Лилия Стефанова: Футболистите си разголват душите пред мен, няма табута / СНИМКИ


Феновете са луди по нея! Всяка нова снимка в нета възпламенява медиите. Тя е Лилия Стефанова, или просто Лили. Психоложката, която беше част от тима на пловдивския Локомотив, вдигнал последната Купа на България. Млада, руса, секси. Призвана да работи с футболисти, които имат славата на безпардонни женкари и непукисти. Срещата на „Марица“ с Лили развенчава куп митове.





- Лили, как една млада и красива психоложка се озова във футбола?

- Съвсем случайно. Г-н Христо Крушарски ме покани в Локо, където работихме заедно с колежката Кети Вандова. Спечелихме Купата на България, после Красимир Балъков ни покани в националния отбор. Работихме един лагер. И така се стигна до поканата от ЦСКА 1948, където съм вече 9 месеца. Разбира се, всичко стана след съгласието на г-н Крушарски, с когото поддържаме отлични отношения и до ден днешен.





- Защо Локо успя да вдигне два пъти купата, да изиграе страхотни мачове и у нас, и в Европа. Разбира се, от ваша гледна точка?

- Първо, там имаше много сплотен колектив. Второ, този отбор работи дълго време заедно, имат силни връзки един с друг и като приятели. Няма деление на чужденци и българи. А и повечето са балканци, лесно приемат нашия манталитет, начин на живот. Не се чувстват чужденци. Не може да изключим ролята на треньора Бруно Акрапович и неговия помощник Сашо Тунчев, който после го наследи на поста. Това всичко се пренася в играта. В крайна сметка треньорът е и психолог, мотиватор, грижи се да няма конфликти и напрежение в клуба. Всичко най-хубаво се съчета в един момент.

- Какво им казахте преди последния финал за Купата?

- Говорихме, разбира се. Казах им да си представят какво ще направят, когато вдигнат купата висока над главата си - ще викат ли, ще се смеят ли. Как ще изглеждат лицата им?





- Как реагираха?

- Отначало от суеверие не пожелаха да реагират. Но после го направиха и настана страшна еуфория.

- Кой направи най-интересното представление?

- Всички участваха, но главна роля през цялото време като дух и мотивация имаше капитанът Димитър Илиев.

- По-трудно ли е в националния отбор, където играчите се виждат 7-8 пъти на година?

- По-трудно, защото някои от тях не се познават, времето е ограничено и нямат това усещане един за друг като в клубните отбори.





- С какъв проблем при вас идва един национал, без да издаваме професионална тайна?

- Фундаменталният проблем е грубото отношение на публиката. Ние обичаме да оплюваме - футбола, политиците, известните. Феновете по трибуната намаляват, някак си губим идентичност по отношение на българския национален отбор. Това всичко ги смачква.

- Сериозно? За феновете тези момчета скачат след загуба в хубавата кола, качват миската и не им дреме?

- Не е така. Хубавата кола са я спечелили с професионална изява. Положили са усилия. Отношението определено ги обижда.

- И аз съм бил по лагери с футболисти, знам, че имат проблеми като нашите - детето е болно, гаджето го напуснало… Споделят ли с вас личните грижи?





- Определено, но в клубните отбори. Там имаме по-близка, доверителна връзка. Обсъждаме всякакви теми, няма табута. Животът е динамичен. Нашата концепция е всеки да говори свободно с мен. Отделно им правим програма с график да проверя кой как се чувства. Правим тестове, говорим си.

- Помага ли? Или все още има недоверие?

- Недоверие има в началото, когато за първи път дойде определен футболист. Но в края на сезона или полусезона резултатът вече е удовлетворяващ. Тогава всеки от нас благодари и трябва да каже за какво. Така правя обратната връзка.

 





- А има ли футболисти, които идват в кабинета ви, макар вече да са напуснали Локо или ЦСКА 1948?

- Има, да. Това е добра оценка. Човек поверява душата си на терапевта.

- Да не влизаме в излишни комплименти, но сте красива жена. Това слага ли някаква граница?

- Не, според мен не пречи. Дори е положително. Те се отпускат повече, когато те чувстват близък. Не говорим за сексуален аспект. Всеки се отпуска повече, когато отсреща човекът му е приятен. И обратното - ако човекът отсреща не те кефи, дори визуално, не се получават нещата. Все пак това са млади момчета. Нормално е да общуват с хора, близки до тяхната възраст. Те знаят, че няма да ги осъдя. Аз мисля по същия начин. Когато искам да се консултирам за нещо, търся по-млад колега, защото е близо до моя свят.

- Всъщност, кой е любимият ви футболист?

- Кристиано Роналдо в чужбина. У нас може би Кирил Десподов, с когото работих в националния тим.

