Заслужават аплодисменти! Трима братя накараха наш курортен град да светне

Събота, 6 Юни 2026

За три месеца братята Илиян и Борислав Атанасови и Александър Данаилов със собствени средства и от анонимни дарители промениха облика на курортния град Сандански. Те почистиха зоната на старата бозаджийница, стълбите към съда, окосиха тревата в жк „Спартак”, обновиха района на стария санаториум, след 40 г. мрак вече има осветление.





Трима младежи от Сандански са мотивирани да почистват, облагородяват и поддържат изоставени сгради – частни, държавни, общински, както и зелени площи, терени, чешми, пейки…

На терен те се разбират само с поглед, без спорове и команди. Това са двамата братя, учили и работили в чужбина – Илиян и Борислав Атанасови, и Александър Данаилов. Само за три месеца със собствени средства младежите са почистили няколко сгради и зелени площи. Близо месец работят в района на Стария санаториум, където в момента вече има осветление след 40 години мрак. 





Илиян Атанасов е на 39 години, от Сандански, дълги години е живял във Великобритания, където е учил в колеж и университет. Работил е там и е преминал различни курсове по трудова безопасност. Бакалавър е по бизнес и интернационален маркетинг. През 2022 г. се завръща в родния си град. 

Александър Данаилов е 37 години, от Сандански, завършил средно образование в ПГ „Яне Сандански”. Работи в семеен бизнес – в една от първите механи в Сандански. Борислав Атанасов, братът на Илиян, е на 37 г. Има две висши образования – „Стопанско управление” и магистър фармацевт. Неженен. Казва, че коренът си тежи на мястото, затова е останал в родния си град и не е напуснал родината.





Mладежите споделиха за своята инициатива да облагородят колкото се може повече забравени и запуснати места.

- Как се роди идеята за почистване, поддържане и облагородяване на обществени, държавни и частни сгради, зелени площи, терени…

Илиян: Идеята се роди много спонтанно. Видяхме поста на Сашо за почистване на една зона, наречена старата бозаджийница, по пътя за с. Лиляново. Аз, брат ми и няколко човека още се отзовахме там и така се запознахме. Първоначално те знаеха за нас, впоследствие при чистенето и облагородяването на тази зона се запознахме и разбрахме кой с какво се занимава.





Сашо: Всичко започна спонтанно. Във Фейсбук написах пост: „Хора, дайте да си помогнем да почистим старата бозаджийница в с. Лиляново”. И оттам се тръгна. Под поста много хора написаха, че ще дойдат и ще помогнат, но там се отзовахме 10-ина човека. С проект, спечелен от община Сандански преди година, облагородихме терена – стълбичките към църквата „Свети Георги“.

Там стана много приятно и модерно – с цветя, капково напояване и осветление. През годините са правени много опити за облагородяване на това място, но тъй като няма постоянно течаща вода, всичко изсъхваше. Надявам се дълги години да бъдат стълбичките зелени, осветени и красиви.

След това почистихме зоната около старата бозаджийница в с. Лиляново, защото там гледката беше покъртителна. С благотворителни кампании се занимавам от много години. Дарил съм кошер с пчели и всяка година получавам мед. Десет години тичам благотворително с хора от цял свят. В кампанията сме близо половин милион младежи от света и тичаме всяка първа неделя от месец май в един и същи час. Много е емоционално – със слушалки си близо час и тичаш.

Тази година, тъй като съпругата ми беше запазила почивка в с. Баня, си намерих един маршрут до хотела. Направих 10 обиколки, което се равнява на 10 километра, и така се включих в тазгодишното тичане. Най-често тичам на стадиона в Сандански. Тичал съм от Туричка черква към Сандански, от Кресна към с. Рибник. Чисто физически най-добре се чувствам на градския стадион в Сандански. 

Борислав: С брат ми само за десет секунди взехме решение да се включим в почистването на зоната в с. Лиляново. Организирахме се за 5 минути и вече трети месец сме постоянно заедно със Сашо, брат ми и още няколко момчета.

- Вашите професии са коренно различни от това да почиствате, облагородявате и поддържате терени и сгради, какво ви мотивира?

Илиян: Мотивира ме това, че искам хората да живеят в един чист и функционален град. И не го правя за себе си, правя го за хората, за децата, защото искам да оставя нещо за тях след нас. 





Сашо: При мен обратната връзка идва от клиентите в заведението. Те са хора от различни краища в страната. През годините се сприятелихме с някои от тях. Споделят ми, че градът ни не върви в правилната посока. Те идват за чистия въздух, парка, минералната вода, която не се използва където трябва. Ние, местните жители, сме наясно къде има и къде и как трябва да се ползва минералната вода, но чакаме общината или институциите да го направят, за да се тръгне в правилната посока. Но, уви, не става, буксува се на едно място. Затова реших да грабнем лопатата и сами да си свършим работата, докъдето можем, разбира се. 

Борислав: Моята лична мотивация е чисто духовна. Когато се помага на земята да диша, дишаме и ние, дишат и децата. Вчера един възрастен човек ми каза – ние сме втора ръка, а аз му отговорих, не всички сме едни. Втора или първа, децата са най-важни, без децата няма как да стане.

