Зуека: Щастлив съм в Испания. В България не е така


Актьорът вярва, че в България все още може да се направи лустрация на децата и внуците на ДС

Ексклузивно интервю с един от най-обичаните и популярни български актьори и телевизионни водещи Васил Василев-Зуека специално за Tribune.bg. Откровен разговор с един истински човек с главно „Ч“ за емоциите около първата му изложба в София – „Моят Дон Кихот“, финала на „Като две капки вода“ и срещата с любимите му колеги, трудното решение да поеме по нов път в живота заедно със своето семейство, Испания, България, шарените 90-те и предаването „Ку-Ку“, където всъщност изгрява неговата звезда. Какви бяха мечтите на Зуека по онова време и какви са сега, в годината на неговия 60-годишен юбилей? Отговорът на тези и на още много въпроси, вижте в следващите редове:





Г-н Василев, преди броени дни се завърнахте в България за кратко, като поводите бяха две големи събития, а именно финалът на шоуто „Като две капки вода“, както и най-новата Ви изложба, озаглавена „Моят Дон Кихот“, която представихте в София, с какви емоции и преживявания бе съпътстван престоят Ви в родината?

- Олеле, ами не знам, още не мога да се оправя честно казано от всичко това, което ме сполетя! Няма думи, с които да опиша емоциите си. Но да започнем от това как мина изложбата, защото аз за първи път направих изложба в София, още повече тематична, и откровено казано самият сблъсък с хората леко ме притесняваше. Няколко дни, след като изложбата е приключила, просто мога да кажа едно – „Може би аз съм най-големият щастливец в собствения си живот!“. Срещнах се с толкова много хора, толкова много хора дойдоха на откриването на самата изложба. Изключително приятелски, изключително добре се намерихме със Спартак и с Ваня – собствениците на галерия  Nova Art Space.





Създадох много нови приятелства и имах такива срещи, които дълго време ще помня. Това е, което мога да кажа за изживяването ми, като естествено мога да говоря с часове за нея. Какво да кажа за „Капките“? Аз споделих и на моите колеги, че всъщност е хубаво, когато се събираме, защото всички отчетохме факта, че съм там и все едно никога не съм си тръгвал. Много е интересно, много е интересно! 40 хиляди души, такива емоции! Още самото ми излизане на стадиона беше изключително вълнуващо! Това не е просто една зала или едно студио хора, това са страшно много хора. Когато публиката изрева, цялата тази енергия, мен специално не ме гали, не ми казва „обичам те“. Не! Тази енергия буквално те блъска, мен ме блъсна директно в гърдите! Много съм благодарен на всички за това чувство, което изпитах, много съм благодарен!





Аз съм сигурна, че няма как в едно интервю да разкажете всичко, което сте преживели за тези няколко дни и емоциите са били такива, каквито не могат да се изразят с думи. Нека да разкажем обаче малко повече за изложбата, тя е първата Ви в София и картините са създадени специално за нея. Един от емблематичните класически литературни герои буквално оживява чрез Вашите произведения. В този ред на мисли, какъв е Вашият Дон Кихот и къде се срещат Дон Кихот и Зуека?





- Първо аз много обичам Дон Кихот! Може би, защото това е героят, който не успях да изиграя в театралната си кариера, а пък много исках. И явно всичко онова, което съм натрупал през годините като опит, като емоция, като можене и знания най-вече, избива през Дон Кихот. Защото, да се изразявам чрез Дон Кихот на мен ми е много лесно. Една най-обикновена идея, дали е идеята за свобода или идеята за мимолетността, или пък идеята за най-важното в нашия живот – любовта, просто на мен ми е много, много лесно да се изразявам чрез Дон Кихот. Затова и нарекох тази изложба „Моят Дон Кихот“. От ноември 2024 до май месец 2025, това са почти шест месеца, не съм спирал да работя по нея. Всъщност 20-те картини ги направих сравнително бързо, за около два-три месеца. Дон Кихот е този, който бих нарекъл Човекът, човека в 21 век, човека с главно Ч, човека, който всеки ден срещаме по улицата, човека като едно философско същество. Какво имам предвид? Не се интересувам от българина, от националността на човека. Интересуват ме мислите, чувствата и стремежите на съвременния човек за това - „Къде отива той?“, „Накъде е тръгнал в днешното размирно време?“, във времето, в което в Европа има война. Много отдавна не е имало тук война. Времето, когато целият свят е тръгнал в различни посоки, все едно има много различни посоки, в които да вървят всички заедно. Време на разединение, неприятелско време бих го нарекъл! При всички тези мисли, които ме блъскаха от 2020 насам, даже от 2014, вече десетина години, изведнъж всъщност си казах „Добре де, ама обикновеният човек, който мен ме интересува и винаги ме е интересувал той, обикновеният човек, който не се занимава с политика, обикновеният човек, който иска просто да е щастлив със семейството си, какво става с него? Какво става с неговата свобода? Какво става с неговия стремеж към съвършенство, към любов, към приятелство, към всички тези изконни неща?“. Това са въпросите, които ме вълнуваха абсолютно през цялото време, докато създавах двайсетте картини. След целия този период на творене по идея на Анна Василева, на жена ми, решихме да направим един албум, който е с намигане. За мен това е един изключителен продукт. Казвам продукт, защото наистина се получи много интересно нещо. Това са двайсетте картини, които са копирани на четиристотинграмова скъпа хартия, след което аз съм дорисувал всяко едно копие с различни бои – дали акрил, дали водна боя, дали плакатна боя, това няма никакво значение, на някои места съм използвал дори маркер.





