Иван, убил майка си с тухла и дървен кол: Ударих я веднъж и излязох

Понеделник, 13 Април 2026

Демонична история се случва в Xасково преди почти 17 г. Тя наподобява романа "Псиxо" на Робърт Блоx, по който Алфред Хичкок създава незабравимата си филмова адаптация.

На 21 декември 2009 г. съседи на Дорка Тенчева подават сигнал в полицията, че не са виждали възрастната жена от около 20 дни. На адреса й - улица "Георги Кирков", пристигат криминалисти. Те забелязали, че вратата на апартамента е изкъртена и запъната с връв, за да не зее много.





"Когато влязохме, колегата видя жената и ме извика. Видяхме трупа на разлагащата се в леглото Дорка. Виждаше се главата. Тялото бе завито с юрган. Прозорецът беше отворен, студено беше в стаята, въпреки това миришеше на разложен труп", разказа по-късно пред Окръжния съд единият от служителите на реда, открили безжизненото тяло на възрастната жена, цитиран от Марица.

На 23 декември с.г. бе направен допълнителен обиск на апартамента. Полицаите откриха тогава парче тухла и дървен кол с нанизана гума на него, с които вероятно жертвата е налагана до смърт.





Лицето и гръдният кош на 70-годишната хасковлийка били смазани от жестоки удари.

"Всяка една от травмите по тялото на жертвата е била смъртоносна сама по себе си. Жената е със счупена гръдна кост, множество лицеви травми, спукани ребра и черепно-мозъчна травма.

Смъртта се дължи на нанесен побой с твърд предмет. Пострадалата е искала да се защити от ударите, затова е била счупена и предмишницата й", констатира при аутопсията съдебният лекар д-р Христо Еленски. Установена е и датата на смъртта - нощта на 6 срещу 7 декември 2009-а.





Основният заподозрян - синът Иван Илиев, тогава на 50 г., бе в неизвестност и полицията го обяви за общодържавно издирване. На 16 март 2010 г. разследването на случая бе спряно заради липсата на Илиев, който сякаш бе потънал вдън земя.

На 26 април обаче издирваният бе задържан случайно от автопатрул на столичното Трето районно управление. Той обитавал изоставен камион, паркиран край стадион "Шести септември" в квартал "Красна поляна".

Софийските полицаи видели пияния мъж с вид на клошар да се размотава по булевард "Шипченски проход". Те го натоварили в патрулката и го откарали в районното. Заради неугледния му вид, ченгетата не го разпознали по снимката за издирване, а чак след като му сравнили отпечатъците с откритите на мястото на убийството.





Пред столичните и после пред хасковските ченгета Иван отричал да е убивал майка си. "Тя ми посегна първа с бастуна си. Удари ме, аз й го взех и я шибнах два-три пъти. Укроти се и отиде да си легне в спалнята. Ние бяхме в хола преди това. Няколко часа по-късно отидох до спалнята и я завих, тя си дишаше", твърдял Илиев. 

"Не съм беглец. Отивах с моите документи до посолството - ТЕЛК да си изкарам", такива налудничави обяснения даде пред съда през юни хасковлията, когато му бе наложена мярка за неотклонение "задържане под стража". За да бъде установено вменяем ли е, или не, Иван бе пратен за психиатрична експертиза в софийската клиника "Св. Наум" на Четвърти километър.

"Иван Илиев не боледува от психично разстройство. Той е вменяем и разбира всичко. Страда от личностно разстройство, но това е състояние на характера, а не психично заболяване.

По време на проведеното изследване Илиев през цялото време разбираше значението на действията си и водеше логично постъпките си. Действително майка му е страдала от параноидна шизофрения. Не може обаче да се говори за фамилна обремененост, която да повиши риска от заболяването при децата. Това са само хипотези", гласи даденото пред Темида заключение на извършената тройна експертиза от психиатрите.





Побъркана от съпруга си

Още като млада Дорка Тенчева била побъркана от съпруга си Стоил, разказаха познати на семейството. Двамата се взели, след като бащата на Иван се уволнил от казармата в Хасково. Тенева имала къща на мястото, където сега се намира панелният блок на ул. "Георги Кирков". Мъжът й поискал от тъст си да му прехвърли имота. Дядото не се съгласил, а Стоил със съпругата си и двете им деца се вдигнал към родното си село в Брациговско.

Там заставял жена си да стои мирно до стената и гърмял покрай нея с ловна пушка

След няколко месеца тормоз Дорка се завърнала с психически увреждания сама при родителите си. Децата останали при Стоил, който по някое време тръгнал с тях за Коми.