Там, където работим в момента, е много хубаво място и ще стане още по-хубаво, намира се в парк „Свети Врач“. Когато съм на терен и свърша някаква работа, аз не се чувствам уморен, а доста зареден. Много ми е спокойно, топло и леко на душата. 

– Какви са трудностите, с които се сблъсквате по време на работа?

Илиян: Като цяло за мен лично най-голямата трудност е да мотивираме други хора да се присъединят към нас. Коментираме в социалните мрежи, че много хора искат да помагат, за да се включат и други. Но поради една или друга причина не идват, не знам защо. Това за мен е най-голямата ми болка. Не знам как по друг начин да мотивираме повече хора да се присъединят. 

Сашо: Има една стара поговорка, че ако работата имаше край, то нашите баби и дядовци отдавна щяха да са я свършили. На такива обекти работа винаги ще има. Но, както казва Илиян, много е трудно да привлечеш съмишленици, с които да мислим и вибрираме на една честота. Мисля, че с времето и това ще се случи. Лека-полека, то хубавите неща стават бавно, за това трябва и търпение. 

- Община Сандански, Общинският съвет и другите институции съдействат ли ви, търсили ли сте подкрепа от тях?

Сашо: Все още от Общинския съвет не сме търсили подкрепа. Ние не сме легитимна организация. Известно ми е, че трябва да сме сдружение или неправителствена организация, за да ни бъде отпуснато финансиране. На този етап не можем да получим помощ от общината.

Дай боже един ден да регистрираме такова сдружение и да кандидатстваме за помощ от общината. Потърсихме съдействие от кмета Атанас Стоянов за дарение на едни плочки, които общината съхранява на склад. Кметът реагира, предоставиха ни плочките, пусна се осветление. Това е за обекта на стария санаториум, където почистихме и облагородихме стълбите. За в бъдеще трябва да си сътрудничим с местната власт. 

Илиян: Кметът Атанас Стоянов дойде при нас на стария санаториум. Но не като кмет, а като гражданин. Той работи наравно с нас. След това си поговорихме с него за бъдещи дейности. Това беше. 

– Говорите за финансиране, разходи, как се справяте през тези месеци, сами ли се издържате?

Илиян: Започнахме сами да трупаме бюджет, който в началото използвахме за закупуване на чували и за транспорт. После се оказа, че ни трябват и инструменти. Така се роди идеята да създам няколко платформи, за да може хората да ни подпомагат, за да свършим работата по-професионално и по-бързо. Към момента всичко е прозрачно. Аз водя баланса с плюсове и минуси. Обещал съм на всички последователи, че на всяко 1-во число от месеца ще показвам какъв е балансът под чертата.

Сашо: Към момента нямаме крупни дарения, те са от порядъка на 100-200 евро. Аз съм питал хората, които ни даряват средства, дали да им публикуваме имената. Те отговарят, че не желаят. „Не не се притеснявай, Саше, анонимно даряваме. Да, работите в правилната посока, ако трябва, отново ще направя дарение”, това ми каза един от дарителите – Иван.

В града знаем, че завистта е на почит. И със сигурност знам, след време ще се случи така, че когато нашата машина започне да работи по-добре и започнем да получаваме по-високи дарения, ще започнат и коментарите: „Виж ги тия сега…”. Затова решихме да публикуваме месечните отчети, за да може всеки един да провери за какво са изхарчени средствата.

Всеки може да прави дарение, независимо от средствата, може и едно евро да се дари. С тези пари можем да закупим машини, пейки, осветителни тела. От цех за мрамор имаме дарение – кубици мозайка. Тя си стои на склад. Може един ден да направим някаква алея, стълби. Вече сме разпознаваеми. Ако ни е необходим дървен материал и железария, като отидем при собствениците, те да ни подпомагат с материали.

Като пример ще посоча, че ако изградим една пейка, ще ни трябва дървен материал или диск за рязане. Ако местният бизнес приема присърце нашата инициатива, съм убеден, че ще се случат нещата много по-бързо и по-лесно. И да не се налага да публикуваме постове с цел просия. 

- Какво ви обединява вас и хората, които се включват в инициативата?

Борис: Като цяло самата аура ни трепти на една и съща честота. Обединява ни това – чисто душевно, чисто сърцато и чисто мозъчно всички сме освободени. Защото като отидем на едно място, ние започваме да си помагаме. Това е един плюс за всички нас. Когато има такива хора, които гледат в една посока, нещата се случват сами.

Няма злоба между нас, няма завист, няма сърдене, няма комплекси, няма интриги. Ние се намерихме съвсем случайно. Сашо: Въпреки че се познаваме много малко, въпреки че контактите ни са били малко – било от кафенето или от някой нощен клуб, за тези два месеца не ни трябваха много приказки. Като сме на обекта, ние се разбираме с поглед. 

Илиян: Зареждаме ме се един от друг. И после си тръгваме уморени, но удовлетворени от постигнатото. 