Това е огромен труд и предизвикателство!

- Да, да, изключителен труд! И ние с Ани малко със страх тръгнахме да правим този продукт, защото той е доста скъпо начинание. Тук е моментът да благодаря на Силвия Пенева, наша приятелка! Благодарение на нея албумът беше осъществен, защото иначе нямаше откъде да вземем тези пари, за да го направим. Иначе той може да се издържа сам, стига да се продава. 333 бройки са всичките албуми. Вътре има 20 картини, както стана ясно, и всеки албум е номериран, от 1 до 333. За мен беше интересно да направя подобно нещо и съм благодарен на тези, които го оценяват, защото много хора го оцениха. В момента вече сме на втория печат, на вторите петдесет бройки и имаме поръчки. Радвам се на успеха на този продукт, макар че аз не обичам тази дума – продукт, но е точно такова. Абе, много красиво нещо се получи!





Още преди официалното си откриване изложбата вече беше разпродадена, значи цялото начинание е увенчано с успех и си е заслужавало?

- Да, благодарен съм на всички, които успяха да си вземат картини. Говорим за 100 % продадена изложба. Със Спартак и с Ваня само седяхме и се прегръщахме. Радвахме се, защото това много рядко се случва. Давам си сметка аз лично, че за първи път съм в София с изложба и то тематична, с „Моят Дон Кихот“, тоест може би това са основните причини. Но въпреки всичко сто процента е доста вълнуващо събитие!Много съм щастлив, това е истината, много съм щастлив!





Както казва и Вашата съпруга Ани Василева, картините Ви излъчват театралност, а това e съвсем нормално, все пак Вие сте завършил актьорско майсторство за куклен театър, което, без съмнение, се отразява на Вашия почерк като художник и го прави неповторим. По какъв начин актьорът Васил Василев-Зуека помага на художника Васил Василев-Зуека?

- Ами то всъщност е едно и също лице, при мен художник все още няма. Все още творецът е самият актьор, който е завършил „Кукли“ и има доста умения от гледна точка на боравенето с различни материали, чисто технически. Оттам нататък въображението и структурирането на самите картини аз лично правя по театрален начин. Както бих разсъждавал, анализирал, поставил една сцена или един епизод от едно произведение, по същия начин работя и върху картината. В момента, в който имам идея в главата за дадена картина, аз започвам да я структурирам и започвам да разсъждавам върху нея по чисто театрален начин. Театрален анализ правя, няма какво да се залъгваме. Моите картини наистина продължават да си бъдат театрални и смятам, че те ще си останат при мен такива. Няма значение как ще променям техниката или стила си, просто те ще си останат театрални, за което пък съм щастлив, благодарен съм на съдбата, че мога да използвам онова, което съм учил през живота си, защото това е страхотно!





- Ако ми позволите, ще преминем и малко към личното. През 2021 година направихте много голяма крачка в личен и професионален план, преобърнахте живота си буквално на 180 градуса, сменихте не просто амплоато, но и държавата. Какво Ви провокира да вземете това решение, дълго ли го обмисляхте, все пак Вие сте един от най-обичаните български актьори, който винаги е имал изключително много почитатели, редица превъплъщения в театъра, киното, телевизията. В много интервюта изтъквате мотивите си за тази крачка, зад която смятам, че се крие изключителна смелост и отговорност. Как обаче се взима едно такова решение?

