Кудоглу - големият човек в света на дребните бездарници (ОБНОВЕНА)


„Аз, Димитър Петров Кудоглу, подарявам на българския народ, в лицето на Правителството, следните мои недвижими имоти... ” - така започва Нотариален акт № 109 от 13 декември 1926 г. В документа изрично е указано, че става въпрос за ДАРЕНИЕ. Легитимира го Царският указ на Борис III под № 797 от 21 декември 1926 година.

„Милосърдието и благотворителността принадлежат към висшите качества на ума и на сърцето” , пише в „Българската Златна книга на благодетелите”. Големият дарител Димитър П. Кудоглу също е прозрял тази истина. И то много преди да вземе едно от важните решения в своя живот - да построи величествена болница за бедните. Създава я, дарявайки на държавата два свои имота в Пловдив. 

Единият е изящният хотел „Цар Симеон” - четириетажна масивна постройка от 293 квадрата, с мансарда и изба, пише в архивите за Дома.  Към нея има още една едноетажна постройка, без изба, от 64 квадрата, с дворно място. „Това са общо 380 квадрата - находящи се в Пловдив, квартал № 150 на улица „Парчевич” и площад „Цар Симеон”, купени от мене от Михал Димитров от Пловдив, с Нотариален акт под № 370 на 11 декември 1926 година за 5 милиона лева",  пише самият Кудоглу.

С указанието "този имот да служи на вечни времена за Дом на благотворителността и народното здраве „Димитър П. Кудоглу”. За управлението му e учредена Ефория (настоятелство) и в Правилника  лаконично е записано, че на никого не може да бъде отказано лечение.     

Другият имот са два тютюневи склада - четириетажни и с изба, става ясно от архивите. Построени съответно върху 1425 и 1431 кв. метра, с дворно място от 6 квадрата на ул. „Станционна”, сега „Иван Вазов”. Те се оценяват на 15 милиона лева. Приходите от тях да служат на вечни времена за издръжката на Дома на благотворителността, завещал филантропът.    

Замисълът за това дарение се очертава още на 1 декември 1926-а, когато  Кудоглу създава фондацията "Дом на благотворителността и народното здраве "Димитър Кудоглу". Целта  е да води борба с туберкулозата и по всякакъв начин да спомага за безплатно лечение на  бедните - "без разлика на вяра и народност".

За целта благодетелят дарява, както сам пише "за вечни времена" хотела и двата тютюневи склада на обща стойност близо 20 милиона лева. След това става наемател на своята доскорошна собственост и се самозадължава всяка година да внася по 800 000 лева за издръжката на Дома, който е дарил.

Цялата тази история обаче започва години по-рано. Още през 1917 г., по време на Първата световна война  - най-ужасната, която човечеството познава - милостивият българин Димитър П. Кудоглу мисли как да помогне на своите. И ако до 1918 г. вече е изразходвал повече от 500 хиляди  златни лева  и още 2.5 милиона за благотворителни цели, той призовава: „Открийте безплатни трапезарии, хранете колкото можете бедни ученици. Аз ще ви подкрепям”, пише в архивите на Дома.

Още тогава в ума му се оформила идеята за нещо по-голямо - да създаде център за борба с най-опасните за времето болести - „детските, туберкулозата, венерическите”. „Ще въздигна в Пловдив величествена болница, дето бедни, недъгави, болни деца, мъже, жени ще намират изцеление, за да станат здрави и полезни членове на обществото”, пише от Дрезден благодетелят.

И го прави - с масивната четириетажна сграда в центъра на Пловдив. Освещаването и официалното откриване на Дома е на 8 ноември 1927 г., точно по Димитровден. След пет години с постановление на Министерския съвет от 4 октомври 1932 г. здравното заведение е освободено от мито и всякакви данъци и такси.

„Кудоглу си създаде приживе един несъкрушим паметник, пишат неговите съвременници. „Не от студен гранит или мрамор, но жив паметник в сърцата и душите ...да свидетелства пред бъдещите поколения, че в днешното време на морален упадък е имало един българин, тъй издигнат нравствено, щото е намирал радост и щастие, като е работил за благото и за щастието на другите”.

Потомците обаче не оцениха жеста му. Дареният за вечни времена  Дом „Кудоглу" е национализиран през 1951 година. А  през 1976 година комунистите  го събарят, за да разширят пощата. В годините на демокрацията  складовете на Кудоглу са  приватизирани, продавани и препродавани. И оставени да се самосрутят. Или да бъдат унищожени от пожар.