- Колко обекта досега сте почистили и облагородили?

Сашо: Няколко са обектите. Първият бе бозаджийницата, после чешмата, санаториумът, окосихме зелена площ в жк „Спартак”, стълбите на гърба на Районния съд също почистихме. Не са много обектите, но за този кратък период смея да кажа, че работим в правилната посока.

- Кой е следващият ви обект?

Илиян: Близо месец почистваме изоставения детски санаториум. Там от 40 години нищо не е пипано. И работим много здраво. Не седим на едно място. Всеки квадратен метър се почиства и облагородява. Има калпазани, които отиват след нас, чупят, развалят и след това ние вместо да продължим, се връщаме и оправяме нещата. Там има много растителност, след валежите има много кал, насипи… Тепърва там ни предстои ремонтиране на пейките.

Пуснахме осветление след 40 години мрак в тази сграда. На всички е известно какво е било там. Предстои да засадим цветя. Окастрихме овощните дръвчета, показаха се чемшири. Сигурен съм, че един ден мястото ще стане по-красиво. Трябва ни още време. Ако бяхме повече хора, досега щяхме да сме свършили.

Идеята ни е да ходим на места, където има нужда от нас. Там, където има изоставени чешми, изоставени градини, зони, които наистина са забравени от много, много години. Да отидем и да им дадем един нов живот. И да гледаме напред.

- Как откривате обектите, случайно или след подаден сигнал?

Илиян: Някои обекти откриваме случайно, а за други ни пишат в социалните мрежи. За жк „Спартак” ни извикаха, за стълбичките на съда също ни бе подаден сигнал. Всеки гражданин може да ни подаде сигнал и ние ще реагираме. Такава е нашата идея. Колкото и да имаме желание да оправим всичко, няма как да стане с 5 човека. 

- В началото казахте каква е идеята. Във времето, ако възникне конфликт между вас, ако ви ядосат хората, бихте ли се отказали от кампанията?

Борис: Мен лично нищо не може да ме бутне. Здрав съм физически и психически. Нищо не може да ме ядоса. Освен простотията си да се ядосат самите те. Няма как заради някой човек аз да се ядосам или да се притеснявам. Имало е случаи, когато ние чистим, някой отстрани да ни псува, да ни обижда – какви сте вие тук? Но и това няма как да ме демотивира.

Сашо: Абсолютно съм съгласен с Боби, даже близки и познати са ми казвали: „Саше, не се занимавай, гледай си живота”. Казвам им: „Хора, оставете ме, аз сам си преценявам какво да правя и какво ми носи щастие и удовлетворение и кое не”. 

Илиян: Подкрепям казаното от брат ми и от Сашо. Не мисля, че има нещо, което би ме отказало. Даже сме си говорили с брат ми, дори и сам да си ходя на обекта, няма отказване. Това ми носи удоволствие. И мога да кажа, че най-накрая открих истинското щастие, след като се върнах от чужбина. Така че само напред, никакво назад…

- Оптимисти ли сте, че от Сандански вашият проект ще се прехвърли в съседните общини Петрич, Кресна, Струмяни, а защо не и в Благоевград? 

Илиян: Много ми се иска да създадем малки организации, с които да работим в синхрон, защо не и в общините Петрич, Кресна, Струмяни да работим на една честота. Още по-добре ще бъде. Ние не сме чистачи на боклуци. Ние сме чистачи на умове. Искаме да събудим хората, които може би досега искат, но не са намирали смелост или време, или пък кураж да го започнат.

Отскоро с нас идва една жена от града. Тя работи наравно с нас всяка седмица. От с. Струма идва едно прекрасно семейство. Те ни подкрепят постоянно – и морално, и физически. Виждаме, че нашите усилия започват да берат плодове и очаквам след време да имаме повече успехи.

Сашо: Със сигурност ако продължаваме всъщия дух, ще намерим съмишленици в региона, не само в Сандански. Това ще е много добре, защото това е индивидуален ангажимент на всеки един. Събираме се – дали в Петрич, Струмяни, Кресна… Събираме се, взимаме по едно кафе, безалкохолно, биричка, малко приказки и за един час работата е свършена.

Точно това правим и ние. Отиваме преди всичко да се забавляваме и в същото време вършим благородна работа. Както на нас, и на другите хора мисля, че ще им носи радост.

Борис: За мен няма значение кой каква професия има. Сред нас има IT специалисти, дограмаджии, винари, лекари, оператори, монтажници… Всички работим на добра воля, всеки е добре дошъл, стига да иска. Не е лошо с нас, работата е тежка, но ние го правим да ни е ОК. Отиваме, зареждаме батериите и продължаваме до следващата седмица с нови сили.


Какво четем:

🔴 Едва на 47 г. почина емблематичен участник от "Фермата"

🔴 30 години по-младата жена до Любен Дилов-син рухна! Последните им часове в Рим били кошмарни

🔴 Трагедията на „Челопешко шосе" расте: Още един почина в болница, жертвите на мелето в София вече са четири


Източник: Блиц



Коментари

горе