„Жестът на Тесак" на Младежкия хълм: Кой е руският неонацист, чиито последователи превърнаха насилието в „лов"

Снимка, публикувана в социалните мрежи след жестокото убийство на 37-годишния Георги на Младежкия хълм в Пловдив, предизвика въпроси за възможното влияние на една от най-мрачните субкултури, родени в руския интернет.
На кадъра се вижда групата младежи заедно с Георги, който вече е с окървавена глава. Снимката вероятно е направена часове преди мъжът да почине от получените травми. Вниманието обаче привлича и друг детайл – жестът, който младежите показват пред камерата.
Ръката е свита в юмрук, а палецът е пречупен надолу. В социалните мрежи знакът беше свързан с т.нар. „жест на Тесак“ – символ, популяризиран от последователите на руския неонацист Максим Марцинкевич, известен с прякора Тесак („Секирата“).
Именно Марцинкевич стои зад движението „Окупай Педофиляй“ и по-широката мрежа „Реструкт“, чиито членове организират акции срещу хора, които сами определят като педофили, наркодилъри или нелегални имигранти. Зад заявената идея за „граждански активизъм“ обаче често стоят публично унижение, физическо насилие и саморазправа.
Това само по себе си не доказва принадлежност на младежите от Пловдив към подобно движение. Съвпадението на символиката обаче повдига въпроса доколко моделите, създадени преди повече от десетилетие от крайнодесни среди в Русия, продължават да се разпространяват сред млади хора чрез интернет.
Кой е Тесак
Максим Марцинкевич е едно от най-разпознаваемите лица на руската неонацистка сцена от началото на XXI век. Той умира на 16 септември 2020 г. на 36-годишна възраст в затворническа килия.
Официалната версия е самоубийство. Адвокатите му обаче заявяват, че малко преди смъртта си Марцинкевич се е оплаквал от изтезания, за които твърдял, че са използвани, за да бъде принуден да признае други престъпления. Защитата му настоява обстоятелствата около смъртта да бъдат разследвани.
Историята на Тесак далеч не започва с движението на т.нар. „ловци на педофили“. Години преди това той вече е сред най-шумните пропагандатори на неонацистки идеи в руския интернет.
В автобиография, публикувана през 2012 г., Марцинкевич разказва, че произхожда от семейство на инженери и е учил за строителен инженер, преди да бъде изключен от университета заради „политическата си дейност“. Не служи и в армията.
Любопитното е, че като тийнейджър бъдещият неонацист е запален почитател на Дж. Р. Р. Толкин. Постепенно обаче средата му се променя и той започва да се движи сред нацистки скинхедове.
От Толкин до крайната десница
Една от важните фигури в радикализацията му е Семьон Токмаков – лидер на скинхед групировката „Руская цел“. В края на 90-те години Токмаков попада в затвора след нападение над чернокож американски морски пехотинец, охраняващ посолството на САЩ в Москва.
За разлика от много представители на крайнодесните среди по онова време, Токмаков не бяга от публичността. Появява се пред телевизионни камери, дава интервюта и превръща провокацията в средство за популярност.
Години по-късно той признава пред The Insider, че медиите са проявявали интерес към подобни спектакли и че получаваните за организирането им средства са помогнали за финансирането на крайнодясната „Народна национална партия“, основана от него и режисьора Александър Иванов-Сухаревски.
Марцинкевич усвоява този урок отлично – скандалът привлича публика, а публиката дава влияние.
След конфликт със свои съмишленици, около 20-годишен той решава да създаде собствена платформа. Така през 2005 г. се появява онлайн форумът „Творческо студио Формат-18“.
Тъкмо интернет ще превърне Тесак от поредния представител на крайнодясната субкултура в разпознаваема фигура далеч извън нея.
Насилието като интернет съдържание
Около „Формат-18“ започват да се събират радикални неонацисти от различни части на Русия. Марцинкевич публикува видеоклипове с расистко съдържание, кадри на побои и нападения над мигранти и бездомни, като част от материалите са реални, а други – инсценирани.
Провокацията е основен инструмент в стратегията му.
Още в ранните си видеа той преминава почти всички граници на езика на омразата. В един от клиповете например се подиграва с възпоменание за жертвите на терористичната атака в Беслан и отправя вулгарни обиди към загиналите деца.
Постепенно съдържанието започва не просто да отразява насилието, а да го превръща в модел за подражание.
През 2014 г. експертът по руския национализъм и расизма Александър Верховски от Центъра „Сова“ коментира пред „Комерсант“, че остава впечатлението, че някои млади неонацисти извършват определени действия именно с надеждата видеоклиповете им да попаднат във „Формат-18“.
Според него материалите, които Марцинкевич разпространява, независимо дали са автентични или инсценирани, имат способността да вдъхновяват други хора към подобни действия.
Самият Тесак по същество не отрича влиянието си. В своя книга той описва срещи с осъдени убийци, които са му казвали, че неговите видеоклипове са ги вдъхновили. Част от тях впоследствие получават доживотни присъди.
Първият затвор
През юли 2007 г. Марцинкевич е арестуван по обвинения в подбуждане към омраза и заплахи за насилие.
