Надя Андреева: Българинът е много болен, спасението е във вярата


-Известна сте като жената глас. От 11 години лекувате само по телефона. Хората ви вярват, защото по този начин сте избавили от болката много страдащи души. Но кога открихте способностите си?

-Получих дарбата си преди 20 години, когато бях на 35. Но това, което се случи с мен, може да го преживее всеки. Няма нищо случайно. Даде ми се да мога да лекувам по телефона. Тогава работех като телефонистка в захарния завод на Камено. Никой не избира страната, в която да се роди...

-А откъде получавате силата?

-Дарбата ми е от Бога. Аз съм проводник на Божествена енергия, с която лекувам.

-Всеки има мисия, но вашата вероятно не е никак лесна. Това, че виждате и чувствате неща, които другите не могат, вероятно ви е докарало доста житейски проблеми. Кой ви помогна да се преборите със съмненията?

-Първите години беше много болезнено и само семейството ми знаеше това. Аз обаче имах тяхната подкрепа и обичта на близките ми помогна да издържа всичко, което предстоеше. Няма по-голяма сила от природата. Лекувах 11 години само по телефона от централата на завода. После ме съкратиха, но хората продължиха да ме търсят на домашния телефон. Помагам им и с водата, която зареждам.

-Как лекувате? 
-Моето въздействие е с глас, поглед и присъствие. А водата, която зареждам, въздейства на целия организъм. Хората чувстват Божествената енергия, на която аз съм само посредник. Тя предизвиква така наречените оздравителни реакции. Вярата е в основата на моето лечение, а дарбата е най-голямо ми богатство, защото тя ми даде здраве. Преди да започна да лекувам, имах здравословни проблеми. Сега не мога да живея по друг начин и да не помагам на хората с мощта, която Господ ми дава. Преминах през много изпитания, но нито за миг не се отказах. Само молих Бог да ми даде сили, за да мога да издържа.

-Тогава едни ви наричаха жената глас, други – лечителката от Камено, но изненадващо вие заминахте за Испания. Какво правихте там?

-Пътувах със съпруга ми. Не съм лекувала никого, но се наложи и там да зареждам вода и да я хвърлям.

-Защо?

-Защото когато не лекувам, тази енергия ми създава проблеми. Не ми беше лесно, но пък Испания ме кали и аз станах силна като характер от трудностите, които преживях в камиона. Когато се прибрах, разбрах, че много хора са ме търсили и беше време да научат, че съм се върнала. Така се случи, че тогава получих покана от Марта Вачкова и се появих в ефира на БНТ. Тогава излъчиха и едно филмче за лечебните вибрации на гласа. След предаването лекувах 12 часа без да спра. Само с един сеанс помогнах на много хора. След като почувстваха подобрение, започнаха да идват в дома ми.

-В Рейки има един символ за преодоляване на разстоянието, пространството и времето. Нарича се Хон Ша Зе Шо Нен. Чрез него може да се изпраща целебна енергия до другия край на света, а дори и в бъдещето. Вие служите ли си с подобни символи?

-Не. Аз съм контролирана, в смисъл такъв, че получавам информация и въздействам с гласа си. Това означава, че съм проводник и от мен нищо не зависи. Без значение е разстоянието и мястото. Мога да лекувам и на улицата, и в автобуса. Не използвам символи за преодолявате ограниченията на пространството.

-Но лекуваш дори и рак. Всяка болка ли може да се отнеме по телефона? Има ли нелечими заболявания?

-В момента по телефона физически не мога да намеря време да им въздействам лечебно с гласа си, защото от сутрин до вечер съм с тези, които ме търсят в Камено за помощ. Всички болести се лекуват, но не на всеки може да се помогне. Това обаче не го решавам аз. Хората трябва да са наясно, че съм само проводникът на тази енергия и за пореден път моля, който не вярва, просто да не ме търси! 20 години се доказвах. На никого не съм отказала помощ. Винаги съм знаела, че българите са много болни, но, повярвайте ми, това, което в момента виждам, проблемите на нашите деца, на които ставам свидетел, ме ужасяват. Има две думички, които не се лекуват и точно това трябва да премахнат от сърцата си.

-Кои са те?

-Злобата и завистта.

-Защо?

-Защото са отрова за човешкия организъм. Разберете, че всяко направено добро или зло рано или късно се връща! Винаги съм казвала на хората: правете добро, за да сте здрави и щастливи.

-Много е трудно обаче човек да си промени мисленето...

-Да, но и аз не лекувам с магическа пръчка, необходима е вяра и търпение. Много изпитания преживях, за да докажа ефективността на телефонното лечение...

-Какво чувствате, когато енергията тече по жицата към събеседника ви и приемате неговата мъка?