 

Син срещу баща: Партийните велможи взривяват Дома

През 1951 г. Домът на благотворителността и народното здраве е национализиран с правителствен указ. Три години по-късно ликвидират и фондацията на благодетеля. През 1973 г. местните партийни велможи подписват окончателно смъртната присъда на Дома - те го сриват напълно през 1976 г., за да разширят сградата на пощата на площада.

Иронията е в това, че автор на проекта е архитект Желязко Стойков. За да разшири пощата, той бута шедьовъра на баща си - един от най-известните архитекти на Пловдив - Стойко Стойков, проектирал хотел „Цар Симеон” - т.е. Дома на благотворителността.

Така от бившия хотел не останало нищо, а на мястото, където пловдивчани се лекували безплатно, се появила соцфасадата на новата Поща.

 

Кой е Димитър П. Кудоглу: Завършва колеж, говори пет езика

Димитър П. Кудоглу е роден в Габрово, малко село в Беломорска Тракия, в семейство на будни българи. Първоначалното си образование получава в родното си село, после учи в гръцко училище на остров Хиос. Завършва обучението си във Френския колеж в Цариград. Владее пет езика - български, френски, немски, гръцки и турски.

След това продължава работата на баща си - търговия с тютюн със седалище в град Ксанти и скоро става голям тютюнотърговец. През 1903 г. напуска гръцкото градче и се заселва в големия център на търговията с тютюн по онова време - Дрезден, Германия.


Личен пример: И кметът в управата на Дома

В архивите на Дома пише: „Управлението на Дома се възлага на Ефория, въ съставъ на която влизатъ: 1) Азъ лично, 2) Пловдив. окр. управитель, като представитель на Държавата, 3) Кметътъ на гр. Пловдивъ или неговъ заместникъ, 4) председательтъ на Окр. постоянна комисия или неговъ заместникъ, 5)представитель на дружеството „Червенъ кръстъ”, пловдивски клонъ, 6) представительтъ на Търговската камара въ Пловдивъ или неговъ заместникъ, 7) Димитъръ Ат. Турдоглу, 8) Константинъ Ат. Турдоглу и 9) Недко Д. Каблешковъ, жители на гр. Пловдивъ”.

Ето как навремето кметът на града лично се ангажирал с благородната кауза. Той и общината не участват със средства в градежа и обзавеждането на болничното заведение. Само че са на едно от първите места в управлението му.

 

№ 797: Дарението узаконено с Царски указ

Огромното дарение на Кудоглу се реализира с Царски указ № 797. В петък, на 17 декември 1926 година - министър-председателят Андрей Ляпчев внесъл в ХХI Народно събрание законопроект за новото болнично заведение. Във встъпителните си думи държавникът казва:

„Мой дълг е пред Народното събрание да изкажа благодарността на правителството и на целия български народ към този добър човек, роден в чисто българското селце Габрово, Ксантийско, от родители българи, които са го възпитавали в любов към ближния и вяра към Бога.

Той в цялата си житейска дейност се е ръководил преди всичко от принципа, че създава с труда си блага и пести от спечеленото не толкоз за лични изгоди и разпиляване, колкото за обществената полза. Той винаги е съзнавал, че припечеленото е не само лично негово, а и обществено, и според това той изпълнява един дълг към своята съвест, като върши това дело“.

Така на 22 декември 1926 г. с Указ № 797 на цар Борис ІІІ е утвърден специален закон за Дома. Предишния ден депутатите от ХХІ Народно събрание приемат
закона с аплодисменти.

Домът на благотворителността и народното здраве е открит една година по-късно - на 8 ноември 1927 г. С него Кудоглу е осъществил голямата си мечта - „На най-видното място на втората столица гордо се издига величествен палат, на който със златни букви е написано ”Дом на благотворителността и на народното здраве „Димитър Петров Кудоглу” в Пловдив”.


Четете още:

🔴 Наша гордост: Лора от Английската учи в Харвард, Мирослав от Математическата- в Оксфорд

🔴 Наша гордост: Ники Маринов превзе Бастилията

🔴 3 класически експеримента разкриват колко е лесно да повлияеш на хората





Източник: Марица





Коментари

горе