Поводът е скандал по време на публичен дебат в Москва между журналистите Юлия Латинина и Максим Кононенко. Дискусията е модерирана от Алексей Навални.
Марцинкевич влиза в залата с група скинхедове, които започват да прекъсват събитието. Следват нацистки поздрави и скандирания „Зиг хайл!“.
През февруари 2008 г. Тесак е осъден на три години затвор за подбуждане към омраза. Докато все още излежава присъдата си, през 2009 г. получава нова присъда заради видео във „Формат-18“, показващо инсценирана екзекуция на човек, представен като „таджикски наркодилър“.
Затворът обаче не слага край на дейността му.
Раждането на „ловците на педофили“
След освобождаването си през 2011 г. Марцинкевич намира нова кауза, чрез която може да достигне до далеч по-голяма публика.
Така се появява проектът „Occupy Pedophile“ – името е препратка към набралото популярност в САЩ движение „Occupy Wall Street“.
На пръв поглед новата инициатива е представяна като борба срещу педофили. Тъкмо тази формула позволява на крайнодесни активисти да действат под обществено приемливо послание, без открито да поставят неонацистката идеология на преден план.
Методите обаче са далеч от нормална гражданска инициатива.
Марцинкевич и последователите му използват включително непълнолетни, за да примамват мъже, които определят като педофили. След това следват заснемане, унижение и в редица случаи физическа саморазправа. Тесак нарича тези акции „сафарита“.
Клиповете се разпространяват онлайн, а моделът започва да се копира.
Паралелно с това Марцинкевич организира платени семинари, на които учи крайнодесни активисти как да се държат и да оцеляват в затвора. Насърчава аудиторията си и към кражби от супермаркети.
„Реструкт“ превръща модела в движение
След първия си престой зад решетките Марцинкевич систематизира възгледите си в книгата „Реструкт!“. По-късно около същото име се оформя движение, което обединява различни инициативи.
Освен „Occupy Pedophile“ се появяват кампании срещу предполагаеми наркодилъри и нелегални имигранти.
Дейността на организацията получава сериозна публичност и благодарение на руски телевизии като REN-TV и NTV, които отразяват акциите ѝ.
Тесак вече не е просто неонацистки активист. Той изгражда собствена медийна екосистема, в която идеологията, провокацията, насилието и печеленето на пари се преплитат.
Освен платените семинари Марцинкевич създава и собствена финансова схема „TesakMoney“, която рекламира сред последователите си.
Така около него постепенно се оформя не само организация, а своеобразна субкултура със собствен език, визуални кодове и символи.
Сред тях е и жестът, който години по-късно отново привлича внимание – този път на снимка от Пловдив.
Защо снимката от Младежкия хълм е важна
Именно тук историята на руския неонацист се пресича с актуалния случай в България.
Жестът с юмрук и пречупен палец се разпространява сред последователи на Тесак и свързани с него онлайн общности. С времето той се превръща в разпознаваем елемент от визуалната идентичност на тази субкултура.
На снимката, разпространена след убийството на Георги на Младежкия хълм, същия знак показват младежите от групата.
Наличието му не е доказателство, че те са членове на организация, свързана с Марцинкевич, нито само по себе си установява мотив за престъплението. То обаче поставя важен въпрос – дали става дума просто за копиран жест от интернет, или за по-дълбоко влияние на онлайн общности, в които унижението и насилието се представят като форма на сила, справедливост или принадлежност.
Това е особено важно предвид историята на „Окупай Педофиляй“. Моделът, популяризиран от Тесак, е именно такъв: група сама определя кой е „виновен“, превръща човека в мишена, подлага го на унижение или насилие и документира случващото се пред камера.
След това кадрите стават част от самото действие – трофей, доказателство за принадлежност и съдържание за социалните мрежи.
„Мечтая за красива смърт“
В едно от интервютата си Марцинкевич говори и за собственото си отношение към смъртта.
Пред Lenta.ru той казва, че според него страхът от смъртта определя голяма част от човешките цели – желанието за деца, богатство или изкуство било опит човек да продължи съществуването си отвъд собствения си живот.
Тесак твърди, че не иска деца и не възприема себе си нито като особено добър, нито като особено зъл човек.
Казва обаче, че мечтае да умре „красиво“ – като викинг в битка или замръзнал на върха на Еверест.
На 16 септември 2020 г. животът му приключва далеч от подобна романтизирана представа – в затворническа килия.
Но създадената около него субкултура не изчезва заедно с него. Видеата, символите и моделът на групова саморазправа продължават да циркулират онлайн години след смъртта му.
И именно затова един наглед малък детайл от снимката на Младежкия хълм – свитият юмрук и пречупеният палец – днес повдига много по-голям въпрос: как идеи и модели на насилие, родени в крайнодесните среди на руския интернет преди повече от десетилетие, могат да достигнат до ново поколение на стотици километри от мястото, откъдето са тръгнали.
Какво четем:
🔴 Разрязан домат промени цвета си за часове, мъж сезира контролните органи Снимки🔴 Инцидент във военния завод „ЕМКО" в Белица, Кметът на Трявна: BG-ALERT се задейства Обновена
🔴 Издирват 21-годишния Иван, тръгнал сам от Гърция към България
Източник: Блиц