 

- По празниците си пуснахте снимка във Фейсбук и сайтовете гръмнаха - вижте, Лили е с къса пола. Как го приемате?

- Всъщност беше рокля. Отлично! Бяха написали, че съм красива, стилна, зашеметяваща. Защо не? Много се радвам! Ще ме подразни, ако напишат, че изглеждам много зле.





- Как стои въпросът с психолозите в отбори като Реал Мадрид и Манчестър Юнайтед?

- С играчите работят цели екипи психолози. Моделът е като нашия. Правят се профили на играчи, винаги се работи след мач. Ако има проблеми на самата среща, се изчистват след нея. Не сме изостанали. Аз съм учила само по американски учебници. А психологията в САЩ е на най-високото ниво. Знаете, там се покрива и от Здравната каса, приема се по друг начин. У нас се гледа, едва ли не, тоя няма никаква работа, затова е тръгнал по психолози. А това е същото като да отидеш на кардиолог например.

Предизвикателство ли ще бъде да работите с Валери Божинов или Христо Стоичков?

С Валери се запознах сега, покрай работата с ЦСКА 1948 на базата в „Бояна“, където ходи често и той. На „здрасти“ сме. Този човек се държи винаги много уважително към мен. Николай Киров, Ради Здравков. С такъв тип екстраверти се работи много по-лесно. Те са отворени към света.





- Значи, ще ви е трудно с Бербатов. Но съм убеден, че ще се справите. Успех!

- Успех и на читателите на „Марица“, както и на екипа ви. Щастлива да е годината ви!

 

Луда е по хубавата храна и морето, има 3 дипломи

 

Лилия Стефанова е софиянка, има три висши образования: „Психология“, „Гражданска и корпоративна сигурност и „Международна сигурност“. Кара сега магистратура по спортна психология. Две години преподава в Софийския университет като хоноруван асистент за зависимостите, преди да се впусне и в спорта.

 

Консултант е също и към Столична община по проект за социален патронаж.

Лили обича за спортува, кара колело, ходи на походи. Обожава книгите, най-вече специализирана литература.

„Фен съм на хубавата храна, обичам да си хапвам. Не клоня към определена кухня. Но като отида някъде, първо си набелязвам хубав ресторант. Гледам на храната като на изкуството“, разказва красавицата, но самата тя не готви.

Обича топлината, тъй като е родена през август. И си пада повече по морските почивки: „Ходя навсякъде - не е важно дали ще е на родното Черно море, в Гърция или на френската Ривиера. Не се ограничавам с едно място“.

Ако може да избира - избира дълги вечери пред ресторант и после дискотека.

И най-важното за мнозина - неомъжена, но към момента обвързана.

 

Петков е ведър и разбираем, суровият Радев респектира

 

Лилия Стефанова не е работила с родни политици, но с радост би се включила в подобно предизвикателство. „В чужбина това е практика, дори ги обучават на невролингвистично програмиране: кои думи да използват и кои не, как да използват езика на тялото, какви изражения да правят, как хората ги възприемат, защото понякога политикът прави подсъзнателно определени неща“, обяснява дамата.

И прави за „Марица“ анализ на тримата „първи“ в държавата - Кирил Петков, Румен Радев и Бойко Борисов.

 

 





„Премиерът застана стабилно, не е многословен, кратко се изказва, на достъпен език, което също е важно. Не трябва да звучиш напарфюмирано и  помпозно, а разбираемо и в същото време интелигентно“, твърди Лили.

„Кирил Петков не проявява тревожност, дори да я има. Важна е и усмивката му, която не слиза - въпреки всичко. Тя говори за един положителен, удовлетворен от живота човек. Човек, който е намерил своя баланс“.

Президентът Радев е военен и за психоложката има по-суров вид.

„За мен това е респектиращо. Понякога си позволява знаци и символи, които са агресивни, но това може да се приеме като нормално заради неговата същност на военен летец“, обяснява тя.

 И продължава с Бойко Борисов: „Той толкова е свиквал с всичко, че спира да бъде поза и влиза в естествените си характеристики. Много, много близко до народа е. Може да му изиграе лоша шега, защото някои хора го тълкуват, че не е достатъчно начетен и ерудиран. А ние  нямаме сведения дали е така.

Дали няма нужното образование в посока презентиране, защото това също се учи. Или просто защото иска да е близо до хората. Не можем да твърдим“, разсъждава Лили, „В крайна сметка политикът е един образ, който слагаме върху личността. И ако един ден станеш политик, искаш или не, трябва да си в определен коловоз. И може би така трябва. Гледаме голямата дипломация, голямата политика. Трябва да се използва определен език“, завършва софиянката.





Ужасът да чуеш: Е, как да не я пребиеш!

