Защо напуснах България?

Харалан Александров: Мизерията трудно се понася без алкохол



- Г-н Александров, какво се случва, та животът все повече се обезценява? Само през тази седмица петима души загинаха в безумна катастрофа, четирима се самоубиха за два дни...

- Не мисля, че животът се обезценява, по-скоро технологичното развитие изпреварва културното и излиза от контрол. В човешките общества грижата за себе си и околните е повече от инстинкт, тя е въпрос на обучение и култура. В природния свят животните са достатъчно добре съоръжени с нагон за оцеляване - нападат, бягат, възпроизвеждат се. Ако обаче си човек и имаш на разположение нещо повече от нокти, зъби, човка и т.н., например автомобил с мощен двигател, се налага да се научиш как да го владееш, но преди това да се научиш да владееш себе си. Постиженията на технологията увеличават многократно въможностите на човека както да създава, така и да руши, и се превръщат в основен източник на рискове в модерния свят. Тези рискове могат да бъдат поставени под контрол само като бъде култивирана и социализирана първичната природа на човека. Достъпът до технологиите без необходимата цивилизованост е равносилен на катастрофа - имаме мощни коли, но не спазваме правилника за движение и започваме да се самоунищожаваме.

- Защо обаче маса хора си затварят очите пред този правилник и пред редица закони въпреки санкциите?

- Една от характеристиките на прехода е разпад на социалните норми, които правят възможен живота в общност. На мястото на репресивния тоталитарен ред се възцари хаос, от който бавно започват да кристализират нови правила. В този хаос израсна цяло поколение от хора, които сега влизат в зряла възраст, без да са пораснали в социално и етично отношение. Те имат физиология на зрели хора, но инфантилни умове, което ги прави опасни за себе си и за околните.

- Като че ли не можем да се справим и с друг голям проблем - употребата на алкохол, който е причина за повечето катастрофи. Как си обяснявате пристрастяването на младите?

- Злоупотребата с алкохол и безотговорното, саморазрушително поведение, което тя отключва, е присъща на културата на гетото и тя далеч не се ограничава до ромските квартали. Все по-големи територии от българските градове се превръщат в гета от гледна точка на социалното поведение и човешките отношения. По непроверени данни във всеки вход на панелното гето живее поне един алкохолик, във всеки блок - поне едни наркоман, а често и по някой дилър. Злоупотребата с упойващи вещества е компенсация на социалния провал - тя предлага измамното усещане, че контролираш обстоятелствата на живота. В нормалния случай човек постига това през образование, трудова реализация, социално участие, предприемачество, себеразвитие и пр. Когато са лишени от възможност за здравословна себеизява, хората постигат временно преживяване за пълноценност и смисъл през опиатите. В България най-добре социализираният наркотик е алкохолът. Той е евтин и достъпен, продава се навсякъде, всеки може да си го произведе. В едно красиво балканско село, в което почти не срещнах трезвен човек, откровено споделиха: „Ние тука без ракията сме умрели“. Действително, алкохолът притъпява болката и помага да понесеш безизходицата и мизерията на живота.

- Каква е основната характеристика на гетото?

- Основна характеристика на гетото е безвремието, липсата на перспектива за развитие и проект за бъдеще. Модерният човек е същество, което организара живота си във времето и колкото по-дълга перспектива поддържа, толкова по-успешен е в социално, икономическо и културно отношение. За разлика от високите и средните класи, които мислят за поколения напред, като инвестират в образованието на децата, в развитието на бизнеса, общността и пр., обитателите на гетата са се предали и са му отпуснали края. Бедността, безработицата, неграмотността, престъпността и битовата мизерия са както причина, така и следствие от тази житейска капитулация - това е омагьосаният кръг на социалния провал. Гетото е преди всичко място, където хората живеят в настоящето, ден за ден, не се опитват да управляват и планират живота си, защото са приели, че нищо не зависи от тях. Така се формира културата на гетото - особена комбинация от безпросветно, безотговорно, отчаяно и разгулно живеене, без минало и бъдеще.

- Насилието и разрушителността обаче не излизат ли от границите на гетото, не се ли проявяват много по-широко?

- Прояви на насилие има навсякъде - в семейството, в родилния дом, в училищата, на улицата, но в гетото то е норма. Настина, трудно е да се каже къде свършва гетото и започва “нормалното общество”. Това е така, защото ние не желаем да полагаме усилята, необходими за живот в общество, и предпочитаме да живеем като в джунгла - да нямаме доверие на никого, да злоупотребяваме с власт, да не спазваме правилата и законите, да не плащаме данъци и осигуровки, да експлоатираме слабите, като заплащаме мизерно труда им, и пр. Чрез отказа си да инвестираме в цивилизоване на социалните отношения ние избираме да жиеем в бедно, подозрително и настръхнало гето, независимо дали са даваме сметка за това. Насилието е само върхът на айсберга.

