ВИДЕО: Говорят родителите на Ангелите от Лим
Сряда, 10 Юни 2026
След втора част на разследването „Кой написа присъдата преди съда“ публикуваме цялото интервю с родителите на децата, загинали в трагедията край река Лим. 22 години след катастрофата те продължават да задават същите въпроси.
В интервюто ще чуете тежки обвинения, лични спомени и позицията на хора, които повече от две десетилетия живеят с последиците от една от най-големите трагедии в новата история на България.
Георги Манзаров, Тодор Братов, Венцислав Евтимов и д-р Веселина Петкова разказват за битката си през годините, за спорните експертизи, за ролята на проф. Станимир Карапетков и за причините според тях проблемите в системата да продължават и днес.
Защо се стигна до трагедията? Кой носи отговорност, когато една експертиза се окаже решаваща за съдбата на цяло дело?
Цялото интервю гледайте тук:
- Казвате, че вече 22 години животът ви е минал в питане. Какво питахте през тези години?
- Венцислав Евтимов, баща на Антоана:
Ами, питаме... Какво питаме? Питаме колко случаи ще има още като нашия след 22 години. Толкова много години. Катастрофите по пътищата са ежедневие. Виновните реално не се наказват. Не се наказват поради липса на истинско правосъдие, поради липса на истински експерти и по много други причини. Много интереси, много лобисти. И нашият живот вече мина в такива очаквания. И така ще свърши нашият живот. Дано има някаква справедливост в бъдеще. Да се промени системата на правосъдието и на правенето на експертизи. Защото по този начин няма правосъдие.
- Георги Манзаров, баща на Юлиян:
В случая... Сутрин гледам, често канят експерти. Бивши полицаи, които са били заместник-министри и така нататък, които дават акъл. И понякога си мисля, че тези, които управляват днес, които са на власт, защо не поканят всички тези хора и да кажат, че всичко тръгва от пътя, от липсата на шофьори, от многото изисквания... Да изброят всички проблеми и да се намери едно основно, генерално решение на въпроса. Защото когато се случи някаква голяма катастрофа, дали е с един човек, или с 10, или с 12, за човека, който е пострадал, тя винаги е голяма. Загубил си близък. И тогава почват да казват: „Този път, тази мантинела, това не е направено.“ И не си ли задаваме въпроса, че има страшно много институции, които отговарят за едно нещо, но така е направено, че всяка институция отговаря до едно ниво? Но сглобката... Кой носи пълна отговорност защо не е свършено? Никой не носи. И когато ги попиташ, всеки казва: „Моята работа е свършена.“ И на другия е свършена, и на третия е свършена. А ние виждаме, че пътят не е добър. Виждаме, че мантинелите не са добре. Виждаме, че автобусът не е добър. Тоест тези институции са направени някои хора да вземат пари, да се устроят, но не и за гражданите.
И в случая давам пример с промяната на Закона за движение по пътищата, който приеха за нула време, за да си измият ръцете пред тези родители, пред „Ангелите на пътя“ и пред всички, които са пострадали. Нашите депутати казаха: „Дали без да искаш, дали случайно или умишлено си убил човек на пътя, ти лежиш в затвора.“ Тоест, ако ти караш и някой се блъсне в теб, дори аз да съм спрял, пак трябва да бъда виновен. Понеже тях не ги интересува. Никой не влиза в проблема, за да реши тези въпроси. Е, значи ние продължаваме по същия начин. И това е и в съда с вещите лица. Аз това искам да натъртя. С вещите лица.
- Тук отново и във вашия случай намесваме името на най-големия експерт, който се води в България в момента, проф. Станимир Карапетков?
- Да.
- Защо се е наложило и той да прави експертиза тогава, след като вече е имало направена такава?
- Той се наложи, защото адвокатите на фирма „Пампорово“, в която всъщност работеше шофьорът, оспориха първата експертиза, която беше направена от много читави независими експерти в първите дни след катастрофата. Те доказаха, че всъщност шофьорът е задрямал и е вкарал автобуса в реката. Но това явно не ги устройваше и решиха да наемат г-н доцент тогава Станимир Карапетков, който написа коренно противоположна експертиза, че проблемът е в ябълковия болт. Стар, изтъркан и така нататък. И това беше напълно измислена експертиза, защото ние... почти всички родители бяхме още на втория ден там. Тоест някои още първия или втория ден. И видяхме с очите си това, което има. Включително Тошко Братов е тук. Той направи снимки, където се видяха...
