Адвокат Гънчев: Шофьори остават без книжки заради служебна дерегистрация без уведомление

Петък, 5 Юни 2026

Ядосани и възмутени шофьори се свързаха с БЛИЦ, за да се оплачат от това, че често остават без шофьорски книжки. Причината е в служебна дерегистрация на автомобилите им, за която те в повечето случаи не знаят. Проблемът става голям и касае цялото общество. Потърсихме за интервю по този казус адв. Гънчо Гънчев, който отдавна е ангажиран с темата. 





Адвокат Гънчо Гънчев





- Адв. Гънчев, все-повече гневни шофьори се оплакват от отнети книжки, заради дерегистрация, обяснете какво се случва?

-Министерството на вътрешните работи продължава да прилага практика, която поставя хиляди български граждани в положение на правна несигурност. Все по-често водачи на моторни превозни средства остават без свидетелства за управление, след като при пътна проверка се установява, че управляват автомобил със служебно прекратена регистрация поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Проблемът обаче не е само в липсата на застраховка. Проблемът е, че в голяма част от случаите собствениците дори не знаят, че автомобилите им са служебно дерегистрирани.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата регистрацията на моторно превозно средство се прекратява служебно, когато Гаранционният фонд уведоми МВР за липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Законът изрично предвижда собственикът да бъде уведомен за тази мярка.

На практика обаче уведомяването често остава само формално задължение на администрацията.

-Защо възниква този проблем и има ли други подобни, обяснете?

-Да, има. Друг съществен проблем, който все по-често се наблюдава на практика, е свързан с разминаването между реално сключената застраховка „Гражданска отговорност“ и информацията, налична в електронните системи на контролните органи.





Нерядко водачи сключват застраховка, която влиза в сила незабавно или в рамките на същия ден, но поради технологично забавяне информацията все още не е отразена в системите на Гаранционния фонд и МВР. В резултат на това при извършване на пътна проверка контролните органи установяват липса на активна застраховка в информационните масиви и предприемат действия по прекратяване на регистрацията или налагане на принудителни административни мерки.

Така се стига до парадоксални ситуации, при които гражданинът е изпълнил законовото си задължение и разполага с валидна застраховка, но въпреки това търпи неблагоприятни последици заради забавено отразяване на данните между различните институции.

Недопустимо е пропуски или технически забавяния в обмена на информация между държавните органи и Гаранционния фонд да се прехвърлят като отговорност върху добросъвестните граждани.

Подобни случаи пораждат сериозни съмнения относно законосъобразността и справедливостта на наложените мерки и поставят въпроса за необходимостта от по-надежден и своевременен обмен на данни между компетентните институции.

-Какво точно представлява служебното прекратяване на регистрацията?

-Служебното прекратяване на регистрацията представлява индивидуален административен акт, който поражда тежки правни последици за собственика или водача на автомобила. Именно поради това законът предвижда възможност този акт да бъде обжалван пред административния съд. Когато гражданинът не е надлежно уведомен, той е лишен от правото си на защита и от възможността своевременно да упражни правото си на съдебен контрол.

В резултат на това много собственици или водачи научават за дерегистрацията едва след като бъдат спрени за проверка на пътя. Тогава следват санкции, отнемане на свидетелството за управление и сериозни административни последици.

Тази практика вече е категорично поставена под съмнение от върховните съдилища на Република България.

С Тълкувателно постановление № 2 от 5 април 2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2022 г. Върховният касационен съд и Върховният административен съд приеха задължително тълкуване на закона, според което водач, който управлява автомобил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, не носи административнонаказателна отговорност, ако не е бил уведомен за прекратяването и не е узнал за него по друг начин.

Върховните съдии изрично подчертават, че административнонаказателната отговорност предполага наличие на вина. Когато собственикът не е бил уведомен за прекратената регистрация, не може да се приеме, че е действал умишлено или по непредпазливост.

Още по-важен е изводът на върховните съдилища, че задължението за уведомяване не се изпълнява единствено чрез изпращането на писмо. Административният орган трябва да докаже, че уведомлението действително е достигнало до адресата или че той е узнал по друг безспорен начин за служебната дерегистрация.

