Петър и Ани: семейство глухи, които живеят с много любов и почти никакви средства

Натъкнахме се на историята на Петър и Ани чрез наш приятел – Ники.

Ники работи с глухите в Пловдив вече 18 години и ни запозна лично с влюбената двойка, която само преди шест месеца стана семейство. От тях лъха обич и с усмивка на лице ни разказаха за трудностите, през които са преминали и продължават да преминават заедно.

Историята на Петър и Ани

Ани: „Живеех в Молдова – в селото, където майка ми е родена. Грижих се за една стара къща, която се беше превърнала в мой дом. Прехраната си изкарвах, работейки като шивачка – за глух човек няма много възможности. Беше ми трудно да преминавам през живота сама. Отдавна мечтаех за съпруг, деца и мой собствен дом.

Така, изпълнена с надежди, дойдох в България, за да се запозная лично с мъжа, с когото вече няколко години комуникирах по Skype. Пристигнах в Пловдив, но за жалост бях разочарована – не намерих това, което търсих. Или поне така си мислех до последния ми ден тук. Тогава се запознах с Петър – близък приятел на мъжа, с когото бях общувала по Skype. Петър бе така добър да ни изведе извън града с колата си и да ни покаже българската природа. Само след ден в неговата компания разбрах, че той е мъжът за мен – беше различен, мил и щедър.

Само след ден в неговата компания разбрах, че той е мъжът за мен.
- #

На следващия ден заминах обратно за Молдова и прекратих връзката си с мъжа, който беше причината да дойда в България. Но Петър не напускаше ума ми. Така минаха четири месеца, докато най-накрая се пристраших да го потърся във Facebook.“

Петър: „Бях много изненадан, когато тя ми поиска приятелство. Бяхме се виждали само веднъж, а за мен тя беше „приятелката“ на моя приятел. Разбира се, тогава все още не знаех какво се бе случило между тях. Така започнаха дългите ни видео разговори – и двамата сме глухи и това беше единственият начин да комуникираме от разстояние. Ани ми разказа какво се е случило и как си е тръгнала от България разочарована.“

Ани: „Да, разказах му всичко. Говорехме с часове и се опознавахме. Усещах колко искрен и автентичен е Петър и за пореден път се убедих, че искам да прекарам живота си с човек като него. След една година му предложих брак.“

След една година му предложих брак.
- #

Петър: „Бях в пълен шок. Ани е невероятна жена. Не можех да си представя, че жена като нея би искала да стане моя съпруга. Но какво друго можеш да отговоря, освен „да“. Така заминах за Молдова при нея. След 2 месеца решихме, че искаме да създадем дом и семейство в България.“

Ани: „Дойдохме тук без пукната пара. И двамата имаме скромно препитание, почти никакви спестявания и липса на подкрепа от семействата ни. Всичките ни пари отидоха в това да уредя визата и донякъде документите си. Знаехме, че пари за сватба няма да има и се бяхме примирили с мисълта единствено да подпишем. Но приятелите на Петър, които вече са и мои приятели – неговото „семейство“ от глухи и чуващи, решиха да ни изненадат. Организираха ни сватба – намериха ми рокля, на него костюм, подготвиха място, където да се съберем, храна, приказна украса и глух свещеник, който да ни венчае. Не мога да изкажа с думи благодарността, която изпитваме. Една моя мечта се сбъдна – имах сватбата, за която винаги бях мечтала, с мъжа, когото обичам и скъпите ни приятели.“

Организираха ни сватба - намериха ми рокля, на него костюм.
- #

Петър: „Оттогава се борим с документите, които са необходими на Ани, за да стане пълноправен гражданин на Република България и да има правото да работи тук. Тя има виза, но всичките й лични документи трябва да бъдат преиздадени в Молдова. Трудността идва от там, че нямаме почти никаква информация за процедурата от техните местни институции и всичко ни се сервира на парче. Разправата с подобни институции е сложна за чуващ, а какво остава за глух човек без преводач – няма кой да ти обясни, няма кой да ти съдейства.

Постоянно й се налага да пътува до Молдова, за да урежда нещо по документите, а това са огромни разходи. За моята скромна заплата е почти непосилно. Задлъжняли сме и все още нямаме финансовата възможност да се изплатим на приятели и познати, от които сме взели пари. Справяме се както можем, но зимата беше изключително тежка. Знам, че нещата ще се подобрят щом Ани получи всичките си документи и може законно да започне работа в Пловдив. Дотогава живеем на минимума с това, с което разполагаме и се опитваме да оцелеем. Благодарни сме, че сме здрави и че аз имам работа, колкото и скромна да е тя.“

Ани: „Живеем в стара квартира в квартал Изгрев. Нямаме отопление – само едно електрическо одеалце, което сме сложили под завивките, за да не премръзнем вечер. Трудно ни е и се радваме, че зимата скоро ще свърши. Щастливи сме, че сме заедно – през останалото ще преминем все някога. Искрено се надяваме в най-скоро време да получа документите си, за да мога да започна работа и да се стабилизираме.“

Кауза: Да помогнем на Петър и Ани

Финансовото състояние на двойката е изключително тежко. За жалост Ани все още не може да започне работа към фирма, понеже няма документи.

I. Най-голямата им нужда е работа за Ани.

Какви са уменията на Ани:

има дълъг стаж като шивачка
говори руски и молдовски

II. Квартира на ниска цена – хазяите на Петър и Ани скоро ще продават квартирата, в която те живеят. Там те плащам по 150лв на месец – това е максималната сума, която могат да си позволят.

III. Условията, в които живеят са изключително скромни. Имат нужда от:

отоплителен уред
двоен матрак
одеала
спално бельо
пералня
хладилник
дрехи и обувки за Петър – XL дрехи; 45 номер обувки

Молим всеки, който има възможност и най-вече желание да помогне на Петър и Ани, да се свърже с нас на e-mail: humansofplovdiv@gmail.com или на телефон: 0895 54 20 13.

Или директно дарете средства чрез банков превод:

Получател: Петър Александров Топалски
Банкова сметка: BG24BUIN95611000207041
BIC: BUINBGSF
При банка: „Алианц Банк България“ АД
Основание за плащане: Дарителска кампания

petar-ani-gluhi-plovdiv-bednost