- Първите снимки, които пуснахте?
- Всичките снимки. Да. И ние с очите си видяхме каква е истината. Само че това го видяха и първата експертиза, но г-н доцент Станимир Карапетков видя точно обратното. Така че това са...
- Експертизата какво казва? Каква е причината?
- Това, което казах. Че той е задрямал и е вкарал автобуса в реката. И тъй като е тръгнал надолу по надолнището, имаше дървета. Вижда се как е управлявал автобуса и го е вкарал в реката, като вероятно не си е представял, че тя е толкова дълбока и си е мислил, че по този начин няма да има удар и ще се спасят. Много го е управлявал. Докато г-н Станимир Карапетков изкара, че това е ябълковият болт, че автобусът не се е управлявал, че не е можел да се управлява, че той завил надясно и тръгнал надолу. Само че не можа да обясни как е карал между дърветата. Това ни беше най-голямата мистерия. Ако наистина е бил неуправляем, как е минавал между дърветата? И заради това се наложи трета експертиза от, Бог да го прости, инженер Ангел Ангелов, който всъщност изцяло доказа първата. И Върховният касационен съд прие и първата, и третата експертиза за верни, защото са идентични.
Тодор Братов, баща на Антония:
- Стигнахме до експертизи, след като извадихме автобуса от реката. За изваждането на автобуса от реката имаше сериозен натиск той да не бъде изваден, за да няма следствие, да няма въобще нищо по случая. И както ви разказах преди, ние с Венци се наложи да влезем в реката, да плуваме до автобуса, за да докажем на Гражданска защита и на цялата страна, че това е възможно. Говореше се от всички медии, че това е невъзможно, че реката е толкова бурна, че ще застраши живота на професионални водолази. След като извадихме автобуса, тогава станаха възможни експертизите. Първата експертиза установи, че автобусът няма повреди. Единствено има скъсан болт, който е скъсан вследствие на удар в дърво. После експертизата на Карапетков казва, че вследствие на това скъсване автобусът е станал неуправляем. Но имаше ясни следи от дървото, където е отрязано, и където ударът в дънера е скъсал болта. Това беше единствената повреда по автобуса и тя явно е вследствие на удар, а не нещо, което предварително се е случило на пътя и да е вкарало автобуса във водата. Тоест и двете експертизи доказаха, че шофьорът или е заспал, или е отвлякъл вниманието си до такава степен, че е забравил да завие и автобусът се е озовал в реката. Това се случва. Катастрофи стават. Хората заспиват.
Нашият случай е разделен на две. Първо, чисто технически как се случва. И второ, поведението след падането на автобуса на възрастните хора, на отговорните лица и така нататък. Първото довежда до катастрофата поради заспиване или друга причина. Следващото довежда до фатален край поради неадекватно поведение и небрежност. И след това вече с делата се доказва това. Естествено, шофьорът поема вината като главен причинител на катастрофата и е бил осъден на нещо като затвор в Пампорово, където по-скоро е бил на почивка. Той също загина при катастрофа преди две-три години. Вещите лица тук, и по медицинската част, и по автотехническата, всъщност отново доказват, че не са си свършили работата.
- Говорим за втората автотехническа експертиза?
- Втората със сигурност беше манипулирана или беше опит да се измъкне другата страна, тази страна, която беше отговорна.
Георги Манзаров:
- Нали разбирате, че шофьорът е служител на „Пампорово“? И ако шофьорът беше доказан виновен, както и беше доказан, трябваше „Пампорово“ да плаща. Всъщност там е работата. Ако се докаже вината, автобусът, който е дошъл от Германия, няма как да е виновен и никой нямаше да избяга от отговорност.
Тодор Братов:
- Всичко беше да се спре делото, за да няма търсене на последствия.
Георги Манзаров:
- Автобусът е виновен, болтът е бил от Германия, дошъл е така, някой друг е виновен, никой не е виновен и автобусът сам по себе си е виновен. Тоест това беше целта на цялата тази работа.
