ЧИЧОВОТО ХОРО - напълни ми ДУШАТА! Вижте и вие това известно хоро, идващо от Северна България!

Птица



 Мразя изпращанията. Предпочитам посрещанията. Терминал 2 е като
каверна по която тече болка. Не съм от ревливите, но...дойде и моят
ред. Дъщеря ми е приета в Сейнт Андрюс, Великобритания. Елитно
място за милионерски чеда и кралски особи. Не сме нито от едните,
нито от другите. Тежък и труден Университет. Но аз знам, че тя ще се
справи. Защото отлично познавам себе си и моето усъвършенствано
продължение. Заради това ми е уж по-спокойно.
Майка й да реве по летищата...Ама как така? Няма ли да се снимаме
точно днес с нея?...

От ломските ми деди съм научил, че на човек като му докривее
трябва да отиде до две места. На едното да се изреве, в другото
да си попее. Това са свещените Дунав и ...Кръчмата...
С майка й се суетят от дни, приготвят багажи, планове, сметки.... вече са
на летището...Тя всеки момент ще се чекира...
Допивам кафето и тръгвам към великия Дунав. Той е много
по-мъдър от Терминал 2....Крачим по главната на Стария Лом
с големия ни журналист Любомир Йорданов. В староградската,
родна атмосфера сетивата винаги са по- чувствителни...чувам
нежно гукане от гугутка с гласа и образа на дъщеря ми. Да!
А още не съм ходил в кръчмата. Птицата е кацнала върху
указателната табела упътваща към градската Библиотека.
Инстинктивно вадя телефона. Започвам да я снимам. Доближавам се. 
"Хех, ама как така? Ако искаш, можеш да я погалиш", чувам
го да казва зад мен. Мога Любо, мога и още как!Мога и да се
снимам с дъщеря ми. 

Дори от разстояние... Дунав е верен другар
и мълчалив преносител на вековни радости и мъки. Сега е гол.
Ребрата му са се показали. Сушаво е. В далечината е заседнал
шлепът с Донбаските въглища. От който скачахме като деца
в дълбокото. И в който със сигурностщях да се скрия и да
отплавам в едни други години към едни по-свободни места...
Мятам монетата в Дунав, изтривам сълзата с рамо, оставям му
въздишката...Тръгвам от Кея. Една малка, детска ръчичка
се пъха в дланта ми. Автоматично.И ме повежда по главната.
Минаваме покрай детската й градина, гимназията, люлките, Ч
италището...слънчево е. Сецесионните сгради
са леко размазани. Пеят гугутки....Стигаме кръчмата. Тя е
до гарата. От която тръгнахме преди 20 години за София...

- Тат, излитам, чувам в слушалката...
От някъде се чува валс...
И всичко, всичко си идва на мястото!
На добър час!
Ptico moja mala!

Бисер Тошев



Източник: fakel

Следваща статия:
Каква щеше да бъде България без комунизма?

Коментари

Видео на деня

горе