Хампарцумян обяви пред БЛИЦ дали може да се върне левът: Най-после Гълъб Донев призна истината за еврото

Понеделник, 5 Окт. 2026

"Ако България загърби европейската си позиция, никога повече няма да се върне. Ще се радват, че са се отървали от нас." С това остро предупреждение банкерът Левон Хампарцумян очерта пред БЛИЦ риска от политическо залитане в момент, в който страната е изправена и пред сериозни икономически решения.





В интервю за медията ни той говори без заобикалки за президентската битка между Андрей Гюров и Илияна Йотова, управлението на Румен Радев, спорните идеи за нови данъци, банките, инфлацията и еврото.


- Наскоро казахте, че е време "следващото поколение да ни поведе". Такава ли е посоката, която ви ръководи в предстоящите избори и какво трябва да си отиде с това предишно поколение – само политиците или и начинът, по който се управлява България?





- Този преход, за който говоря, не става от днес за утре – петък затваряме старото поколение, понеделник отваряме новото. И Слава Богу. Оставяме политическата и икономическата и всяка друга трансформация, която сме направили, но биологичната трансформация предполага смяна на лидерите.

Това не означава обаче на 100% всички да се махнат и да дойдат някакви нови. Но в момента, говорейки в контекста на президентските избори, Гюров е представител на това следващо поколение, което в следващите 20-30 години ще бъде активно и ще замести предишните поколения.

И честно да ви кажа – това вече даже се случва по един или друг начин – и в корпоративния свят, и в политиката. Едни хора остаряват, изхабяват се, нямат вече същата енергия, перспектива. По един начин управляваш, когато знаеш, че това, което правиш, ще има влияние следващите 20-30 години. И по друг начин, когато трябва да закърпиш нещо за следващите 2-3.

- Вие сте банкер, човек на числата. Ако президентските избори бяха инвестиция, какъв политически актив са Андрей Гюров, Илияна Йотова? Къде виждате най-големия риск при единия и при другия?

- Илияна Йотова е била в активната политика в последните 25 години. Преди 10 години тя се изживяваше като политкомисар на Румен Радев. Ако върнете времето назад, ще видите нейни изказвания, в които тя казва, че ще следи да той случайно да не се откъсне от партийните си ангажименти. Радев тогава БСП го беше издигнала. Йотова имаше доста ярки изказвания в този период.





Разбира се тогава там беше и Корнелия Нинова, направиха се промени, но така или иначе Илияна Йотова има опит с вицепрезидентството. От друга страна е един вицепрезидент, който не е имал този опит и не е бил в съгласие с това, което се случва – и това е Блага Димитрова.

А сега имаме един вицепрезидент конформист, в което няма нищо лошо, но в моите очи Йотова не е човекът, който ще бъде истински контрабаланс на това, което прави изпълнителната власт.

Всички говорят, че президентът трябва да бъде обединител. Само че обединяването на всички е Mission Impossible /Мисия невъзможна, б.а./. Защото ролята на висшите политици, не само на президента, е да бъдат odmes brokers или тесни брокери между различните интереси. И това е напълно различно от обединители.

- Говорейки за този контрабаланс във властта, във Вашата позиция се усеща форма на критика към политическия курс, който Румен Радев наложи през годините на "Дондуков" 2? Или може би виждате Илияна Йотова като продължение на този модел?

- Той е нееднозначен. Но ние чуваме доста амбивалентни позиции. Знаете за двойнствените изказвания на Румен Радев – и извън България, и вътре в нея. После самата Йотова отива и казва нещо в ООН, после се връща и три дни след това обяснява какво е искала да каже.

Тоест това са едни не много устойчиви позиции и е хубаво, когато има едни такива противоречащи си позиции в един човек, или в група хора, да има и един страничен, който да бъде в състояние да балансира нещата. И евентуално да не се окажем някой ден с комитет за посрещане на руските танкове на „Орлов мост“.

- Тоест Илияна Йотова няма как да бъде независим коректив на правителството на Радев според Вас, както самата тя твърди?

- Ами би било предателство спрямо предишната й позиция. Вие представяте ли си да сте били в достатъчно висока позиция като заместник на един човек, след което изведнъж да кажете нещо противоположно?! Тогава имаме проблем от чисто етична гледна точка.

Надявам се да не е това. Но ако някой ден се наложи да я попитате точно това, питайте я – ще ми бъде интересно какво би отговорила.

- Да отидем и при парите, защото Бюджет 2027 идва с едни идеи за 33% данък върху свръхпечалби, по-високи данъчни оценки на имотите и облагане на ваучерите за храна. Кое от тези решения Ви тревожи най-много и има ли момент, в който държавата започва да лекува дефицита не с реформи, а просто като бърка по-дълбоко в джоба на бизнеса и хората?

- Това, за което говорим, е проект на проектобюджета. Тоест, намеренията, които биха влезли в проектобюджета. А проектобюджетът ще стане бюджет чак когато мине през парламента и го гласуват.

Всяко правителство в момента на подготовката на бюджети тества публичната реакция. Виждате какво стана и по темата за ракията. Иначе самият проектобюджет е един документ от 300 страници с достатъчно технически подробности. Но да коментираме нероден Петко би било некоректно.

Същевременно обаче самото намерение за резки промени в данъците, дава сигнал на хората, които инвестират в България – и българи, и чужденци. И сигналът е: "Вижте, вие хубаво печелите, но ако на нас ни трябват пари, можем във всеки един момент да поискаме част от тази печалба".

Това, от гледна точка на инвестиционния климат, е пагубно!

- Добре, но в обсъждания 33% данък попадат и банките. Като банкер бихте могли да кажете кой ще плати тази сметка накрая?