- А вие в хода на делата разговаряхте ли със Станимир Карапетков?
- Тодор Братов: Не.
- Питахте ли го?
Георги Манзаров:
- Аз разговарях веднъж, когато излязохме и чухме експертизата. Само това му казах: „Ти защо лъжеш, бе, г-н Карапетков? Нали и ти имаш деца?“ Той само ме гледаше така и нищо не каза. Не знам дали си спомня, но може да си го припомни. Така че аз това искам да кажа. Проблемът на нашето правосъдие са вещите лица. Всички дела основно страдат от вещите лица. Освен съдиите и прокурорите, ако искаш едно дело да бъде забатачено, наеми вещо лице, което да ти напише глупости, после второ да ти напише други глупости, трето, пето, шесто. По три месеца, по три месеца. Първа инстанция, после на втора, пак първа, втора, трета, защото това са безотговорни хора, на които им се плащат пари и които не носят никаква отговорност какво са написали и какво са видели.
Тодор Братов:
- Това отваря врата за корупция. Когато не носиш пряка отговорност за това, което пишеш, отваряш врата за корупция. Тоест: „Дай ни пари, аз ще свърша една работа и ще се отървеш.“
Георги Манзаров:
- Да, да ги направят професионални вещи лица, да вземат добри пари, обаче да носят отговорност. А не да ги събират пенсионери, безработни, хора без работа и да стават вещи лица. Да направят институт или каквото решат, да обучават вещи лица по медицински, автотехнически и други специалности. Дай му 3, 4, 5 или 10 хиляди лева заплата, но ако пише глупости, да плаща 50-100 хиляди евро глоба, за да не може да бъде подкупен. И когато ти на съдията дадеш нормална експертиза, тогава съдията ще вземе и нормално решение.
- Да, но в случая говорим за име, което е...
Георги Манзаров:
- Компрометирано? За мен Станимир Карапетков е компрометиран експерт.
- Но се води за светило в автотехническите експертизи?
Георги Манзаров:
- Какво да кажа? Имайки предвид в каква държава живеем, защо да не е светило?
Тодор Братов:
- България много светила има. В България всеки може да бъде светило. Има светила в управлението, има министър-председатели, има слънца. Така че всичко е възможно.
- Вие сега, като гледате другите случаи, не само Местан, Попово и Сияна, намирате ли прилики с разследването по вашия случай?
Георги Манзаров:
- Аз прилика виждам дотолкова, доколкото експертите са едни и същи. Минават през едни и същи стадии, през едно и също. Ето например случаят със Сияна. Това прекрасно момиченце. Колко време делото се точи? Значи, ако искаме едно дело да не тръгне, винаги може да намерим начин да не тръгне. Ние имахме късмет. Господ помогна. Децата ни помогнаха. В рамките на три години...
Тодор Братов:
- Бяхме силни. Двадесет и четирима души на дванадесет деца. По двама родители. Бяхме сила, с която се съобразяваха. Защото ние тръгнехме ли някъде, журналистите идваха и чакаха да кажем нещо. А научехме ли нещо, което не трябва, нямаше да мълчим, защото нямаше защо да мълчим. В един момент нашият натиск беше достатъчен. И това, че отидохме да извадим автобуса. Ако бяхме изпуснали изваждането на автобуса, сезонът щеше да мине. Ние отидохме, показахме, извикахме ги. Можеше сами да го извадим, но нямаше да го признаят. Защото той ни казваше: „Дайте да извикаме един трактор, да го вържем и да го изтеглим.“ Но после щяха да кажат: „Вие сте го повредили. Елате и го извадете по учебник, за да няма после обвинения, че сте го счупили при ваденето.“ И така.
- Какво трябва да се промени, за да се спре тази порочна практика?
