Опълченец става кмет на Хасково


Създава легендарния Харманлийски конен ескадрон

Нешо Брайков бил привърженик на управлението на Стамболовата партия

Сред малко известните имена на поборниците от Хасковско е това на Нешо Брайков. Допреди години името на родения в Копривщица, а по-късно един от първите кметове на следосвобожденско Хасково опълченец, тъне в мъгла.

Благодарение на изследването на главния уредник в Регионалния исторически музей на Хасково докторът по история Красимира Узунова, завесата около живота и дейността на Брайков е повдигната. Д-р Узунова се добира до препис на спомените на Нешо Брайков, писани в заника на живота му, чрез негови наследници и така нарежда пъзела на поборниците от Хасково, взели участие в опълчението.

От оскъдните му писания става ясно, че Нешо Брайков е роден на 9-ти март през 1850 г.

Още 12-годишен напуска родната Копривщица и заминава за Цариград. Как точно е стигнал дотам не е ясно, но историкът предполага, че това се е случило с керван с други българи.

В Цариград първоначално голобрадото момче работи в занаятчийска работилница, вероятно българска, като чирак. 3 години чиракува, но решава, че абаджийството не е за него, и постъпва като работник в печатарницата на българската църква в цариградския квартал "Фенер", където се печатат български издания, сред които списание "Читалище" и "Български Цариградски вестник".

Нешо разнася списанието на абонатите и събира членския внос.

По това време

живее в метоха към църквата "Св. Стефан"

където има възможност да чете и да обогатява знанията си. От друга страна, натрупва и познанства и контакти покрай срещите си с интелигенти хора в работата в печатницата. Така той попада във водовъртежа на местната българска общност и се включва активно в борбите около черковния въпрос и политическото освобождение.

Идва времето на последния етап на революционната дейност, когато след смъртта на Левски се подготвя Априлското въстание.

През пролетта на 1875 г., обхванат от желанието да се включи в национално-освободителните борби, с около 120 млади българи Нешо Брайков поема към периферията на Османската империя - Херцеговина. Когато се включват във военните действия там, все още не се говори за война между Турция и Русия.

Херцеговина им се струва дестинацията, в която могат да се включат в борбата срещу османлиите, тъй като Гърция и Румъния са вече свободни отдавна. С другите българи Нешо участва в балканска чета, в която войните са от различни държави.
Със зимата обаче настъпва и гладът, в четата нямат достатъчно храна, нямат и топли дрехи, описва в спомените си Брайков. Затова една част от българите, дошли от Цариград, около 40 души, решават да напуснат четата и да отидат през Черна гора към Сърбия, за да стигнат до Румъния.

В спомените си Брайков разказва накратко и за преживяванията си по пътя:

качват се на кораб, арестуват ги

понеже нямат документи. Като арестанти са охранявани от италиански конвой от двама души.

Качват ги на нов кораб по Дунав. Един от агентите вика Нешо и след обещание, че ще бъде пощаден, му издава, че се намира на кораба "Радецки". Казва му: Това е корабът, от който през пролетта слязоха вашите революционери. Казва още, че корабът ще спре за малко в устието на р. Сава, за да остави и вземе поща, и това е удобен момент за Брайков и другарите му да избягат. Нешо разказва на останалите какви възможности имат и всички са категорични, че ще рискуват и ще се измъкнат. Първоначално

решават да убият персонала

на кораба и да слязат на брега, но се усещат, че нямат оръжие, затова предприемат друга тактика. Когато корабът спира, един от групата се приближава до капитана в гръб, изритва го и го праща зад борда. При суматохата българите бягат.
Докато обикаля с другарите си в Румъния, научава, че Русия е обявила война на Турция. В Букурещ Брайков успява да се срещне с пратениците на Централния революционен комитет, от които лично познава Драган Цанков и редакторът на в-к "Стара планина" Стефан Бобчев. Скоро след това цялата група българи, които пътуват с Нешо Брайков стигат до Плоещ и влизат в състава на сформиращото се българско опълчение. Така 27-годишният Брайков сбъдва мечтата си -да воюва за свободата на България.

След приключване на Руско-турската война, опълченецът Брайков решава, че трябва да продължи да работи за България. В спомените си не описва при какви обстоятелства постъпва в жандармерията в Хасково. През 1883 г. е преместен на служба в Харманли, където

става и началник на жандармерията

При командировка в Пловдив е обучен в учебния кавалерийски ескадрон там.

В Харманли, който по това време е част от Източа Румелия, Брайков е един от основните организатори по обединението с Княжеството.

На 7 септември Брайков е назначен за комендант на Харманли.

Той е в основата и на създаването на легендарния Харманлийски конен ескадрон.

За събитията около Съединението Брайков разказва в спомените си, че още на 6 септември нарежда на стражата да се реквизират всички коне от турското население в града и околностите. Събират 200 коня, а реквизиционна комисия осигурява нужното количество слама, сено и ечемик за изхранването на животните.

На кавалеристите се шие специална униформа от сини панталони, червени ризи със зелени колани и калпаци с увиснали червени дъна.

Когато избухва сръбско-българската война ескадронът остава, да пази границата между Българи и Турция.

Като привърженик на управлението на Стамболовата Народнолиберална партия през 90-те години Нешо Брайков се завръща в Хасково и е един от членовете на местното ръководството на партията. Избран е за кмет на града за година и половина, в периода от лятото на 1904 до есента на 1905 година.

В Балканската война той участва в обсадата и превземането на Одринската крепост.

Заникът на дните му бележи вълнуващо събитие и признание за Брайков. През 20-те години на миналия век, когато Хасково е домакин на поредния конгрес на дружеството на запасните офицери и подофицери "Родопи", Брайков е внесен на ръце на конгреса и под бурните аплодисменти на присъстващите е избран за почетен председател като е занесен до председателското място.

Остатъкът от дните до 1929 г., когато умира, възрастният вече поборник прекарва на служба като надзирател на военните фурни в Хасково.


Четете още:

🔴 Спасиха сърне, паднало в язовир

🔴 България в топ 5 по чиста вода в Европа

🔴 Доц. Ана Кочева: 15 млн. души по света говорят български език





Източник: Стандарт





Коментари

горе