Вече можем да проверяваме трудовия си стаж сами: Вижте как и къде!

Великите занаяти на България – Килимарството



Замисляли ли сте колко неповторими занаяти има у нас? Грънчартсво, бакърджийство (направата на изделия от кована мед), дърворезба, гайтанджийство, иконопис, килимарство и много други. За съжаление много от тях изчезват, а други могат да се видят само в етнографските музеи.


Най-старото сведение за текстилна килимена орнаментика в България датира от края на ХІ в. По българските земи килимарството достига своя разцвет през епохата на Възраждането (ХVІІІ – XIX в.). Навремето най-известните килимарски центрове са били Сливен, Габрово, Самоков, Панагюрище, Чипровци и Котел. Двата основни центъра са градовете Котел и Чипровци. На тях са наречени и техниките за производство на килими - котленска и чипровска техника.

Българка плете на стан, 1930 г. Снимка : Вилхелм Тобиен

Текстилни инструменти, с. Гела
Снимка : Абигейл Доан

Чипровските и котленските килими са изключително здрави и устойчиви във времето, могат да запазят първоначалния си вид повече от 50 години. Те са изтъкани от ествествени материали - памук и вълна като двете им страни са абсолютно идентични. Преждата се оцветява с грижливо подбрани естествени багрила – листа и кори на дървета, цвят, листа и корени на определени растения. Именно този изцяло натурален процес носи прелестта на тези килими. В най-стария си период килимите са били в земни пастелни, особено нежни цветове - бледозелено, охра, жълто. В по-късния етап – яркочервени, по-пищни и по-тържествени, с хора, птици, надписи. В края на 19-ти и началото на 20-ти век е характерна пъстротата, забелязва се едно многогласие в тъканите.

Чипровци казват, че тъкат своите килими с любов и за любов, което още повече допринася за вълшебството им.

Уникалните чипровски килими се изработват на вертикален тъкачен стан, състоящ се от две вертикални устои, горно и долно кросно, представляващи цилиндри, около които се намята основата, горен и долен цепец, от които горният разделя основата на чивтове и с него се образува нищелката, а с долния се разпределят мотивите при започване.

Станът трябва да е много здраво закрепен, за да може тъканта да е права. Той трябва да държи нишките на основата изпънати, разпределени и подредени на еднакво разстояние една от друга. От векове инструментите и тъкаческата техника не са променили основните си принципи. В миналото за опъването на основата са използвани дървени заглавки, а напоследък това се прави с метални винтове. При строежа на някои къщи предварително се проектира местоположението на стана и в стените се вграждат елементи за закрепване. В други къщи пък кросната се закрепват направо на тавана и пода без да се използват странични устои.

Друг много важен инструмент при тъкането е "тупицата". Той прилича на гребен с няколко дълги зъба и дръжка за захващане, в повечето случаи е изработен от дърво, но може и от метал. С него се удря вътъка след като се промуши през основата, за да прилепне плътно и да се получи плътен и здрав килим.

Въпреки че има немалко родни производители на килими, самият занаят за нещастие лека-полека изчезва. Има все по-малко жени, които тъкат в домовете си, а фирмите, следващи първоначалната технология се броят на пръсти. И все пак в някои от специализираните училища има кръжоци по килимарство, в някои висши училища също се изучава като предмет, намират се хора, които имат желание да стимулират художественото възпитание на деца и техните родители и да разпространят текстилното изкуство в България. Като сдружение Арт Ленд. Те проведоха семейни работилници за тъкане, плетене и филц в няколко училища и детски градини в столицата.


Ученици от ОУ „Петър Парчевив“ в гр. Чипровци пътуваха до Япония по покана на българското правителство там по повод на Деня на славянската писменост и култура. Те представиха изложба на пана с елементи на чипровския килим.

През 2000 г. Националният етнографски музей е поканен в Белгия, където следва посещение на дома на местен художник, чиито мебели са тапицирани с чипровски килими. Горе-долу по същото време в България се виждат надписи от рода на „ Заменяме старинни чипровски килими за нови“, така наречените персийски килими.

В момента чипровското тъкачество е едно от петте културни наследства, номинирани за включване в списъка „Живи човешки съкровища“ на ЮНЕСКО.

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!



Източник: viewsofia

Следваща статия:
Новите българи: Макс Гурвиц

Коментари

Видео на деня

горе