Сбъдва се пророчество на Ванга: Показаха сензационния надпис край Първомай! Символите разкриват тайната за българите

Тодоровден или историята на Конския великден



Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org

В съботния ден от първата седмица на Великия пост празнуваме Тодоровден или Конския Великден. Денят е в памет на великомъченик Тодор Тирон. Подобно на повечето християнски празници, и около днешната дата витаят множество легенди и предания. Според едно от тях на този ден светецът събличал своите девет кожуха, яхвал бял кон и отивал при Бога да го моли за лято. На този ден имен ден празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден.

Именно заради легендата, на Тодоровден се провежда и надбягвания с коне – кушии. Днешният празник няма строго фиксирана дата всяка година – зависи от началото на великденския пост. В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор. Двама от тях са войни-великомъченици – св. Тодор Тирон и св. Тодор Стратилат, чиито жития показват много общи моменти. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическата си смърт в името на Христовата вяра.

тодоровден

Традиционно на трапезата има пита с мая, леща, чорба от гъби. Месят и раздават питки и хляб, наречени “конче” или “копито”. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете. На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата булка, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи със себе си варена царевица, а върху нея специален колак. Невестите остават пред църквата, а свекървите влизат вътре, където свещеникът приема донесеното. По пътя до вкъщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.

В Родопската област и до днес е популярен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода  грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.

Екипът на „Българска история“ съветва именниците да почерпят и им пожелава весело изкарване на празника.

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!



Източник: Bulgarian History

Следваща статия:
Иван Абаджиев с отличие за принос в развитието на българския спорт

Коментари

Видео на деня

горе