Георги Манзаров:
- Катастрофи ще има. Пак ще има. Това е навсякъде по света. Няма как да го спрем. Хиляди случаи. Въпросът е в обективността. Ние днес може да сме потърпевши, утре може да бъдем от другата страна. Никой не знае. Пътят е дълъг, движението е натоварено и така нататък. Но ние през цялото време искахме истината. В нашия случай бяхме приели, че ги няма децата, но през цялото време търсихме истината. Истината за катастрофата. Истината кой я е организирал. Истината защо в автобуса, освен ученици, е имало и възрастни. Защо учителите са седнали отпред. Защо, защо, защо...И се видяха пропуските. А пропуските идват от законите. Когато допуснеш в закона подобни вратички, всеки започва да ги използва. Така че, ако един закон се прави както трябва, той не трябва да се променя всеки месец. Сега махаме нещо, утре го връщаме. Един закон трябва да се направи след сериозно обсъждане и след това да остане закон. Не да отчитаме накрая на годината колко промени сме направили. Дори и юрист трудно може да ги следи. Е как да стане това?
Тодор Братов:
- Когато се случи тази трагедия, умът ти е зает само с това. Мъка. Само с това. Нашата борба беше сякаш да се разведрим от това нещо, малко или много да имаме някаква цел, защото иначе мъката е много жестока. И когато цялата ни борба, цялото това гонене, не беше защото искаме да си отмъстим, а сякаш ако извадим този автобус и ако намерим истината, те ще се върнат. Не, те няма да се върнат. Но тази борба беше нашата психотерапия, защото иначе ще си останеш сам и ако не правиш нищо, съвсем ще откачиш. И ние гонихме тези цели. Накрая стигнахме до тези изводи, че много от нещата в страната са много зле. Има корупция, има хора с интереси, които не искат да ги закачаш. И наистина е хубаво това да се предотврати занапред. Но като гледам бащата на Сияна, и той тръгна да променя системата, да я оправи, за да няма други. Няма да я промени. Системата е толкова... Няма да я промени, за съжаление. И той бори мъка, както и ние. Аз виждам в неговата трагедия нас. Ние също така се напъвахме, правихме, ходехме. И като извадихме този автобус и го погледнахме, казахме: „Ами сега какво? Какво следва?“ Преборихме се. Стигнахме дотам.
- Затова ви питам, като научихте истината за всичко, някой чу ли я тази истина и получихте ли справедливост?
Георги Манзаров:
- Вижте, в интерес на истината, толкова години случаят не е забравен. Напротив. И до ден днешен всяка година се отбелязва. Много хора казаха съответните думи. Това е много голяма трагедия. Пак казвам, че смъртта на децата се осмисля с промяната на двата закона. Аз смятам, че това е заслуга на нашите деца, които си заминаха. Искам това да отбележа. Но не и на родителите на тези деца, които се върнаха живи, защото ние до ден днешен получаваме много малко подкрепа и участие от тях. Това държа да го кажа. Защото ние всяка година ходим в Черна гора, ходим в Сърбия, срещаме се с тези хора вече 20 години и 20 години им благодарим, че спасиха живите деца, а не нашите.И въпреки всичко успяхме да променим тези два закона, които смятам, че са много важни. Да не се пътува през тъмната част на денонощието и децата да се возят в добри технически и нови автобуси. Това е нещо, което успяхме да направим. Искам също да отбележа, че тогава шеф на съда беше Иван Григоров, Бог да го прости. Преди нас имаше доста големи трагедии. Корабът „Хера“ например. Делото остана доникъде. Онези 14 войничета...
- „Индиго“?
Георги Манзаров:
- Да, „Индиго“. След това, когато се случи, ние бяхме до хората в Бяла. Ходихме, когато загинаха 18 човека там. Бяхме и в Добрич, и в Кардам, когато станаха другите трагедии. Все големи трагедии. Те бяха плод на какво? Именно на безхаберието на институциите, които не носеха никаква отговорност. Всеки отговаря за нещо, но само донякъде. Аз предпочитам да има един отговорен човек. Той е виновен, той носи отговорността. А не трима да са виновни за едно и също. И накрая да има делегирани права. Неговите дотук, моите дотук, неговите дотук...А като цяло да има колективна безотговорност.
