Откриха 30 оброчни плочки на Зевс и Хера!



Сензационно открие на връх Кози грамади над Старосел, осъществено от доц. д-р Иван Христов потвърди версията за съществуващо светилище на главните антични богове Зевс и Хера в границите на тракийска резиденция на средногорския връх. В отсек от 4 квадратни метра доц. д-р Иван Христов откри 30 изцяло запазени оброчни плочи на Зевс и Хера и стотици монети от ІV в. пр. Хр. до ІІІ в. сл. Хр. Това е огромно богатство за всеки световен музей, носещо същевременно нова информация и за столицата на одрисите, и за античното минало на нашите земи.

Загадката е защо тези плочи са оцелели, защо е нарушена заповедта на Константин Велики да се унищожат езическите символи . Домързяло ли ги е да ги унищожат или новоизлюпените християни са си останали малко езичници, коменитра в прессъобщение за медиите директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Това ще разберем след като с помощта на Министерство на културата доразкопаем светилището  през септември – октомври. Взети са мерки за охраната му, тъй като, след като стане известно какво е открито,  на „Кози грамади” ще се съберат иманярите от цяла България, коментира още Божидар Димитров.

Днес, 5 септември, в 13 часа,  находките от Кози грамаи ще бъдат представени  в кабинета на директора на НИМ. Това ще стане в присъствието на зам.-министъра на културата Велислава Кръстева.       

Специалисти от Националния исторически музей  правят археологически разкопки на връх Кози грамади в Средна гора над село Старосел от 2006 година. Те се ръководят от доц. д-р Иван Христов, зам.- директор на НИМ. Теренът е изключително труден – археологическият обект е на  1346 метра надморска височина, на самия средногорски връх, гъсто обрасъл с дъбови гори. До там няма изградени пътища. От Хисаря  и Старосел, които са най-близките населени места се стига след два часа  с джип по изровени горски пътища.

Още в края на ХХ век проф. д-р Георги Китов откри няколко царски тракийски гробници, между които и най-голямата откривана досега в България, тази в Старосел. Още тогава стана ясно, че те са некрополът на голям столичен център на одрисите – най-голямото тракийско племе, създало в V в. пр. Хр. своя държава, просъществувала до мирното й присъединяване към Римската империя в І в. сл. Хр.

Столичният център на одриската държава бе открит от д-р Иван Христов през 2005 г. Разкопките извадиха на бял свят монументална царска резиденция, заобиколена от крепостни стени, градени с огромни каменни блокове с четириъгълна форма (т.нар. квадри). Многобройните монети показаха, че столицата на древните одриси е създадена в V в. пр. Хр., след това била превзета от Филип ІІ Македонски при похода му в Тракия през 341 г. Но след смъртта на Александър Велики одрисите са си го върнали и градът е просъществувал и след завладяването на Тракия от римляните. Той бил напуснат по време на варварските нашествия през ІV-VІ век.

През тази година, със средства на Министерството на културата  в размер на 15 000 лв. и дарение  в размер на 10 000 лв. направено от г-н Л. Цоцорков, меценат на НИМ, започнаха разкопките на светилището на столицата на одрисите. Светилището на Зевс и Хера е в близко съседство с царската резиденция и се оказа, че е оградено с мощна крепостна стена от същите мегалитни квадри, с които е обградена резиденцията. Оградената площ на светилището е дори по-голяма от самата царската резиденция -10 декара.

От многобройните фрагменти на оброчни плочки (своеобразните икони на античните храмове) стана ясно, че светилището е на върховния античен бог Зевс Гръмовержец и жена му Хера. Същевременно многобройните дребни фрагменти показаха, че и тук е спазена заповедта на император Константин Велики, когато в 330 г. е обявил християнството за единствено позволената религия в Римската империя – езическите храмове да бъдат унищожени, а езическите „идоли” (статуи, релефи и т.н.) - начупени.

Многобройните дребни късове на статуи и релефи, както и основите на раннохристиянска базилика до светилището ни караха да мислим, че заповедта на император Константин Велики тук е изпълнена  не особено стриктно, коментира Божидар Димитров. 



Източник: Марица





Коментари

горе