В кабинета на Лили идват най-често хора с паник атаки, психически разстройства, безсъния, депресия. Няма съмнение, те ескалират заради пандемията.

„Извън това ме посещават хора, които преживяват разводи, раздели, кризи с бизнеса. Или на другия полюс в работата - с бърнаут, защото работят много интензивно. Явно заради кризата хората са принудени да работят по много, за да имат същите доходи“, обяснява си блондинката.

„Всеки човек има заложен буфер на стреса. И като му дойде в повече, организмът казва - „Чакай малко“. Идват първите сигнали, че нещо прекаляваме - сърцето тупка, изпотяване. След това са по-тежките нарушения - липса на апетит, паник атаки... Затова след първия признак трябва да забавим темпото“, съветва психологът.

 

Лили има интересни обяснения на трагичната върволица от домашно насилие у нас покрай празниците, довела до куп отнети човешки животи.

„Тотална агресия! Хората сме като малките деца пред телевизор. Когато виждаш насилие, лесно го приемаш и още по-лесно е да го възпроизведеш. Не казвам, че лошите неща трябва да се крият. Но различните хора го преработват по различен начин. На някои насилието им дава свобода и те си казват - „Хайде, давай“, разсъждава Лилия.

Тя определено смята, че българският мъж често живее векове назад като отношение спрямо жената и това поражда домашно насилие. „Все пак не сме толкова зле като в други балкански държави, станахме част от ЕС. Тези неща се наказват и преследват. В съседни държави се приемат като част от народопсихологията. Дори се смята, че имат възпитателна цел, което е страшното“, казва дамата.





„Но все пак важен е личният пример. Ако едно дете вижда постоянно майка си пребита, то започва да го смята за нещо нормално. И в терапия съм го чувала - „Ами, то, как да не я биеш“. Какво да отговориш! Питам - тази мисъл рационална ли е, има ли доказателства?“, разкрива красивата софиянка. „Карам да ги мислят. Разбират, че не е точно така. Трябва да повярват, че това е просто тяхна оценка. А реално не трябва да бият половинките си“.

За съжаление, жертвите рядко търсят помощ заради страх и подчинение. „Идват, когато насилникът е умрял или има развод. Въобще, нещо радикално е станало. Но почти никога по време на самото насилие“, тъжна е Лилия. За нея в случая най-голяма помощ може да окажат близките, когато забележат насилие. И веднага да сигнализират. „Държавата няма как да разбере. Просто жертвите така се пречупват, че са готови на всичко, за да скрият – носят тъмни очила заради синините, лъжат, че са паднали“.

 

Драмата на хлапетата побойници

Самотници в семейството, навън те са глутница

 

Лили има интересен поглед и към зверската жестокост, проявена от група тийнейджъри в софийския  квартал „Лагера“, били и унижавали свой връстник продължително. И за капак заснели всичко.

„Това е част от чувството за безнаказаност, в което живеем. За жалост, така се и случва често. Хващат някого и после го изкарват невинен по невероятни пътища. Има ли тежки последствия, наказания, хората ще се замислят сериозно, преди да извършат нещо подобно“, убедена е психоложката на ЦСКА 1948.

„Конкретно в случая действа принципът „Едно куче само и едно куче в глутница“, продължава тя. „В глутница ще те нападнат и дори изядат. Тук говорим за хора, но е субективно. Защото едни хора убиват други хора. И аз съм разколебана доколко те имат човешки качества, след като убиват и насилват, отвличат, търгуват с органи, търгуват с човешка плът“.





За нея мерките след случая в „Лагера“ трябва да бъдат жестоки. „Нека изчакаме разследването, но конкретно моето мнение за момичето, което удря - това не е прецедент. Имало е и други побои. Тя удря с такава увереност, значи не й е за първи път. Има самочувствие, че и друг път е била, но нищо не е последвало“, убедена е Лилия Стефанова.

„Те се смееха, това им носеше удоволствие, а това вече говори и за садизъм. Подават му ръка, за да го ударят. Това вече е различно. Чист садизъм“.

За Лили вината на родителите е, че бягат от отговорност. „От малки им дават таблета, за да не се занимават с тях. После телефона. Спира комуникацията между родител и дете. Липсва доверителна връзка. А трябва родителят да знае какво става в света на детето, защото то може да е започнало да краде, да взема наркотици, да е в лоша компания. Така постепенно светът на детето става онзи, от телефона“.

 


Четете още:

🔴 Автомобил засече и се блъсна в камион, водачът му избяга от местопроизшествието / ВИДЕО

🔴 Зла каракачанка едва не разкъса Царя на копривата в Пловдив / СНИМКИ

🔴 Топкардиологът проф. Григоров: Ако ви болят гърдите повече от 10 минути, идва инфарктът!





Източник: Марица





Коментари

горе