Боян Магесника - князът-богомил


Боян Магесника е живял през Х век -  златния век на България. Той е средният син на цар Симеон І Велики. Макар, че е член на царското семейство, за живота на Боян Магесника премълчават и византийските, и българските хронисти. Сведенията за него са съвсем оскъдни. Някои от тях стигат до нас благодарение на епископ Лиутпранд.

Според него цар Симеон имал  двама сина. Единият бил  Баян / Боян/, а другият – Петър. Петър бил роден от втория брак на царя, а  от първия Симеон  всъщност  имал и други синове: Михаил, който приел монашеството и Йоан /Иван/, известен като Иван Рилски - покровител на България.

Кога точно е роден Боян  Мага не е изяснено точно – дали е през 908 или 910 година,  а годината на смъртта му пък е напълно неизвестна. Сигурно е само, че не е бил дълголетник.

Според летописците, макар че се е занимавал с магьосничество, Боян е покръстен и е приел християнското име Вениамин. Смята се, че е завършил Магнаурската школа в Константинопол. Смята се също, че е учил и в тайна школа, където са преподавани, само на избрани, египетските мистерии. В Константинопол по онова време е имало таен клон на египетските мистерии - своеобразна световна академия на науките. Там Боян добил солидни познания по различни религиозно-философски и медицински въпроси. Така че, заедно със заниманията в Магнаурската школа, Боян е завършил и египетска езотерична школа, където е получил и своето духовно посвещение като маг.

Този български княз се е занимавал с магия, но не се е отрекъл от православието, нито е станал еретик. В какво точно се е състояло магьосничеството на княза  никъде не е изяснено.

През онази епоха, изкуството на Боян се било твърде разпространено и България се е славела с множество магьосници, чийто имена и умения не са достигнали до наши дни. Вероятноте  са използвали  магически ритуали от практиката на прабългарската и славянската езическа традиция.

Някои изследователи на живота на мага смятат, че той  или е бил отстъпник от християнството, или представител на богомилството. Царският син, който би могъл да има блестяща кариера като политик, духовник или учен, провокирал духовенството   и цялата общност с еретическите си възгледи. Някои смятат, че именно Боян Магесника е
създател на богомилството, след като се върнал в  България, повлиян именно от египетските мистерии, смята се, че  той е истинският водач на богомилите, а поп Богомил бил неговата дясна ръка.

Пръв за Боян Магесника пише Юрий Венелин. Според него магът имал склонност към наука, поезия и музика. Според него князът може да се нарече "магьосник", но само  в метафоричен смисъл. Раковски също героизира Боян Магесника в поемата си "Горски пътник". Академинк Балан подкрепя тезата, че става дума не са магьосник, а за голям поет, чийто творби са изчезнали. В книгата си "Богомилски легенди" Николай Райнов отбелязва, че за Петър Дънов Боян Магът и Поп Богомил са били два архангела, които са слезли на земята, за да продължат Христовия импулс, "защото той беше отслабнал".

Какви точно са били магиите на Боян Магесника и дали той е истинският създател и водач на богомилите, вероятно ще остане завинаги една от големите мистерии в българската история. Със сигурност обаче, той е умеел да примирява езичеството и каноничните претенции на  християнството.  

Легендата

Князът-магесник бил живата памет на българите, той бил тяхната будна съвест, той бил Духът-пазител на България. След години Боян-Магесникът изчезнал. Но народът го почитал и обичал. Народът вярвал, че Боян Магесникът е жив, и че бди над България.

Тъмни предания мълвяли, че княз Боян живее в дълбока пещера някъде в канарите край Ломовете, и че заедно с него, неотстъпно до него е лъчезарната му щерка Бояна. За българския народ настанали тежки години. Свирепи врагове напирали от всички страни, за да завладеят благодатната българска земя. Българите се сражавали до смърт, но враговете били многобройни и силни. Тогава българите призовали своите братя на помощ. И заприиждали отбрани бойци от Волга, от Кавказ, от Причерноморските степи. Но противникът не отстъпвал – сякаш всички зли сили на земята, водата, въздуха и огъня му помагали. На мястото на един паднал се изправяли трима нови…

Последният, решителен бой се разразил на скалите покрай Ломовете. Българите не отстъпвали ни крачка от последната педя свободна българска земя. Българите се топяли като восък на горяща свещ. Краят бил близо. Неизбежен… Тогава… Небето се покрило с черни буреносни облаци. Огненочервени светкавици озарили бойното поле, покрито с трупове и залято с кръв. Проехтяла многогласна гръмотевица, и за един дълъг миг заглушила грохота на боя.

На една островърха канара се появило сияещо кълбо светлина, която огряла сражаващите се. От светлината изплувал мъж с великански ръст. Той протегнал ръка към Изгрев-Слънце. Всички познали Боян-Магьосника-Княз. Канарата под него се разтворила, и от вълшебната пещера излетяла девойка на бял кон, цялата в бяло, с огнен поглед, със златен шлем върху буйните коси, златен щит и златен меч в ръката. И отново всички познали – княгиня Бояна.

След нея на вълни от пещерата излизали, пропускайки бясно, вихрени конници, целите в синкава стомана. Враговете се стъписали, олюляли се и ударили на бяг. Малко от тях успели да спасят живота си. А свободата отново изгряла над изстрадалата българска земя.



Източник: burgasnews





Коментари

горе