"20 г. Иван не го бяхме виждали. Около година преди убийството той изненадващо се появи при майка си. Поздравяваше ни по имена, помагаше за почистването на входа и се държеше вежливо със съседите", разказа комшийка два дни след откриването на трупа.

Синът на Дорка казал на съседката си, че работил като офицер в полицията, но напуснал. Не му личало да е луд. Илиев никога не е работил в системата на МВР, уточниха служители на реда.

"За последно видях Илиев на 7 декември (часове след като е умъртвил майка си). Помогна ми да си пренеса дървата до нашия апартамент. Носеше някаква чанта. Питах го: "Иване, как е майка ти?". "Спи", отвърна ми той и оттогава не съм го виждала", разказа възрастната съседка.   





Системен тормоз

Иван Илиев системно тормозил майка си. На няколко пъти я гонил на студа и идвали патрулки. Малко преди убийството той пак я пребил жестоко и тя лежала 2 седмици в болница. Липсата на жалба срещу насилника вързала ръцете на полицията и прокуратурата, затова и Илиев не бил задържан или пратен принудително за лечение в психиатрия. "Той упражняваше системен тормоз и над мен", оплака се сестрата на Иван.

"До 2001 г. той живееше при мен в Пловдив. Душил ме е както мен, така и втория ми съпруг. Заради това се разведох с мъжа ми. Иван бе агресивен от малък, знам го добре. Две години живя при нас, даже жена си докара.

Отначало всичко беше наред, но веднъж я видях, че има изгаряния от цигари по гърдите. Иван тогава пушеше. Разбрах, че той я е мъчил и моментално я изгоних от къщата. След няколко дни го изгоних и той тогава се е върнал при майка си", даде потресаващи показания пред съда Димитрия Камбурова - лелята на Иван.

Вуйчо му също потвърди пред съда, че неговият племенник често налагал майка си."Постоянно биеше сестра ми. Приютявах я от време на време, но той викаше, че акопомогна още веднъж, ще ме застреля с въздушната си пушка. Дорка беше много кротка, но Иван беше като зъл демон", заяви роднината.

"Не съм убивал майка си. Исках сестра ми да я гледа, но тя живееше в Благоевград. Майка ми често беше на лечение в психодиспансера в кв. "Болярово". Купих си колело, за да мога да ходя да я виждам.

Търсил съм я из целия град, защото, като вдигнеше кръвно, и ходеше да обикаля улиците. Гледах я до последно. С метлата ме е гонила да ме бие по центъра. Заради заболяването си чупеше всичко, което й се изпречеше пред очите.

Случвало се е да пека наденица, а тя в пристъп на лудост викаше пожарната.;

На 7 декември 2009 г. тя ме би с бастуна си. Нападна ме, аз успях да й го взема и я ударих при самозащита. Тя легна и заспа. Не съм я удрял силно. Един-два пъти я ударих и излязох.

Имам въздушна пушка и права лопата. Докторът й в "Болярово" каза да се пазя от нея. Не съм я удрял с ръце или крака. Тя ми е майка, да не съм луд да я бия. Скарахме се заради ниската й хигиена. Постоянно чупеше и цапаше. Аз оправях постоянно пакостите й. Плачеx и чистеx по цяла нощ. Готвех й, ама не пазеше чисто. Хвърли ми котето и кучето", гласяха обясненията на подсъдимия, дадени пред петорния наказателен състав.

"Твърденията на Иван Илиев е защитна версия. Безспорно е доказано, че съзнателно е убил майка си по особено жесток и мъчителен за жертвата начин. През цялото време, когато я душил и биел, е осъзнавал какво прави.

Затова, след като Дорка починала, е напуснал града и се скрил в София. Искал е да заблуди съда, че е душевноболен и да избяга от наказателна отговорност", каза в пледоарията си представителят на държавното обвинение Антон Попов.

Темида призна Иван Илиев за виновен и го прати за 20 г. в затвора. Присъдата бе потвърдена от апелативните магистрати в Пловдив и от ВКС.

През март 2021 г. затворникът поиска условно предсрочно освобождаване, но получи отказ от Апелативен съд - Пловдив.


Какво четем:

🔴 Как американците проверяват за 1 минута здравето си с лъжица

🔴 Иво Сиромахов отбеляза възможностите пред селяните за кариера в столицата

🔴 Михаил Белчев имал съдбовна любов с Кристина, винаги носел сватбената си снимка (Снимки)


Източник: Блиц



Коментари

горе