Най-голямата тайна на България

Българският календар е най-старият в света и според него отбелязваме 7521 г.


Петък, 9 Януари 2015

Според българския календар, който е най-старият в света, отбелязваме 7521 година. Това каза Марин Кавръков, областен управител на Сливен.

Един от българските интелектуални и културни върхове е създаването на този календар, който е първи в света, посочи той. „Това, че някога сме възприели Григорианския календар и броим годините в календара от рождението на Христос, не означава, че българският календар не съществува. Наши видни историци като Йордан Вълчев, Петър Добрев и много други, са тълкували българския календар и са написали сериозни материали за него. Българският календар е по-точен от Григорианския календар и само с няколко секунди или десети от секундата се различава от астрономическия календар”, добави Кавръков, цитиран от Фокус.

„Преди календара на маите, преди китайския календар, преди Юлианския календар и преди Григорианския календар, има български календар, който е най-старият календар в света. Това е голям интелектуален, научен труд на хора, които са живели хиляди години преди Христос”, заяви Марин Кавръков. По думите му - календарът на маите, който сега е толкова популярен, датира от IX - X век.

„Когато България е била Велика България, всички са се водили по нашия календар, защото сме имали икономическото, политическото, властовото влияние върху народите и сме пренесли своята интелектуална мощ и култура. Българите сме 8 милиона, а не 80 милиона. Ако бяхме 80 милиона души, целият свят щеше да чете българския календар”, каза още областният управител на Сливен Марин Кавръков.

Древнобългарският календар е най-съвършеният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО. Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 пр. Хр. С 12-годишния си цикъл календарът прилича на китайския, но е по-древен и по-скоро е негов първоизточник.

През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света.

Годините в календара, който прабългарите са донесли по нашите земи, са били слънчеви и подредени в цикли от по 12 години и се назовавали с имена на животни, а всяка година съдържала 12 месеца, всеки със свое име.

Учените от ЮНЕСКО били поразени от гениалното решение на математическата задача с чепатото число 365. Нещо повече - древното българско летоброене предлагало същото просто правило и за високосния 366-и ден, който окончателно "преобръщал колата" дори на претендиращите за най-съвършени образци календари. Той просто бил обявен за нулев. В съответствие с древнобългарския календар годината е имала 365 денонощия. Започвала е с най-късия зимен ден, който е бил празничен. Към всяка четвърта година се е отчитал един допълнителен ден, наречен "Ден на слънцето”. Дванадесет месеца формирали четири тримесечия, като всеки месец на последното тримесечие имал 31 денонощия, а останалите два месеца – по 30 денонощия.

Редактор: Десислава Ушатова

Източник: Актуално

Следваща статия:
За шести път БЧК раздава "Топъл обяд" в столични училища

Харесайте страницата ни във facebook!


Коментари

Видео на деня

горе