In memoriam: Публикуваха последния текст на Любен Дилов-син

Вторник, 9 Юни 2026

Списание „L’Europeo“ публикува във фейсбук страницата си откъс от последния текст на своя редактор Любен Дилов-син , който почина преди дни.

Текстът носи заглавието „Пикник в Сибир“ и връща читателите към спомен от 1978 година, свързан с писателя Аркадий Стругацки, братя Стругацки, романа „Пикник край пътя“ и особената съдба на книгите в Съветския съюз.





"Пикник в Сибир

В затворническата библиотека влиза затворник и пита библиотекаря за конкретно заглавие. Библиотекарят се замисля, след което отговаря: „Тази книга точно я нямаме, но авторът е в осми отряд".





През 1978 г., навръх кипящия ми пубертет, в София по покана на Агоп Мелконян се появи Аркадий Стругацки. Съвсем естествено, вкъщи беше организирана тържествена вечеря, от която не помня много. Вече бях започнал да чета „Пикник край пътя", попаднал у нас на руски, но да си кажа честно, бях повече смутен, отколкото вдъхновен. Поради прехласването на баща ми по тази книга обаче се правех, че и аз съм впечатлен. Тарковски вече е бил започнал да снима „Сталкер", ама кой да знае. Кой да знае изобщо какво става в СССР, и какво точно да знае? Но аз знаех по онова време руски анекдот, който реших, че трябва да приложа на Аркадий Натанович. И на изпращане, буквално на входната врата, аз се престраших: „Желаю вам счастья безбрежного" (игрословица, която може да се чете като „желая ви безгранично щастие", но и като „желая ви щастие без Брежнев", по онова време генерален секретар на КПСС и първи човек в държавата СССР).

Аркадий Стругацки се позасмя тъжно, след което ми отвърна: „Лучшего не будет!" („по-добре няма да стане", но и „по-добър няма да има").





По-късно, когато интересът ми към братя Стругацки вече се беше превърнал в истерично фенство и гълтах всичко от тях, каквото мога да намеря и на български, и на руски, баща ми ми припомни онази знаменита вечер, от която нищо не бях разбрал Първо Аркадий разказал потресаващата история на бягството си през Ладожкото езеро от обсадения Ленинград по време на Втората световна война. Той е единственият оцелял от групата, в която загива и баща му. За постапокалиптичния пейзаж на разрушените околности на Ленинград, за целия ужас. Вероятно усещане, предадено по-късно гениално от Тарковски в „Сталкер", но това, което има отношение към темата, е друг момент от разказа.

Специално за впечатлилата ни книга – „Пикник край пътя" – той разказал на баща ми, че има интернирани писатели, но има и интернирани книги. Изненадал се, че изобщо до нас е стигнал екземпляр на руски, защото целият иначе впечатляващ дори за Русия тираж бил заточен в... Сибир. Просто в Москва, тогавашния Ленинград и другите големи градове на СССР до книжарниците не бил доставен нито един екземпляр.

Иначе самата книга си била издадена нормално. Е, доста цензурирана от редакцията на издателство „Млада гвардия", но издадена. Как, не е забранена! Просто я няма. Изчерпана... Впрочем в България пълното, нецензурирано издание се появи едва през 2017 г., отпечатано от „Сиела", в превод на Милан Асадуров. Братята Аркадий и Борис Стругацки никога не са били поставяни в официален списък на забранени автори в СССР (за разлика от Солженицин, Бродски и много други), но няколко от техните най-остри и философски произведения са били фактически недопуснати, силно цензурирани, изтегляни от печат или излезли единствено като самиздат през 60-те, 70-те и началото на 80-те години."


Какво четем:

🔴 Това ли е скандалът на века? Държава от ЕС блокира евро монетата с надпис "българската азбука"

🔴 Може ли да е истина? Версия в полицейските среди за оставката на Кандев

🔴 „Положението е много зле": Разказ на брата на един от тежко ранените на „Челопешко шосе"


Източник: За Жената



Коментари

горе