- Ексцентрично е! Няма какво да се залъгваме. Когато допуснахме самата мисъл за това, трябваше да мине доста време, за да я приеме организмът ни. Говоря за повече от година. Как? Просто много неща се натрупаха като искри, нека така да го кажа, малко по-поетично, които възпламениха това наше семейно решение, а именно политическата обстановка в България, спирането на „Господари на ефира“, ковид кризата, не на последно място, защото тя промени много взаимоотношенията вътре в самата телевизия. Какво ли още не. Говоря чисто в професионален план. И не на последно място, по това време аз наближавах 60-годишнината си, абсолютно осъзнавайки, че все пак съм в края на една кариера, няма значение дали ми се иска или не, дали изглеждам добре или не. Винаги съм бил реалист от гледна точка на това - къде съм, кой съм, за какво се боря и на какво ниво съм долу-горе. Така че, когато събрахме всички тези неща, решихме, че всъщност сега е моментът да променим живота си. Четири години ние лека-полека се подготвяхме за тази наша крачка. В смисъл, че не сме натоварили книгите и не сме тръгнали веднага, тоест решението не е спонтанно, то е много дълго обмисляно и подготвяно стъпка по стъпка. Да са живи и здрави моите роднини тук в Испания, които естествено подадоха ръка и благодарение на тях доста по-лесно стана цялото това пренасяне. Не знам дали сме смели хора, просто знам едно, че сме хора, които много обичат детето си и биха направили всичко за него! И сме хора, които решат ли да направят нещо, трябва да го направят и го правят.





Как се чувствате към днешна дата, щастлив ли сте?

- Аз съм щастлив от това решение. И тримата сме щастливи! Ние няма как да скъсаме с България, защото там са приятелите ни, роднините, всичко е в България. Да, сменили сме къщата, живеем на малко по-далечно място, но тук сме спокойни и това е разликата. Мястото, където учи детето ми е спокойно, хората ни харесват, ние ги харесваме. Когато има такава емпатия от двете страни, тоест от страна на обществото и от страна на семейството, нашето семейство, животът върви много лесно. В България не е така.





 Имате две деца, Девина и Стефан, разкажете ни малко за тях, имат ли артистични заложби и дали биха тръгнали по Вашия път?

- Дъщеря ми тази година направи 26 години, синът ми е тук с нас и е на 11 години. Дъщеря ми е тръгнала така или иначе по някакъв път на изкуството и иска с това да се занимава. Не го крия. Тя завърши кинорежисура и английска филология в университета „Куин Мери“ в Лондон и по време на ковида просто трябваше да се върне в България поради ред причини, най-вече финансови, разбира се, защото да учиш онлайн от Лондон е малко скъпо удоволствие. Наскоро направи четири късометражни филма и с още една продуцентка се опитват да правят кино. Сега, по всяка вероятност, ще кандидатстват в Националния филмов център за пълнометражен филм. Време им е, макар че са млади още! Прави хубави интересни неща, рисува много хубаво, да не кажа, че по-хубаво от мен рисува. Тя отдавна е тръгнала по моя път така или иначе, по някакъв мой път и по пътя на майка си (бел. ред. Нина Димитрова – актриса и театрален режисьор), все пак да не забравяме. Да е жива и здрава само, да отстоява мечтите си, защото в днешно време е трудно. То никога не е било лесно всъщност!

Вие сте едно от знаковите лица на студентското предаване „Ку-Ку“, какво помните от онова време и за какво мечтаехте с колегите си през онези шарени години, 90-те години?





- Много хора от времето на „Ку-Ку“ в момента са изключително известни журналисти, продуценти, актьори, режисьори. За съжаление обаче, повечето млади хора днес въобще не знаят какво е „Ку-Ку“. Истината е, че когато бяхме студенти, започнахме от „Ку-Ку“. И скоро си говорихме с Иво Тодоров, който е един изключителен журналист и продуцент, според мен. За хората, които не се сещат нищо за името, само ще напомня, че той беше в основата на всичките проекти на Милен Цветков, Бог да го прости! Самият Милен беше, разбира се, от „Ку-Ку“. Изключително много хора!Какво помня? Помня много хора. Помня почти всички, които сме минали през „Ку-Ку“. Помня лудият ентусиазъм, с който смятахме, че ще оправим света, или ако не света, поне България. Спомням си първото разочарование от това, че всъщност бяхме сложени на място и ни беше казано, че в действителност нищо не можем да оправим и че тази програма ще бъде затрита четири години след нейното създаване по политически причини, разбира се. Помня първите концерти на „Ку-Ку“, помня първите автографи, помня жадните за красота очи на публиката, жадните за свобода очи на публиката. За съжаление, както ние, така и всички тези, които са ни гледали по времето на „Ку-Ку“, говоря за 90-94-та година, всъщност цялото наше поколение, ние сме излъганото поколение, няма какво да се лъжем в това. Ние сме поколението, което беше излъгано, че живее в преход и така мина целият ни живот, най-съзнателните, най-ценните ни години от 20 до 60. Де факто така нареченият преход беше лъжепреход. В България преход не е правен никога. Продължават да управляват същите хора, най-общо казано „Държавна сигурност“ с голямата руска подкрепа, което е изключително тъжно, което е изключително цинично, жалко за толкова много хора. Какво да кажа друго.