- Банките са финансовата и корпоративна инфраструктура на икономиката. Знаете, че днес всеки има в джоба си карта, вероятно някакви кредитни отношения, плащаме си сметките. Но източникът на приходи на банките не е мазето на Министерство на финансите, а клиентите. И оттам нататък можем да си правим сметката – ако банките трябва да плащат повече… защото това е допълнителен данък.

Искам да е ясно, че инфлацията е индиректен данък върху спестяванията. Тоест, всички проинфлационни мерки на правителството де факто отново отиват и биват плащани от хората, които са спестявали.

По същия начин тези въпросни нови данъци индиректно облагат българските граждани. Не незабавно, не директно, но в крайна сметка говорим за това.

Този допълнителен данък би засегнал и възможностите възнагражденията в банковата система да се повишават. Тоест, тези 30-40 000 души, които работят в банковата система в България, също ще пострадат.

Хубавото в случая е, че политиците могат да се мислят за всесилни, но не могат да променят законите на физиката, химията, математиката и икономиката. Като вземеш отнякъде, от другата страна някой трябва да го даде.

- Предвид политическата първа част на разговора ни и икономическото продължение, Ви питам така – кое е по-опасно за България през следващите години – президент с погрешна геополитическа посока или правителство с погрешна икономическа политика?

- Интересна комбинация. Аз не бих ги градирал, защото и двете – поотделно и в комбинация, не са добра новина за България.

Много е важно, особено в момент на промени, да бъдем достатъчно категорични в подкрепата си за определена геополитическа ориентация и за определена устойчива и предсказуема икономическа политика.

През септември 1944 г. България има едни 10 дена, в които е във война с целия свят. Защото страната е принудена да се присъедини към Германия, Италия, Япония в тристранния пакт, но казва – "ние няма да пращаме хора на съветския фронт да се бият". Обаче понеже Сталин си е харесал България – ние символично обявяваме война на Англия и Съединените щати – и резултатът е , че те в един момент, когато има облаци над рафинерията в Плоещ, Румъния, която е тяхна основна цел, бомбардират София.

Септември 1944 г. България обявява война на Германия, предишният си съюзник, с цел да предотврати влизането на съветските войски у нас. Само че съветските войски обявяват война на България и получават основание да влязат в нея. И тогава в един период от 10 дена, страната ни е във война със САЩ, с Англия, с Германия и със Съветския съюз едновременно.

Резултатите от цялата тази окупация никак не са добри – нито икономически, нито политически.

- Но към днешна дата България не е изолирана, но дали е достатъчно интегрирана в международните съюзи тепърва ще разбираме, предвид че ефектите от това геополитическо противопоставяне все още се усещат?!

- Не знам колко дълбоко е интегрирана, след като сме принудени, когато кажем нещо, после да обясняваме какво сме направили. И дали тази интеграция, за която споменавате, е достатъчна, за да имаме дълбоки нива на доверие, обмяна на информация, участие в съвместни инвестиции.

Друг е въпросът, че България 1940 г. е била много близко до икономическите индикатори на Дания, а днес не сме толкова близко.

Една година се говореше как еврото е причина за инфлацията. Е, най-после Гълъб Донев, явно някой му беше казал, заяви, че няма такова нещо. Добре де, ама ние една година говорим как рано сме приели еврото и не сме били готови за него. И утре, ако отидем с паничката за европейските пари, могат да ни напомнят какво сме говорили.

- За обикновения човек, който не плува толкова надълбоко в дебрите на икономиката, усещането често е далеч по-простичко: "Нещо струваше 1 лев, сега струва 1 евро – значи е поскъпнало двойно". Как му обяснявате, че причината не е еврото?

- Да, но не еврото е причина за този процес. Има други процеси, които са ни направили не достатъчно силна икономика. Но въпреки всичко виждаме, че магазините са пълни, бензиностанциите не страдат от липса на интерес и т.н.

Тези процеси вървят в целия свят. И в Европа това, което вчера си могъл да си купиш с 50 евро, днес трябва да дадеш 100. Говоря за един период от 15-ина години.

- Да, но период от 15 години е едно. У нас много хора останаха с усещането, че промяната настъпи едва ли не от днес за утре…

- Да, но в секторите, в които има конкуренция, няма как да се случи по този начин. При липса на конкуренция и наличие на картелиране на пазара цените отиват много нагоре. Нали знаете колко много заплати се вдигнаха, особено в публичната сфера. Същевременно ние не сме произвели повече стоки и услуги. Естествено, че ще има инфлация.

Но еврото е само инструментът, с който мерим тези процеси, а не го предизвиква. И най-важното е, че това вече и Гълъб Донев го призна, а преди това се говореха един куп щуротии, за сгрешени данни и т.н.

Ако левът е бил толкова успешен и стабилен, защо ние се присъединяваме към еврозоната, а не те към лева?!

Както се случи и в Англия – никой не вярваше, че ще има Брекзит. Но той стана. Разочароваха се и днес говорят как биха искали да се върнат обратно. Ама докато за Великобритания това може и да е възможно, то за България, в случай че си загърби европейската позиция, никога повече няма да се върне. Ще се радват, че са се отървали от нас.

- Това възможно ли е изобщо? Да се върнем там, където сме били – валутата и предишното положение?

- Технически е много трудно. По-скоро невъзможно, но ако някой много иска, и има обществена подкрепа за това, никой не може да го спре.


Какво четем:

🔴 Почина рок динозавърът Ицо Петрофф: Спах и с Васил Петров, и с Поли Пантев (ВИДЕО)

🔴 Арестуваха декана на Медицинския факултет в Пловдив, има още задържани

🔴 Турция пуска влак стрела до границата с България


Източник: Блиц



Коментари

горе