Тодор Братов:
- И нещо много парадоксално. Точно родителите на загиналите деца направихме връзка със спасителите и продължихме през годините да се срещаме. Те са идвали тук, ние сме ходили там. А тези, на които им се спасиха децата, си гушнаха щастието и забравиха за случая. Повечето от тях, с малки изключения. Това е най-парадоксалното. Ние нямаме причина да поддържаме връзка с тези хора. Те не са спасили нашите деца. Но този случай ще остане за цял живот при нас. А за хората, чиито деца оцеляха, това беше моментно събитие. Преживяха го и продължиха напред. И до ден днешен е така.
- А поне съдействаха ли по време на делата?
- Свидетелски показания? Интересуваха ли се докъде са стигнали делата?
Тодор Братов:
- Не. Казвам ви, прегърнаха щастието си още на другия ден и всичко приключи. „Моето дете е добре. Моето оцеля.“
Георги Манзаров:
- И такива циркове имаше тогава. Някои хора са били по ресторанти. Празнували са до сутринта. Били са герои. Награждавани са.
Венцислав Евтимов:
- Като цяло можем да кажем, че това е тотално безхаберие на държавните институции и липса на търсене на отговорност от когото и да било. Една шепа хора в България, най-вече мастити политици, които от 20-30 години са непоклатими, продължават да правят закони и продължават да не правят нищо. Правят единствено закони за себе си. И ако това не се промени, нищо няма да променим. България е с едни от най-лошите пътища. Навсякъде около нас строят качествени пътища. За милиарди се краде от качеството на пътищата. Кой е виновен за това? Всички тези мастити политици. Но няма кой да ги осъди.
Тодор Братов:
- Няма да стане. Гарван гарвану око не вади.
Георги Манзаров:
- Защото вещите лица казват, че всичко е нормално.
Венцислав Евтимов:
- Да. И когато започнат да влизат един по един в затвора, тогава нещата ще си дойдат на мястото. Истината ще излезе наяве. А истината я знаят всички. Знаят кой краде, кой е крал и кой ще краде. Всичко това се знае.
Тодор Братов:
- Кой нарежда да се краде? Кой нарежда това?
Георги Манзаров:
- Всички тези европейски фондове за пътища и магистрали. Къде отиват чувалите с пари? И са единици журналистите като вас, които наистина търсят истината. Единици. На едната ръка сигурно. За това ви благодарим.
- Вие като чухте тази малка присъда за 12 живота...?
Тодор Братов:
- Ние не търсехме отмъщение. И 30 години да бяха му дали, какво щеше да направи? Представете си...
Георги Манзаров:
- 24 родители. Някои са се познавали, някои не. Някои деца са се познавали, други не. Представете си, събрали сме се някъде на петия, десетия, единадесетия ден, защото се събирахме всеки ден. Каква гледка сме? 24 родители, събрани на едно място. Каква гледка сме? Трагедия.
Венцислав Евтимов:
- Всяка вечер. Трагедия. Ще се опитаме да намерим истината и да накараме институциите да работят. Наричаха ни „почернените родители“. Да ги накараме да си свършат работата, за която взимат огромни пари. Да накараме експертите да си свършат работата, да направят истински експертизи. После съдът да си свърши работата, да осъди виновните. За да намерим по някакъв начин вътрешна утеха и вътрешно спокойствие.
Георги Манзаров:
- Аз ще ви кажа още нещо. Между другото, това си го спомням много добре. На анкетната комисия беше казано, че тогава Министерството на външните работи нямаше телефон, на който да се обадиш, ако нещо се случи в чужбина, както сега на 112. Да знаеш на кой телефон да се обадиш, за да свършиш нещо. И сега, между другото, в министерството има такъв телефон. Защото когато казаха, че автобусът е паднал край село Гостун, вие каква представа имате къде се намира това място? В тези скали, тези гори...И почваш да звъниш и не знаеш къде да отидеш. Не знаеш къде се намира това място. Не знаеш пътя. А пътят е такъв, че като вземат завоя, единият камион трябва да спре, за да мине другият. Но са вкарали децата вътре. И когато една година по-късно откриваха паметника и там се събраха трима президенти, Борис Тадич, Филип Вуянович и Георги Първанов, Георги Първанов стоеше до мен и каза: „Как са докарали децата тук? Защо са минали оттук?“ Защо? Защото е било по-лесно.