Нека Ви върна още малко назад в годините. Как изобщо се запалихте по актьорското майсторство, с какво Ви спечели сцената?

- Аз си горях от малък. Говоря много сериозно. Още от втори, трети клас аз вече знаех с какво искам да се занимавам. Аз знаех, че искам да стана актьор, знаех, че искам да бъда на сцена. Още в детската градина, после и в училище, винаги съм бил човекът, който е правил смешките, човекът, който е правил маймунджилъците. Абсолютно наясно бях със себе си! На по-късен етап започнах да се интересувам всъщност какъв е пътят, някъде пети, шести клас. Разбрах, че има висше учебно заведение, където трябва да отида след средното образование. Когато бях седми клас, се появи едно съобщение от Драматичен театър „Стефан Киров“, Сливен, че се сформира детско-юношеска театрална студия под ръководството на Ники Априлов. Всъщност това беше моята азбука в театъра. Явих се на изпит, изключително неуспешен, но Ники ме взе. Изкарахме едни щастливи пет години с него. След което, както се пееше в една песен на Тодор Колев „Мене ме взеха...“, не трудовак, но в казармата, и всичко прекъсна. Кандидатствах няколко години и ме приеха чак на четвъртата. Винаги съм знаел и съм искал да ставам актьор, през целия си живот. Всичките ми приятели и роднини го знаеха. За мен това не е просто „В един момент реших да стана актьор“, не, не, не, винаги съм го знаел. Сега, когато се опитвам да давам съвети на по-младото поколение, на децата, си давам сметка, че всъщност на мен ми е било много лесно. На децата им е трудно да изберат какви искат да станат като пораснат, на почти всички. Много малко са тези, които са наясно какво искат да правят като пораснат. Странно е, но е така.

Какво е онова, което най-много искате да се промени в България, което виждате в Испания, у испанците?





- Много работи има за промяна. На първо място това е политическата нагласа. Не политиката, а политическата нагласа. В България не се направи така наречената лустрация. 90-те години, в момента, в който уж се смени властта, трябваше, така както се изриват Авгиевите обори, да се „изрине“ всичко, което е било на власт, и то най-вече в Министерството на вътрешните работи, и всичко онова, което е работило ДС (бел.ред. Държавна сигурност). Защо? Защото те останаха и започнаха да управляват. Как управляват? Много просто! Използват държавния ресурс, за да създават партии каквито искат. Започнаха да манипулират гражданите много лесно и така. Много е дълга темата. Просто в България трябва да се направи лустрация. В момента все още е възможно, защото са минали само две поколения от 90-та досега и лесно се прави лустрация, тоест децата на децата и т.н. Може да се направи. Другият вариант естествено е революция и няма какво да се залъгваме. Има хора в България, които знаят какво означава революция. Говоря за кръв, говоря за жертви. Никой няма полза от тази работа, но ако трябва да говорим за България и как да се оправим, няма друг начин!





Наскоро имахте юбилей, 60-годишнина, какво си пожелахте?

- За 60-годишния юбилей си пожелах две неща – да има мир и да сме здрави! Нищо друго! Всичко останало ще дойде! Просто, защото в момента за мен това е най-актуалното.

Какво да очакваме в най-скоро време от Зуека?

- Що се отнася до това какво планираме с Ани, най-близкото, което предстои е една изложба в Германия, която ще бъде открита на 31 май. След което цяло лято ще трябва да поработя доста, защото ме чакат три изложби. Едната е на джаз феста в Банско. След това ще направя изложба в Българския културен институт в Рим. Бях поканен, за което съм изключително благодарен на Жана Караиванова. През октомври ще имам изложба и в Палма де Майорка в една галерия, която се намира на много интересно място, в един хотел, който сякаш е рисуван от Миро (бел.ред. Хуан Миро – каталонски художник) отвън. Самата галерия е много приказна. Това са трите неща, които съм планирал тази година. Лека-полека започнах да планирам и 26-та година. Април месец, живот и здраве, отново ще направя, след 5 години, една изложба в галерия U PARKПловдив, там, откъдето започна всъщност моята история с рисуването.


Какво четем:

🔴 Мрежата избухна след изцепката на Деси Радева, направиха я на 2 стотинки

🔴 Тревожна снимка на Веселин Плачков в инвалидна количка / СНИМКА

🔴 Фейсбук: КАТ иска нов предмет в колата освен пожарогасител, аптечка, триъгълник

Източник:



Коментари



горе