Ралица Асенова разкри как Калушев купил хижа "Петрохан"
Вторник, 8 Септ. 2026
"Ефектът на пеперудата" кръсти Ралица Асенова поредния си текст, който публикува в социлните мрежи. Майката на загиналия Ники Златков се е заела чрез неща, които до момента не е разказвала, да развенчае твърденията, че Ивайло Калушев е бил ледер на култ. В своя текст тя споделя, как се е стигнало до купуването на хижа "Петрохан", за която се знае, че преди това е била собственост на бащата на Искра Фидосова. Оказва се, че всъщност именно Ралица Асенова става причина групата да вземе имота. Тя разказва:
ЕФЕКТЪТ НА ПЕПЕРУДАТА
Има неща, които досега не съм разказвала. Те са прекалено лични и скъпи за мен спомени, но усещам, че дойде време да ги споделя в публичното пространство, за да могат тези, които се интересуват от случая, да си направят съответните изводи за това какви бяха шестимата и какви планове градяхме заедно с тях за бъдещето.
От два дни наблюдавам поредната офанзива от публични изявления на „експерти" и „специалисти", които един след друг започват да ни обясняват какви са били шестимата, как са мислели, в какво са вярвали, кой кого е манипулирал, кой бил лидер на култ и управлявал тоталитарно, но с кадифени ръкавици , и какво, разбира се, се е случило.
Наблюдавам и друг феномен, който през тези седем месеца се повтаря с удивителна синхронност. Всеки път, когато ние, близките, предприемем определени действия, когато зададем неудобни въпроси или направим стъпки, които очевидно раздвижват случая, почти веднага публичното пространство се изпълва с нова порция „анализи", внушения и категорични заключения.
Като по часовник започна и следващата вълна от внушения, анализи и „експертни" мнения за шестима човека, които вече не могат да се защитят, изказвани от „специалисти", които никога не са ги виждали. А още по-интересното е, че не са разговаряли и с никого от близките им хора — онези, които наистина ги познаваха и прекарваха дълги периоди в тяхната компания. Интересно, на какво се базират „експертните" им мнения?
И не мога да се отърся от усещането, че обществото постепенно се подготвя за една окончателна присъда — постепенно и агресивно изграждана през изминалите месеци от удобни „експерти", „журналисти" и медии.
Седем месеца слушам вече какво ли не. Слушам за „секта". За „култ". За фанатизъм. Слушам как Иво е превърнат в някакъв демоничен „лидер", психопат, манипулатор, човек, който е подчинил всички останали на волята си и накрая им е наредил да се самоубият, а за по-сигурно е убил Ники и Сашо. Да не забравяме и педофилията.
И понякога се чудя дали да се смея, или да плача.
Защото аз знам какви планове имаха те. Знам какви общи планове имахме. Знам какво искаха да правят след месец, след година, след пет години. Знам какво бъдеще строяхме.
И днес искам да ви разкажа малка част от него.
В началото на миналото лято намерих имот в село Брезе. Огромно дворно място с две недостроени къщи.
Хората, които ме познават отдавна, знаят една моя мечта — къща в планината. Място далеч от града, където не просто да живея, а където един ден да мога да създам терапевтичен център.
Място, в което хората да идват за няколко дни, да се откъсват от шума, телефоните, ежедневието и всичко, което постоянно ги дърпа към тревожност и неудовлетворение. Да останат сред природата и поне за малко да имат възможност да се върнат към себе си и към вътрешния покой.
Когато намерих имота, Иво ме извика горе на хижата. Оказа се, че точно този имот те са искали да купят, когато са си търсили къща в района, но тогава той не е бил за продан. След това се е появила възможността за хижата и са купили нея. И Иво ми предложи да купи имота за мен. Идеята беше аз да осигуря една малка сглобяема къща, в която първоначално да живея, а постепенно, във времето, да довършим другите две къщи, когато имаме финанси за това.
Когато му бях изпратила тази възможност, той веднага разпознал имота. Съветвали се с Ники, ходили да гледат мястото, викали познати, които да преценят колко ще струва довършването на къщите. Обсъждали и решили да ми помогнат да осъществя мечтата си.
Дотук със злодея — лидер на култ.
Това е истинският Иво. Истинският Ники. Истинските те.
