата.

Да не говорим за едно друго разминаване. Закарахме дъщеря ни на преглед. На гинекологичен преглед. Не можахме да разберем защо лекарката реши, че е много подходящо да доведе някакъв специализант.

-Тоест той да наблюдава процеса, да се учи?

-Динко: Какво се случва, да. Още един човек, който да накара детето да се чувства неудобно. Което е още по-интересно, сега като четохме доказателствата, на същата тази експертиза са се подписали две жени и един мъж.

-Коя е втората? Коя е втората докторка, която е присъствала на този преглед?

-Петя: Нямаше такава. Двамата сме свидетели. Аз влязох в стаята на прегледа.

-Динко: Запомням ги. Бяха само докторката, специализантът и докторът, който я преглеждаше.

Делото след една година продължава да се води срещу неизвестен извършител, колкото и пъти детето да повтори кой е извършителят.

-Петя: Кой е извършителят, какво е...

-Динко: Сестра ѝ го потвърди. Наши приятели потвърдиха, че детето им споделя конкретни ситуации с тази госпожа. Дадоха го в сведения. Те сами казаха, че са забелязали промяната в детето, защото са ни приятели, покрай нас са непрекъснато и ни познават. Да, тях решиха да ги разпитат последни.

Искам да попитам какво точно се промени в отношението на госпожа Кирова, наблюдаващия прокурор? Защото ние, като бяхме там, тя ни обясняваше колко много стаж има в такива случаи. Как хората няма смисъл да протестират, защото те сега протестират, понеже не знаят, че прокуратурата ще си свърши работата. Абе искам да ви попитам, госпожо прокурор, какво се промени, след като дойдохте до Поморие?

-Петя: Е, в крайна сметка е имало смисъл хората да протестират. Само дето ние сме ги разубеждавали да не протестират в този момент, защото молехме да проявят търпение, да видим какво ще се свърши, каква работа ще свърши прокуратурата. Дадохме им шанс, проявихме необходимото търпение. Не ги притискахме по никакъв начин. Разубеждавахме хората да се надигат, защото ни убеждаваха, че те ще си свършат работата. Е, в крайна сметка това ли е работата, която трябваше да свършите? Да не защитите детето?

-Вашите искания уважиха ли ги изобщо? Исканията за обиск?

-Петя: Нито едно наше искане не беше уважено.

-Динко: В момента, когато се явихме на предявяването, относно въпроса ни за обиска, защо е бил отказан, разследващият орган ми зададе въпроса дали аз смятам, че след толкова време човек би запазил у себе си нещо такова. Ами смятам, че тя, като не се чувства по никакъв начин притеснена, ще си запази...

-Говорим за педофилски материали и педофилски мрежи, нали така?

-Динко: Абсолютно, да. За някакви записи, дали посещава такива сайтове, дали сърфира в това.

-Отказаха да направят обиск, което само по себе си показва предубеденост. Как излизаш с извода, че няма какво да откриеш, като не си проверил дали има какво да откриеш?

-Динко: Ама иначе провериха аз къде съм работил, какви заплати съм получавал, къде ми е бил трудовият стаж. Работя навсякъде, по всяко време ми се застъпва стажът. Викам, ако забележите, въпросната госпожа работи две години, една е на борса. Или една година работи, по някаква причина я махат от детската градина, една година е на борса. Да не говорим, че от едното място е отстранена като директорка, като в жалбата пише родител, че някаква леличка, която е работила в детската градина, се обесва след скандал с нея. Това никой не отиде да ги попита тези нейни бивши колеги за какво става въпрос. Това е неадекватна работа. Неадекватна работа. Цялото това разследване…Събрахме ей такова нещо, а вътре нищо не пише. Вие разбирате ли? Нищо не пише. Разследвали мен, на госпожите длъжностната характеристика, и добре, че не са се наговорили в цялата работа какво да излъжат, че поне се разбира къде лъжат и че детето казва истината.