-Когато лекувам, вземам болките на хората и всичко това идва на моето тяло, въпреки това съм добре, защото се освобождавам от енергията. Но все пак си има граници, не може до безкрайност да работя, защото не се издържа физически.

-“Надя ми стопи две кисти на щитовидната жлеза и ме излекува от остър колит“. Това споделя Романьола Вълчева от София. Случаят е документиран. Тя пази своите медицински изследвания, които доказват, че макар да граничи с фантастиката, лечението по телефона дава резултат. Кое е най-голямото чудо от 20-годишния ви опит като лечител?

-Много болни хора ме търсят за помощ. Сега лекувам 15-годишно дете с болестта на Хочкин и то е на път да оздравее...

-Това е злокачествено заболяване на лимфни възли, което се лекува с трансплантация на костен мозък и периферни стволови клетки. Възможно ли е само с енергия от Бог да се премахват тумори?

-Медицинските изследванията дават отговора. Резултатите са отлични и бащата на детето каза, че ще застане плътно зад мен, за да научат хората как съм му помогнала.

-Разкажете за болното дете. Кога се запознахте с него?

-Преди около две седмици. Имаше един курс на лечение с химиотерапия. Аз заредих вода и въздействах на детето. След като пи от нея 1 седмица, то трябваше да отиде в София за поредния курс на химиотерапия. Когато тръгваха, аз знаех резултата, но исках лекарите да потвърдят, че лечението ми е дало ефект. Вечерта, когато семейството се върна от София, бащата се обади и ми каза, че химиотерапията е отменена, защото вече момичето не се нуждае от това. Лекарите нямали думи от изненада. Още умуват какво е станало и как да постъпят. Снощи обаче аз спах само 3 часа от вълнение и като се събудих, не бях на себе си от радост. А днес сутринта дойде една жена от Перник, на която дъщеря й е на 24 години, а е все по болниците. Вече е с метастази и не я искат там. Искам да й помогна. Заредих вода и пред очите на майката момичето усети енергията.

-Чудесата обичайно явление ли са за вас?

-Не, но хората са вперили очи в мен и всеки ми казва “ти си последната надежда”. А болни има толкова много, че са достатъчно и за лекарите, и за мен. Но който не вярва, много моля, да не ме търси!
 
-Какво е за вас вярата?

-Спасение. А да вярваш в Бог означава да бъдеш добър, да мислиш добро и да живееш в мир и разбирателство. Има неща, които могат да се отнемат на човек, но това, което Бог ти даде, земен човек не може да ти го вземе. Всеки заслужава да бъде здрав и щастлив и аз ще продължавам да лекувам, докато ми е дадено.

-Казват, че вярата е най-доброто лекарство. Българинът вярва и в Бог, и в извънземни, и в магии..., но най-малко в самия себе си. Затова страната ни е пълна с объркани души, които чакат някой да ги спаси. Но кой може да бъде спасен?

-Само този, който Бог каже. Опитвам се да помогна на колкото се може повече хора, но народът ни е като развалина. Страшно е това, което виждам. Нашите деца загиват. Сега чакам от Варна да ми доведат едно 5–годишно дете с левкемия.
Много страдащи има, а по телефон вече физически не издържам, защото от 7 до 18 часа лекувам с гласа си. Помагам и по скайп, но там вече ще въздействам само на българите, които са в чужбина. Налага се да се събуждам сутрин в 4.20 часа и да отговарям на всички абонати, които ме търсят.
Преди 15 години в един вестник в Чикаго бяха писали за мен. Обади се тогава една дама от посолството и ми каза “не се предавай, щат не щат, в България ще те признаят”. Когато ми е най-тежко, си спомням това. Дарбата ми е дадена от Господ, но аз трябваше две десетилетия да доказвам, че съм достойна. Искам близките ми да се гордеят с това, че съм помогнала на много хора. По 60 сеанса на ден съм провеждала. Стотици хиляди души съм спасила, но когато аз се нуждаех от помощ, всички казаха “Наде, ти си силна, ще се справиш”. Нямам ли подкрепата на излекуваните хора, не мога да се оправя. Аз си получих моралното удовлетворение след 20 години. Доброто идва, но с цената на много страдания. Никога не съм се отказвала. Когато ми беше тежко, молех Бог да ми даде сила да издържа изпитанията. Сега хората влизат в дома ми с болка и излизат в усмивка на лицата. Всяка болка се отнема.

-Какво съветвате грешниците, объркали посоката?

-Всички сме грешници. Ако българите вярваха в Бог, те сами щяха да си помагат и тогава нямаше да има нужда от такива като мен. Ето защо ние, лечителите, винаги питаме “вярвате ли”. Вярата е в основата на лечението, но за съжаление сънародниците ни не отсяват истинските феномени от шарлатаните 



Източник: kompas





Коментари

горе