След онлайн обучението: Персонално домашно при пропуски в клас



Индивидуална домашна работа, използване на информационните технологии за визуализиране на материала и класни работи по формата на НВО – за да свикват учениците с този начин на изпитване. Това са част от възможни мерки, които преподаватели по български език и литература очертаха  за компенсиране на пропуските, натрупани през предходната учебна година, в която се наложи редуване на присъствено и онлайн обучение заради пандемията.





Около 140 учители от Пловдивска област обсъдиха установените дефицити и начините за наваксване на онлайн среща, инициирана от старши експерта по български език и литература в Регионалното управление на образованието Георги Делов. Той е изискал от всички училища в областта анализ на резултатите от тазгодишните входни нива по предмета в прогимназиален и гимназиален етап, както и предложения по какъв начин да се наваксват пропуските за всеки от класовете. Целта е да се създаде работещ модел за количествен и качествен анализ на входящото равнище и да се набележат мерки за повишаване на резултатите  от националните външни оценявания и матурите. За тях от тази година започват промени, които да ги ориентират в по-голяма степен към проверка на умения, отколкото към възпроизвеждане на заучена информация – тъй наречения компетентностен подход за преподаване и изпитване.





По Наредба 11 за оценяването входното равнище на учениците трябва да бъде  установено до 3 седмици след началото на учебната година – писмено и само по дисциплините от задължителната подготовка. В тези три седмици трябва да се случи и преговорът на материала от предходната година. В някои случаи обаче времето не стига – когато например по дадена дисциплина има само един час седмично, отчетоха от гилдията.

Фокусът на анализа е върху типични грешки, които се допускат от над половината ученици, за да се набележат мерки за работа, например с всички петокласници. Единичните пропуски следва да се компенсират чрез индивидуални консултации и задачи или включване в проекти за допълнителна работа.

С уговорката, че част от учителите са се отнесли в известна степен формално към изискания анализ, той все пак очертава основните дефицити. За учениците от 5. до 7. клас  са свързани основно с неумение за работа с текст – разбиране, извличане на информация, оценяване, разсъждение.

В гимназията се наблюдава неумение за създаване на текст, пропуски в правописа на сложните думи, пунктуацията в просто и сложно изречение, неумение за литературен анализ по установен алгоритъм, неумение за аналогии с изучаван или неизучаван текст.





Според учителите справянето с пропуските минава през използване на разнообразни методи в учебния час – например мозъчна атака, групова работа или ползване на мисловни карти. Виждат в технологиите средство за визуализация. Това поколение е свикнало с устройствата и трудно ще задържите вниманието му само с красиви слова, особено онлайн, насърчи ги Георги Делов. Посъветва преподавателите да ползват многообразието от интерент ресурси и образователни платформи. Да се правят повече упражнения, пробни НВО и матури и писмени работи по техните формати. Част от учителите предлагат също проектно базирано обучение и изнесени уроци в галерии и музеи.

Извън часовете подкрепата при пропуски е свързана с индивидуални консултации, работа по национални програми и проекти, инициативи за насърчаване на четенето, извънкласни клубове по интереси и метода „връстници помагат на върстници“.

Петокласници слагат род на глагола и лице на съществителното

Петокласниците  трудно определят глаголно време и думите като части на речта. Често определят думата, но после бъркат граматичните категории – слагат род на глагола и лице на съществителното, сочат наблюденията на  учителя по български език и литература Илиян Карабойчев от пловдивското ОУ „Васил Левски“. Учениците трудно извличат информация от текст, трудно отговарят на въпроси и не могат да се аргументират. Имат затреднение и изобщо да формулират това, което искат да кажат. Често не разбират речниковото значение на думата, не могат да посочат синоними, което се отразява после при преразказа.





В същото време в прогимназията се трупа базова грамотност и ако това не се случи, в класовете нагоре проблемите с граматическите правила и пунктуацията се задълбочават, предупреждава учителят. А трудностите по български език и литература се отразяват и на справянето с другите предмети.

Още в шести клас се виждат още по-големи проблеми на децата при извличане на информация от текст, особено ако е от различна социо-културна среда. На теория учениците могат да ми отговорят какво е глагол, но после не могат да го открият в текста, дава пример учителят.  При обучение в електронна среда  много трудно се следи как се правят именно упражненията за работа с текст.

Когато българският език не е майчин, в 5. клас са неграмотни

Най-трудно е наваксването в училищата, където децата са с различен от българския майчин език. В 5. клас те все още бавно и трудно четат и не разбират съдържанието, пишат нечетливо и с грешки, пропускат и заменят букви, показало входното ниво в ОУ „Панайот Волов“, където всички деца са от Шекер махала - с турски и ромски произход. На прага на прогимназията  са все още неграмотни, казва учителката Марияна Ангелова, която работи от 34 г. в учебното заведение. Липсва базата, върху която спираловидно да се натрупват знания и умения. А така трудно може да се следват учебните програми за 5., 6. и 7. клас. Затова обучението минава през постоянно повтаряне на основни пропуски, макар и от материал от минали години, онагледяване и адаптиране на съдържание. Ключов подход е поощряването на всеки малък напредък, а не единствено оценяване по общия стандарт в системата. Според дългогодишната преподавателка писмените изпитвания трябва да са по модела на НВО и ДЗИ, за да се свиква с формата. 





Въпреки постоянните усилия на екипа в училището, който и сега е изработил годишен план за преодоляване на дефицити, резултатите от националните стандартизирани изпитвания поставят децата от махалата на дъното на таблицата, като средният успех често не може да достигне тройка. Така е с всички училища, където учениците са с различен от българския майчин език. „За тях няма проблем. Родителят смята, че отговорността не е негова. И всички усилия потъват“, описва Марияна Ангелова.

За да постави децата в друга ситуация, ги увлича в театрални форми. Именно тя направи урок с драматизация по „Радини вълнения“ от романа "Под игото". Това дава голям резултат при тези деца, но ограниченията заради пандемията направиха невъзможни такива занимания. Сега училището търси алтернативи, които пак да поставят учебното съдържание в различна среда – дори и в мини рецитали по радиоуредбата.

Децата с различен от българския майчин език е трудно да бъдат обучавани в клас, а онлайн – почти невъзможно, солидарни са учителите. 

Системата на образованието възприема тези ученици като билингви, тоест двуезични, но на практика те не говорят нито турски, нито български. От българския знаят 20-ина думи, които също бъркат, казва и Ани Цветкова от ОУ „Никола Вапцаров“ в Асеновград. На практика учениците не разбират смисъла на това, което се учи в клас. Заради това на тестовете при затворени въпроси налучкват отговори, а с отворените трудно изобщо разбират какво се иска да направят без помощ от педагога.





Учителките по български език и литература в школото прилагат и диференцирана работа, и поощряване на всеки успех, и различен подход по урочната система. В крайна сметка обаче намалява броят на учениците, увеличава се делът на неактивните родители. Изключително много пречи  миграцията - честите заминавания, при които детето се отписва от училище и не се записва след връщането след няколко месеца. Средата също дърпа назад хлапетата, защото има негативно отношение към училището.

На практика не можем да обучаваме ученици, които ги няма в клас, и с това училището самичко не може да се справи, необходима е намесата и на други институции, казва Георги Делов.

 



Източник: Марица

Следваща статия:
Вижте на кои места ще влизаме без сертификат, доста малко са!





Коментари

Видео на деня

горе