-Петя: И на най-важните работи, където са експертизите на децата, където кое дете какво е казало, решили точно там да пропуснат най-важните неща, които са казали децата. Как така тези пет човека излязоха с това становище, което е коренно различно от становището на човек, който работи една година с дъщеря ни? Как така не взеха становището на терапевтката, която работи една година с дъщеря ни, където си пише за спонтанното споделяне на това какво ѝ е било причинено, за въпросните терапии, които са провеждани, кое как си проличава, какво ѝ се е случило?

-А тя разпитана ли е?

-Петя: Разпитаха я повече часове, отколкото госпожа Герова.

-Динко: Интересното е, че мен са ме разпитвали девет часа, съпругата ми я разпитваха дванадесет часа, а госпожа Герова я разпитваха пет часа и половина.

-Петя: Два пъти.

-Динко: На два пъти, два дни, да не вземат нещо да се преуморят. „За какво ѝ е на тази жена да върши тези действия и то на тази възраст?“ Госпожо разследващ, аз ли да ви информирам или вие сама ще се сетите педофилите на каква възраст и към какви хора посягат? Как може да ми зададете такъв въпрос? Още една предубеденост.

-Петя: Със сигурност не е почнало от нашата дъщеря. Най-жалкото в случая е, че много хора ни писаха за това какво им се е случило на техните деца. Всички ги помолихме поне едни сведения да напишат към прокуратурата, за да се вземе предвид това нещо. 

-Никой не иска да се връща назад?

-Петя: Никой не иска да се връща назад, да се занимава с тези неща. Аз не мога да продължа напред емоционално и психически заради това разследване. То непрекъснато ме връща назад и ме трови. Значи ние вече си защитихме детето. Първо, физически, като го отървахме оттам. Второ, психически. Искам да го защитя и с правосъдието, със силата на закона. Защо не можем година и половина да го защитим? Докога ще продължавате да ни карате да тъпчем на едно място и да ни връщате назад? Радвам се, че тя е на тази възраст и не може да осъзнае с какво всъщност се занимаваме и не задава тези въпроси. Просто стоя и се чудя, ако беше на друга възраст, какво щях да ѝ отговарям.

Защо продължаваме да чакаме? Защо още не можем да я защитим? Къде е тази сила на този закон? Къде е защитата за децата? Защо няма защита за децата? Защо не им се вярва на децата? Как така? Ами един такъв човек е доказано, че той няма една, две, три жертви в живота си най-вероятно.

-Динко: Доста повече са. Ако не са били терапевтирани навреме, хващат същия път като извършителя си. Това е. Наистина има пандемия от педофили. Ние държим този човек да не се връща повече в такава институция, да няма допир до деца, защото ни пука за всички деца. Защо има толкова насилие? От насилие. Насилието ражда насилие. То се размножава.

-Вие през тази една година се наложи да смените града, да промените целия си живот?

-Динко: Целия си живот променихме. Целия си живот.

-Петя: Да, обърнахме го на 180 градуса. Поне има положителен резултат.

-Динко: Щом дъщеря ни е добре. Тук е моментът да благодарим на хората, които ни помогнаха да успеем да променим живота си. Приятели, всички, които бяха около нас и са в този момент, които продължават да ни окуражават, които продължават да ни дават подкрепа и ни помагат. Защото наистина ни беше много трудно. И ни е. Дори и в момента ни е трудно, но все пак трябва да се борим. Защото разбрахме, че въпросната госпожа ще си живее живота, няма проблеми, всичко е наред там. 

-Динко:  Аз си давам сметка, че ако ние още бяхме на старото място, където живеехме, и ако трябваше да се явя на това предявяване и да прочета всичките тези работи, ами аз нямаше да се удържа, честно ви казвам. Поне по НПК разбирам, че няма ли труп, няма престъпление. Не ти ли видят лицето, не си ти.

Ами имам доста оплаквания. Госпожата сама казва, че има доста оплаквания от разни хора, че я заплашват. По какъв начин пък ще разберете кой точно е извършителят? Наистина щеше да ми падне пердето и сигурно щях да направя и самопризнание, ако бяхме тогава там.

Единственото нещо, което в момента ме крепи и ми дава сили, е това, че дъщеря ни е силна и продължи напред. 

-Ама ти още не си продължил?

