Най-древната българска държава



Установено е, че 15 хил. г. пр. н. е. на територията на Ара-Ура се е създал племенен съюз, известен като Идел (от думите „ид“ – седем, и „ел“ – племена). Територията на Ара-Ура се е намирала в днешен Централен Китай. Тогава тези земи още са били обхванати от ледниковия период.

Мъжете ходели на лов за мамути, които наричали ло, огромни бели мечки – ку и елени – си. Хората са се хранели само с месо, защото нямало никаква растителност, освен мъхове и лишеи, които служели за храна на елените – си. Обличали се с кожи на убитите животни и били много окосмени, особено мъжете, на които само очите се виждали.
Говорели със срички, затова такива кратки били наименованията на местности, животни и други понятия, но колкото и да е удивително, използвали клинообразна писменост – знаци, които изсичали по стените на пещерите, в които живеели, както и върху каменни плочи. Именно чрез тях тези сведения са достигнали до нас. Наскоро учени успяха да ги разчетат и на тяхна база изградиха научни хипотези.

Изминали 1000 години. Ледовете и снеговете се оттеглили на север и в Ара-Ура климатът станал по-топъл. Древните обитатели на тези земи започнали да отглеждат земеделски култури, опитомили някои животни и си построили жилища. В съседство на Идел се появили и други племена, като най-многобройно било това на ми – прародителите на днешните китайци. В него се раждали много деца и скоро по численост то станало по-голямо от хората в Идел, а и продължавало да нараства. Затова им била нужна много храна, а работоспособните люде от ми не били в състояние да я произвеждат в такова количество, че да стигне за всички.

Тогава племето ми започнало да краде от нивите, градините и стадата на Идел. Племенният съюз бил изпреварил другите в своето развитие. Неговите хора се научили да правят мед, а по-късно и бронз, който използвали за направата на земеделски сечива, и затова получавали висока реколта. Но били миролюбиви, защото нищо не им липсвало и живеели добре.
Когато обаче кражбите от страна на ми зачестили, това ги разтревожило.

По инициатива на старейшината на племето бол – Шам (Сан), се свикал племенен съвет, на който било решено да дадат отпор на грабителите. За целта били създадени охранителни отряди, за които ковачите направили бронзови мечове – половин метър дълги. Те пресрещали вандалите и ги отблъсквали, а някои и убивали, защото те също били въоръжени – с дълги дървени копия. Така почти ежедневно се водели сражения в различни райони.

В един момент обаче ми започнали да нападат с големи групи и тогава дори бронзовите мечове не помагали, поради това охранителните отряди на Идел давали доста жертви. Тогава Шам (Сан) отново свикал племенен съвет. На него се решило да се сформира армия, която да нахлуе в земите на ми и да изтреби всички, които имат копия или друго оръжие. Ковачите спешно изработили 6  хил. бронзови  меча. Наказателната операция била планирана да се проведе с настъпването на пролетта.

Един търговец от ми обаче узнал за тези приготовления и съобщил на своя старейшина. И когато през пролетта 7-хилядната армия на Идел започнала наказателната операция, тя срещнала 16 хил. въоръжени ми. Иделци били предвождани от Шам (Сан), а негови помощници станали старейшините на другите шест племена. При създалата се ситуация те били на мнение, че акцията трябва да се отложи, докато не се съберат допълнителни сили, защото не било разумно да влязат в битката сега и един да се сражава срещу трима.

Шан (Сан) обаче бил на друго мнение. Той разделил армията на три части. Едната, в която били хората от неговото племе – бол, щяла да настъпва фронтално, а другите две, съставени от воините на три от другите племена, щели да обходят противника фронтално.
Когато ми видели, че срещу тях са само 3 хил., се втурнали в атака. Шам (Сан) удържал напора, докато другите не се явили по фланговете на противника. Нападнати от три страни, ми изпаднали в паника, настъпила страхотна сеч, от която малцина успели да се спасят.

След битката отново бил свикан племенен съвет, на който се решило да се създаде държава начело с оян. За такъв бил избран Сам (Шан). Държавата била наречена Болхар, а хората в нея – болгари, защото най-многобройни в нея били от племето бол.
По-късно те започнали да се наричат българи, което означавало черноглави или вълчи хора, но също така господари, мъдри и знаещи. Това дава основание да се смята, че първата българска държава е създадена 14 хил. г. пр. н. е. на територията на днешен Централен Китай. На такова мнение са и някои световноизвестни историци като френския Луи Керден, руския акад. Лихачов, унгарския Золтан Куни и някои други.

За това се споменава  в „Сказанието на Заратустра“, датиращо от VII-VI в. пр. н. е., както и в „Хроника от сътворението на света до наши дни“, написана от патриарх Никифор І през 810 г.
Освен това, по сателитни снимки от космоса, направени през 1985-1988 г., в този район е установено наличието на останки от 16 града, 21 крепости и други селища. Сред тях е тайнственият град Арноим, който всъщност е бил свещеният български град Тангра, кръстен на името на върховното божество.

В китайските хроники за българската държава се споменава във връзка с голямата битка, станала на 22 октомври 2137 г. пр. н. е. Българите имали календар и по него знаели кога ще настъпи слънчево затъмнение. Затова избрали този ден и тогава нападнали китайците, а те се уплашили от природното явление и били победени. Тогава започнали да строят великата китайска стена.

Според Магнус Феликс Енодий (457-521 г.) това било първата държава на българите и тя просъществувала до около 1650-1600 г. пр. н. е. По-късно, под напора на появилите се многобройни и многочислени степни племена, българите започнали да се изтеглят от днешния Централен Китай и по пътя си техните потомци през следващите векове създават още 8 български държави, за които ще разкажем в следващи материали.
Но фактът, че първата българска държава е създадена 14 хил. г. пр. н. е все по-малко оспорим.

Трябва да се отдаде заслуженото на покойната Людмила Живкова, че превърна честването на 1300-годишнината от създаването на Дунавска България в световно събитие. Тогава  (през 1981 г.) се отбеляза, че най-старата държава в Европа със запазено име при нейното възникване и до днес е България. Такива чествания са проведени в Индия, Мексико и в още 67 други страни по света.

Днес обаче ние имаме основание да обявим официално, че първата българска държава е създадена много хилядолетия преди това. Твърдението може и да се оспорва от някои историци, но никой не отрича, че през 2137 г. българска държава наистина е съществувала на територията на днешен Китай. Впрочем това е било известно още през 1680 г., когато летописецът Бахши Иман  написва сборника „Джагфар тарихъ“ („Историята на Джагфар“), а и преди него чрез хрониката „Хон китабъ“ („Книга за хуните“) на Кул Гали. А вероятно има и други, които още не са разкрити и изследвани.

Патриотичен календар

13 ноември 1912 г. — Българските войски влизат в Дедеагач

14 ноември 1878 г. — По силата на Санстефанския мирен договор в Северна Добруджа е въведено цивилно румънско управление

14 ноември 1885 г. — Започва Сръбско-българската война

14 ноември 1943 г. — Провежда се първата бомбардировка на София от британско-американската авиация

17 ноември 1912 г. — Начало на Чаталджанската операция

18 ноември 1989 г. — Българската опозиция провежда първия си масов митинг на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ в столицата

19 ноември 1885 г. — Състои се Битката при Гургулят, с която се осигурява левият фланг на българската армия, която се прегрупира за преминаване в контранастъпление



Източник: Десант

Следваща статия:
Три медала за България от втория ден на световното първенство по самбо





Коментари

Видео на деня

горе