Пенчо Славейков - "Ни лъх не дъхва над полени"


Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org

„Ни лъх не дъхва над полени“ е лирическа миниатюра, първото от 93-те стихотворения, поместени в стихосбирката „Сън за щастие“, издадена през 1906 година.  Творбата е определяна като програмна миниатюра, не само защото е встъплителна,но и защото в нея е заложен концептуалния модел на цялата книга.Тя отваря композиционната рамка на цикъла и въвежда един от основните образи – този на пътя,чието хоризонтално разгръщане в “Сън за щастие” проследява човешкия живот.

 

Ни лъх не дъхва над полени

 

Ни лъх не дъхва над полени,

ни трепва лист по дървесата,

огледва ведър лик небето

в море от бисерна роса.

В зори ранил на път, аз дишам

на лятно утро свежестта —

и милва ми душата бодра

за лек път охолна мечта.

За лек път, за почивка тиха

през ясна вечер в родний кът,

където ме с милувка чака

на мойто щастие сънят.


Четете още:

🔴 България през 2046 година (Част 2)

🔴 Чужденци пеят български песни в Тайланд

🔴 Априлци вдигна купон в чест на сланината и греяната ракия





Източник: Bulgarian History





Коментари

горе