-Динко: Ние не сме продължили. Не сме продължили, защото една система ни кара да тъпчем на едно място. Не знам. Правилната дума... Дали ни кара да агонизираме в тази ситуация. Не знам това ли е точното определение.

-Аз не знам кое повече ще ви успокои. Да докажете, че вие сте прави и всичко, което детето казва, е така, или адекватна присъда за човека, който го е извършил?

-Динко: Адекватна присъда за човека, който го е извършил. Ние сме спокойни, че детето ни е добре. Вече сме спокойни, че детето ни е добре. Неспокойни сме от това, че един изрод стои на улицата и му е добре. Хората си го казват. Доста добре се чувства жената за показанията, които дава, че се чувства зле.

-Какво точно казва психиатричната експертиза?

-Петя: В една част от психиатричната експертиза за мен прочетох, че аз съм защитавала много войнствено правата си. Как очакват тези експерти аз да си защитавам правата, в случая на детето? Аз съм родител, майка съм. Войнствено. Аз оставам с едно такова впечатление, че вие ни изцеждате на максимум, искате максимално да ни изкарате извън контрол, за да стъпим накриво и да превърнем извършителя в жертва. Няма как да стане това нещо. До момента сме се овладели, ще продължаваме да се овладяваме благодарение на добрите експерти, с които разполагаме покрай нас. Въпросът ми просто беше как очаква този господин аз, като майка, да защитя правата на децата си. Какво значи „войнствено“? Сигурно трябваше да си замълча.

-Може би по-добре щеше да изглежда в експертизата, ако бяха написали така?

-Петя: За мен това е.

-Динко:Опитват се да скалъпят история. Просто не знаят, че ние знаем кой какво е казал. Някой да ми обясни това. Как петима възрастни човека при експертиза на петгодишно дете си позволяват да излъжат в показанията на детето? Те лъжат. Да ни питат откъде знаем. Защото знаем, че са излъгали. И знаем, че детето е казало точно определено нещо: кой е извършителят и какво му е направил. И точно това са забравили да го запишат.

-Може и да се наложи да кажем някой ден откъде знаете?

-Динко: След цялото запознаване с досъдебното производство, с всички тези пропуски, които открихме, и всички тези съвпадения, които намерихме между показанията на детето и доказателствата, които са събрани, и цялата неангажираност от страна на наблюдаващия прокурор, и убеждението ни, че те са предубедени, че просто ще отчетат някакъв вид дейност, колкото да замажат, че наистина няма какво да открият, а то е очевадно — сме поискали отвода на наблюдаващия прокурор. Чакаме отговор от прокуратурата във Варна какво ще е решението. Защото оттук нататък каквото и да поискаме да направим, ще бъде направено пак по същия начин, както и тези експертизи, които знаем, че са лъжа. Разследването е водено дали аз съм проблемен или не, и всевъзможни други глупости. Но както се изрази повереникът ни, това е някаква стандартна процедура просто да отчетат дейност. Вижте, събрахме седемнадесет тома информация. Това е.

-Петя: На предявяването многократно чухме от разследващата: „Аз това не съм го чела. Аз с този запис не съм се запознала. Този запис не съм го гледала.“ Оказа се, че с повече от половината събрани материали тя не се е запознала. Те са научили как да защитават престъпниците, а не как да ги вкарат в затвора. Тяхната компетентност води до това ние да защитим престъпника, а не да защитим правата на жертвата.

Очаквайте и продължението на разследването ни „Счупено детство“. В следващите материали ще разгледаме подробно пропуските и разминаванията, за които родителите говорят в интервюто.

Какво е записано в протоколите и експертизите и какво действително са казали децата? Защо определени обстоятелства не са намерили място в заключенията на вещите лица? Какви процесуални действия са поискани и кои от тях са отказани?

Как държавата разследва сигнал за насилие над дете? Следва продължение!

Какво четем:

🔴 След скандалите в борбата: Станка Златева отваря ресторант

🔴 НАТО обсъжда удари дълбоко в руска територия

🔴 Акциз от 6000 евро за най-мощните автомобили искат властите у нас


Източник:

Коментари

Социални мрежи