Въпреки това множество случаи показват, че тази практика продължава да се прилага в противоречие със съдебните указания.

-А някоя от институциите зае ли се да реши този огромен проблем?

-Нарастващият брой подобни казуси доведе и до намесата на Конституционния съд на Република България На 26.05.2026 г. Конституционният съд образува конституционно дело №12/2026 г. по искане на Административния съд – Силистра, трети състав за установяване на противоконституционност на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането в частта „от датата на изпращане на уведомлението“ и чл. 143, ал. 10, изр. 1 от Закон за движението по пътищата, поради несъответствието им с чл. 4 и чл. 56 от Конституцията, което се поставя под съмнение съответствието на тези законови разпоредби с Конституцията.

Предмет на проверката е именно възможността държавата да прекратява регистрацията на автомобили без предварително и ефективно уведомяване на собствениците. Според отправените конституционни въпроси подобна практика може да нарушава основни конституционни принципи, включително правото на собственост, правото на защита и принципа на правовата държава.

Допълнително през ноември 2025 г. омбудсманът на Република България също сезира Конституционния съд с искане за обявяване на съответните разпоредби от Закона за движението по пътищата за противоконституционни.

Днес въпросът вече не е само административен. Той е въпрос на законност, справедливост и защита на гражданските права.

Държавата не може да санкционира гражданите за последици от административни актове, за които те не са били надлежно уведомени. В правовата държава гражданинът трябва да знае какви права и задължения има, преди да бъде наказан за тяхното нарушение.

Докато институциите не изградят ефективен механизъм за реално уведомяване на собствениците на автомобили, случаите на неправомерно отнети свидетелства за управление ще продължат да се увеличават, а доверието в държавността и върховенството на закона ще продължи да ерозира.

Следва да бъде отбелязана и една положителна тенденция в практиката на административните съдилища през последната години.   

Все по-често съдилищата упражняват ефективен контрол върху предварителното изпълнение на принудителните административни мерки, като на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс спират предварителното изпълнение на заповедите за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Тази съдебна практика има особено важно значение за защитата на правата на гражданите, тъй като в много случаи водачите остават без право да управляват автомобил месеци наред, преди въобще да е установено по безспорен начин дали е налице извършено нарушение.

На практика се развиват две отделни производства. Първото е административното производство по обжалване на наложената принудителна административна мярка, а второто е административнонаказателното производство, което приключва с издаване на наказателно постановление. Нерядко се оказва, че след продължително време наложената санкция отпада или се отменя от съда, но междувременно гражданинът вече е понесъл значителни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на мярката.

Именно поради това все повече административни съдилища приемат, че когато са налице данни за вероятна незаконосъобразност на административния акт или когато предварителното изпълнение би могло да причини значителни и трудно поправими вреди на гражданина, то следва да бъде спряно до окончателното решаване на спора. Това е важна гаранция за баланса между обществения интерес и защитата на основните права на гражданите в една правова държава.

Считам, че когато държавен орган не е изпълнил законовото си задължение да уведоми гражданина за настъпилите правни последици, не може впоследствие да прехвърля негативите от собственото си бездействие върху него. Правото на защита е конституционно гарантирано право и не може да бъде заобикаляно чрез формално или недоказано уведомяване.

Още по-притеснително е, че в редица случаи гражданите научават за прекратената регистрация едва когато бъдат санкционирани на пътя. Това на практика ги поставя пред свършен факт и ги лишава от възможността своевременно да защитят своите права.

В правовата държава гражданинът не трябва да бъде наказван за това, че администрацията не е изпълнила собствените си задължения. Именно затова считам, че е необходима законодателна промяна, която да гарантира реално, а не формално уведомяване на собствениците на моторни превозни средства.


Какво четем:

🔴 Бащата на загинала след падане от 5-я етаж Ивана: Готов съм за гражданско неподчинение

🔴 Катастрофи по български: Бивши депутати пратиха мотористи в болница

🔴 Жена загина при пожар в Благоевград


Източник: Блиц



Коментари

горе