- Защо изобщо хората прибягват до насилие в отношенията помежду си?

- Защото насилието и заплхата с насилие е лесен и евтин начин за
налгане на волята на насилника и постигане на неговите цели, особено когато остава безнаказано. Да не забравяме, че потенциалът за агресия е част от нашата билогична направа, тя има еволюционен смисъл и е вградена в гентичното ни наследство, което ни е помогнало да оцелеем като вид в дългия път към цивилизацията. В хилядолетния процес на опитомяване и култивране на агресивната човешка природа насилието постепенно отспъпва на по-цивилизовани средства за регулиране на отношенията и разрешаване на конфликти. Но това не е окончателно завоевание, човешките общности постоянно са заплашени от регрес.

- Даваме ли си сметка за всички прояви на насилие в нашия живот?

- Не, ние обикновено реагираме само на най-острите, брутални прояви на насилие, които културата отхвърля като неприемливи. Много от проявите на насилие и злоупотреба се приемат за нещо естествено, хората претръпват и спират да ги отчитат като патология. Това обаче не означава, че жертвите не страдат, напротив - страданието е по-дъбоко и безнадеждно тъкмо защото несправедливостта е нормализирана и вината се вменява на самите жертви. Не е нужно да пребиеш някого, за да бъдеш насилник - когато обиждаш и унизяваш другия и го караш да се чувства зле, практикуваш емоционално насилие. Ние почти не забелязваме символното насилие - например вменяване на малоценност на отделни хора или цели групи. Няма съмнение, че малцинствата в България са жертва на символно насилие. Да бъдеш определен като циганин или психично болен автоматично означава, че си човек с по-малка стойност. В други култури жертви на символно насилие са жените и пр. Така в ежедневието си ние практикуваме по-меки форми на насилие, без да си даваме сметка за това. Това е доста удобно за насилниците, но е проклятие за жертвите.

- С какви думи могат да се обяснят чудовищни прояви като това баща да убие и нареже собственото си дете?

- Стряскащ факт е, че някои хора извършват ужасни, немислими неща - насилват, изнасилват и дори убиват деца, включително своите собствени. Умът ни се съпротивлява да приеме този факт и затова предпочитаме да мислим за извършителите не като за хора, а като за чудовища, като за нещо радикално различно от нас. Преди се е смятало, че хората, способни на такава жестокост, са обладани от демони. Модерната психиатрия го обяснява чрез психотични кризи, отключени от наркотици или други фактори, и пр. Опитваме се да намерим причината извън човека, защото по навик мислим за него в категориите на Просвещението - като рационално същество, което все по-успешно управлява себе и света около себе си. Провалът на способността за емпатия, за съчувствие към другия - който прави възможно извършването на садистични престъпления - продължава да изненадва и тревожи, защото ни сблъсква с ирационалната, мрачна и непредсказуема страна на човешката природа. Стряскащата истина е, че злото е част от човешката същност и ние трябва да приемем това, да се научим да разпознаваме психопатните, разрушителни тенденции в индивидите и групите, за да можем да се предпазим от тях, да ги лекуваме или изолираме.

- Как можем да постигнем това?

- Чрез познание и себепознание. Ако знаем пред какви предизвикателства ни изправя собствената ни несъвършена природа, ще можем далеч по-успешно да ги посрещнем. Общият принцип е, че когато една система се проваля в това да удържа насилето, отговорността се поема от по-голямата система, в която тя е разположена. За агресивния юноша трябва да се погрижи семейството; за семейното насилие - соцалните служби в общостта; за престъпността в гетото - общината чрез специализирани политики, и т.н. При избухване на насилие между общности и държави се налага да се ангажира международната общност, като наложи удържаща и цивилизоваща рамка. Например последният кървав епизод в Македония поставя пред предизвикателство колективната система за сигурност на Европа и налага тя да бъде разширена и укрепена. В тази връзка Лютви Местан препоръча да се преразгледа мораториумът върху разширяването на Европейския съюз по отношение на Западните Бакани, а от БСП дословно повториха неговия призив. Това е цивилизованият подход - не да изключиш и изолираш размирната територия и така да я превърнеш в гето, а да намериш начин да я приобщиш и развиеш. Да се надяваме, че европейските лидери ще имат стратегическата прозорливост и смелост да отговорят на това изпитание.

Нашият гост:

Доцент Харалан Александров е роден през 1967 г. в София.
Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски", след това специализира социална антропология. Има защитена докторска степен по антропология в България и по организационни изследвания във Великобритания. Преподавател в НБУ.



Източник: Труд

Следваща статия:
Опасно ли е да стоим на течение

Коментари

Видео на деня

горе