Тодор Братов:
- Да. Защо трябва да минеш оттам? Има царски път. Онзи ден се върнах от Косово. Видях Косово и ми падна шапката от пътища, от осветление, от развитие. Исках да мина през Лим, но пътят минаваше през доста пресечена местност и се върнах по царския път. Има магистрали, които стигат до Хърватия и оттам до Дубровник.
Георги Манзаров:
- Не е нужно да минаваш оттам. Но така са решили.
- Не казаха ли тогава защо е решил да мине по този път?
Георги Манзаров:
- Не. Той не е решавал сам.
Д-р Веселина Петкова, майка на Боряна:
Те бяха спали в хотели, които са били по-скоро като туристически спални. Моето дете ми се обади по телефона и каза, че са яли макарони някъде и че децата са били оставяни сами. Всичко е било...
Тодор Братов:
-Вижте, това е измислена екскурзия. Има друга идея зад нея. Те всички тогава бяха такива. Изкарват пари.
Д-р Веселина Петкова:
-Те веднага започнаха да правят проверки. А ние очаквахме хубави хотели в Дубровник, Свети Стефан и така нататък.
Тодор Братов:
-Корупцията убива. Това е шаблонът. Всичко е потънало в корупция. Много неща в нашия случай останаха неразгадани. Защо са минали оттам? Какво са карали? Защо са бързали? И още много други въпроси.
Венцислав Евтимов:
- Като ни задавате тези въпроси, големият въпрос пак излиза на преден план. Кой е виновникът за несправедливите присъди при всички тези големи трагедии? Това са експертните комисии. Вещите лица. И всички пътища водят към ада. А адът е Карапетков. Това трябва да се знае. И не само той. Това са и всичките негови ученици, както казва моят приятел, „Карапетковчетата“. Всички те са научени да правят експертизи според желанието на този, който плаща. Това е истината.
Тодор Братов:
- Пак стигаме до корупцията.
Венцислав Евтимов:
- И никой не им търси отговорност. Всички по веригата са доволни, освен пострадалите. Парите винаги са движили света и ще продължават да го движат. За съжаление в България често в неправилната посока. Защото всички искаме да живеем в нормална държава. Никой не иска да живее в ненормална държава. А ние живеем в държава с ненормални политици и ненормални експерти. Не са само пътнотехническите експертизи. Има счетоводни, икономически, одити и много други. Всичко е за пари. И то за много пари.
Георги Манзаров:
- Аз затова призовавам всички, които гледат. Нека се присъединим към този призив към Народното събрание и към депутатите. Да поискаме промяна в закона за вещите лица. Това трябва да бъде в основата. След това съдии и останалите да си вършат работата. Но основата започва от вещите лица. Хората, които дават мнението си по определен случай, трябва да носят отговорност за него. Подписът им трябва да носи отговорност, а не безотговорност, за която се плаща. И мисля, че усилията трябва да бъдат насочени именно натам.
Д-р Веселина Петкова:
- И къде е справедливостта? Къде е справедливостта? И сто години да го бяха осъдили...
Тодор Братов:
- Проблемът не беше колко години ще получи. Проблемът беше неговата лична отговорност. Него го бяха научили да отрича и да не си признава грешката. Това е по-тежко от самата присъда.
Венцислав Евтимов:
- Той не каза „извинявай“. Нито веднъж. Нито един път не каза „извинявам се“.
Д-р Веселина Петкова:
- Той беше обучен само да се защитава и да защитава началниците си. Не каза нито една дума. Възползва се от правото си адвокатът да говори вместо него. Той въобще не си отвори устата.
Тодор Братов:
- Директорката също и до ден днешен ходи с високо вдигната глава.
Д-р Веселина Петкова:
- Ние сме „злобните родители“. Така ни нарекоха още в първите дни. Казаха, че сме полудели от мъка.
Георги Манзаров:
- Така е. Човек никога не може да възприеме, че детето му го няма. Просто се научаваш да живееш без него. Все едно е някъде. И това е.
Какво четем:
🔴 Убийците от "Ботунец" пазят ромски оркестри🔴 Рибар хвана пазителя на Марица
🔴 400 000 българи в РСМ ще получат БГ паспорти
Източник:
Коментари
Последвайте ни във facebook!