Аз съм от онези много силните и коравите, които си позволяват сълзите само когато са сами. Но там не успях. Те се изтърколиха още докато бях в стаята на Иво. После, когато останах насаме с Ники, продължиха да се търкалят — от благодарност и щастие. Не можех да намеря думи, с които да изразя какво означава за мен това тяхно предложение, а той се разтапяше от удоволствие, въпреки че се опитваше да го прикрие и да бъде сериозен...
Ще ви кажа какво му казах тогава, в неговата обител — кухнята на хижата, където водехме този разговор:
„Нищо да не се случи с този имот, за мен няма да има никакво значение. Значение има самото предложение, което ми правите. За мен желанието да ми помогнете е абсолютно безценно — да съм близо до вас, да осъществя мечтата си и да бъда от полза на клиентите си. Да мога да съм от полза на хората, с които работя, по един съвсем различен начин — сред планината, тишината и природата. Толкова много съм ви благодарна!"
Това е един от най-безценните спомени, които пазя и ще пазя винаги в сърцето си.
Това беше един от съвместните ни планове със страшния „лидер на култ" и с всички тях — „сектантите". Да ми помогнат да построя място, в което други хора да се чувстват по-добре.
В следващите дни с Ивей ходихме по срещи с брокери и със собствениците на имота. За съжаление, документите му не бяха наред и затова тази идея не се осъществи. Но търсенето на място продължи. И за разлика от многото приказващи и даващи категорични мнения без факти и доказателства, това, което току-що разказах, е проверимо и има свидетели.
И това не беше единственият ни план. Говорехме многократно за магазин в София. Истинско наше място, в което да съберем нещата, които всеки от нас създаваше. Моите картини. Уникалните чаши на Дечо. Техните дизайнерски тениски, а имаха намерение да правят и суитчъри.
Творчество. Идеи. Неща, направени с ръце, въображение и любов. Имаше планове и за поредно пътуване до Непал през тази година. Това беше животът, който течеше зад сензационните определения, които днес слушам.
И точно тук започва онова, което наричам ефекта на пеперудата.
Защото, когато унищожиш един човешки живот, не унищожаваш само него. Променяш траекторията на десетки други. А какво става, когато унищожиш шест? След тях не остават шест празни места. Остават стотици.
Преди всичко това да се случи, аз работех по толкова много лични проекти. Терапевтични дневници. Терапевтични карти. Работни материали. Групи. Нови програми. Практики.
Арттерапевтични работилници. Идеи за обучения. И още десетки неща, които бяха започнати, нахвърляни, създадени, планирани.
Седем месеца по-късно огромна част от този мой живот е замръзнала. Много от проектите ми стоят точно там, където ги оставих. Има картини, които бяха поръчани, но никога не бяха създадени. Хората никога не ги получиха. Клиентите от терапевтичната ми практика останаха без срещите ни, на които толкова разчитаха.
През тези седем месеца неведнъж съм получавала съобщения от хора, с които съм работила години наред. Хора, които ми пишат, че тази трагедия е преобърнала напълно и техния свят. Че не могат да се възстановят от случилото се. Че страдат за мен и за моите близки, без дори да са ги познавали, сякаш са загубили свои близки хора. И едновременно с това ми казват колко много им липсвам. Как в живота им е останала огромна празнина без нашите срещи и разговори.
Това е истинският ефект на пеперудата, който наблюдавам и преживявам вече седем месеца — всички проекти, планове и начинания изведнъж се прекъсват.
После прекъсването тръгва по следващата линия. И по следващата. Като вълни след хвърлен камък.
Краят на шестима души не унищожи просто шест живота. Той взриви цяла система от човешки връзки. Има бъдеще, което просто беше изтрито.
А заедно с него се промени бъдещето на безброй други хора.
Една пеперуда размахва криле.
Някъде далеч се променя цяла система. А тук изчезнаха шест вселени. Шест изключителни човешки реалности. И светът загуби толкова много, че човешкото съзнание трудно може дори да възприеме мащаба на едно такова събитие.
И всички ние продължаваме да живеем във вълните, които то остави след себе си.
„Ние сме уловени в неизбежна мрежа на взаимност, свързани в една-единствена тъкан на съдбата. Каквото засяга един пряко, засяга всички косвено."
Мартин Лутър Кинг-младши
Какво четем:
🔴 Бебе на годинка е убито във Варна, арестуваха комшийката🔴 Георги Кандев: Без вярата в Бога сме заникъде
🔴 Днес е един от най-важните празници-Спазват се ритуали за здравето на децата, а жените не трябва да перат и шият
Източник: Днес.БГ
Коментари
Последвайте ни във facebook!
