В днешно време това се среща рядко! Свилен написа най-силните думи до момичето, което обича


Читател на "Петел" изпрати до екипа ни своята истинска, разтърсваща и много искрена любовна изповед. Свилен Иванов споделя с нас, а също и с огромната ни аудитория чевствата си към своето любимо момиче, което е на път да замине надалеч в стремеж да постигне целите, които си е поставила.

Без да даваме съвети или оценки, публикуваме посланието, което ни изпрати Свилен, с надеждата, че тази дълбока и истинска любов ще продължи:

Моята история е за едно момиче.

Момиче като никое друго!

Момичето, в което се влюбих и което ще обичам цял живот !

Наричам я моята принцеса, не защото се държи като такава, а защото за мен тя е точно това - една принцеса !

Моята принцеса не е като останалите момичета, тя е една от малкото, които не ги интересува парите и външния вид. Тя е красива, без да използва разни там гримове, тя е забавна, тя е директна и понякога саркастична до болка, тя е голям инат и е много, много силна, но в същото време е много нежна и ранима, тя обича да чете и да рисува!

Обичам я толкова много, че не знам какво бих правил, ако я няма и за ден в живота ми. Обичам да я гледам как спи, как се мръщи, когато се опитва да се съсредоточи, как несъзнателно си подсвирква, докато си готвим, как винаги, където и да сме, търси ръката ми, обичам, когато допира чело до устните ми преди да заспи, как след това вече заспала се катурва върху мен.

Обожавам това, че когато я целуна зад врата, тя се обляга върху мен и затваря очи, сякаш е на най-хубавото място, пристрастен съм към мириса на кожата ѝ, към устните ѝ, към вечната ѝ усмивка и нелепия ѝ смях.

Тя е човек, който винаги довежда нещата си до края и никой не може да я спре, виждам, че сега се колебае дали да замине или да остане при мен, иска отговора от мен, но как мога да ѝ кажа „Остани!“. Не мога да го направя!

Вслушай се в сърцето си !

Не мога и да живея без нея !

Сега сигурно ще си помислите, че това са просто думи, но аз наистина не виждам живота си без нея.

Тя е моето слънце, а когато си тръгне, за мен ще настъпи затъмнението!


Какво четем:

🔴 Битката, която реши Втората световна война – Сталинград

🔴 22 градуса – през февруари, не през май! Но и минус 14

🔴 Помни баба си и дядо си винаги! Тази история е за теб

Източник: Petel



Коментари



горе