Христо Проданов и безсмъртната му мечта за Еверест


През февруари 1984 г., 24 българи поемат към пътя на своята мечта – Еверест. Това са най-добрите алпинисти на България. Те са част от първата националната българска експедиция Еверест’84. Техен ръководител е Аврам Аврамов. Целта им е да повторят подвига на съветските алпинисти от 1982 г, когато в чест на 60 годишнината от основаването на СССР и в навечерието на Деня на победата, 11 граждани на СССР изкачват за първи път върха. Нашата експедиция, която пък е в чест на 40 годишнината от социалистическата революция у нас, тръгва по най-трудния път към заветния връх. Единственият им разрешен маршрут тогава е по западния гребен и е по-известен като Жестокия път. Маршрутът е преминаван два пъти преди това, а след преминаването на нашите момчета по него, той повече никога не е повторен. Два месеца по-късно, на 20.04. Христо Проданов стъпва на най-високата точка на света….и остава там завинаги.

Експедицията не става по първоначално замисления план. Алпинистите вземат на своя глава съдбовните решения. Христо първоначално е определен да катери в двойка с Иван Вълчев, който няколко дни след него също стъпва на върха. Още в базовия лагер обаче Проданов отказва да тръгне с него. Тогава се решава с него да е шерпът Ринджи – отлично подготвен физически, но не може да катери отвесни скални участъци. Двамата са определени за трета поред свръзка, която да атакува върха. По пътя обаче те изпреварват предните групи. Драмата започва на 8 200 метра пред 90-метрова скала с обратен наклон. Христо я качва без проблеми. Шерпът не успява. Пропада и опитът на Христо да го изтегли. Вероятно там са загубени много време и сили. Шерпът слиза надолу, Христо продължава сам към върха.

Така той покорява върха сам и е тринадесетият човек в света, успял да достигне до там без кислороден апарат. Той изкачва върха от базовия лагер за 33 дни — рекорд за този маршрут. Освен това е първият човек, изкачил Еверест още през април (твърде рано за обичайните атаки на върха) и четвъртият човек, изкачил се сам. Достига го, обаче фатално късно – след 18 часа на 20 април. На върха остава 33 минути. Слиза по тъмно, по собствените си стъпки – нещо, което нито един алпинист в света до тогава не го е правил. Температурите спадат. Извилата се буря принуждава Христо Проданов да бивакува на открито, на височина около 8 700 метра. Не носи спален чувал, сигналните ракети в пистолета му се оказват негодни. В “Зоната на смъртта”, без кислород, е на 20 април, 21 април. Паметни за всеки българин остават думите звучащи към него от базовия лагер по радиостанцията: „Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е окей, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай!“.

Последното обаждане на Христо е в 19,45 ч на 21 април, после батериите падат и той остава завинаги под върха. Според описанията, които Христо е дал, той е около Голямата сива кула – на 8700 м височина. Людмил Янков вече е тръгнал да го търси. Стига почти до върха. Не се подчинява на заповедта да прекрати издирването. С тази чисто човешка постъпка, Людмата както го наричат приятелите му, жертва своето изкачване на върха. Когато се връща в базовия лагер, ампутират пръстите на краката му.

Преди да осъществи мечтата на живота си, Проданов казва: „Най-огромното ми желание е нашата експедиция да завърши успешно, да завърши успешно не само с изкачване на кой да е от нашите алпинисти, но всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми успех, всичко останало е пепел“.  

По ирония на съдбата, именно той не успява да се върне жив.

Две седмици по-късно – на 8 май 1984 г. на върха се изкачват Иван Вълчев и Методи Савов, ден след тях и Кирил Досков и Николай Петков. До днес това е последното изкачване по Западния гребен.

Днес легендарният български алпинист Христо Проданов трябваше да навърши 72 години. Посмъртно е награден с орден „Герой на Народна Република България“. Името му е и патрон на гимназия в родния му град Карлово, открита година след трагичната му гибел.

И други български алпинисти са загинали в Хималаите при експедиции за покоряване на Еверест. Една от тях е Мариана Масларова, племенничка на Христо Проданов, която загива на върха точно 20 години по-късно — през май 2004.


Какво четем:

🔴 Възвание към българите живеещи в чужбина

🔴 Атракция №1 и „Пулицър“ за България

🔴 Шампанско и сълзи

Източник: socbg



Коментари



горе