Забравените бункери в България: Подземната болница на Варна



Засиленото напрежение между Иран и САЩ възроди опасенията от Трета световна война. Сайтът за военна мобилизация на САЩ се срина, след като мнозина млади американци провериха дали могат да бъдат привикани на служба в случай на глобален конфликт. За щастие глобалният конфликт се размина - поне за сега.

Взривоопасната ситуация между Иран и САЩ постави важен въпрос - какво би се случило с нас в случай на Трета световна война?

Подобен конфликт бързо би ескалирал в ядрен. Единственият шанс на населението да преживее подобен Апокалипсис е укриване в бункер. Това ни накара да се запитаме - какво е състоянието на бункерите в България?

Поредицата, която започваме, е своеобразно изследване на подземните ни укрития в София и другите големи градове. Освен да покажем сегашното им състояние, ние ще разкрием и тяхната история - често включваща любопитни и дори мрачни елементи.

Започваме сериите си с бункера под Паметника на българо-съветската дружба във Варна.

През 1974 започва строителството на един от най-големите социалистически паметници у нас. За целта е избран ключов хълм над Варна, на който е било разположено руското командване по време на Руско-турската война от 1828 година.

Строежът на Паметника на българо-съветската дружба във Варна

Строежът на Паметника на българо-съветската дружба във Варна

След първата копка са излети близо 10 000 тона бетон, извършено е залесяване, като са посадени 10 000 дръвчета и 11 000 храсти. Хълмът коренно променя вида си и се превръща в любимо и до днес място за посещение на варненци.

Паралелно със строителството на паметника на хълма, се извършва изграждането на бункера под него. Прокопаването става в по-секретни условия - никой така и не разбира напълно на колко нива е подземието.

Паметникът на българо-съветската дружба във Варна е разположен на естествен хълм

Паметникът на българо-съветската дружба във Варна е разположен на естествен хълм

Капацитетът на бункера под Паметника на българо-съветската дружба е за над 1000 души, като съоръжението е предназначено за подземна болница. Говори се, че преди 30 години тя е била оборудвана с най-модерната за времето си операционна техника. Имало е стаи за карантина, санитарни помещения и дори морга.

Очевидци разказват, че в първите десетилетия след 1989 година част от болничното оборудване още стояло непокътнато в бункера, но днес то липсва - останал е само белият фаянс по стените.

Една от болничните стаи

Една от болничните стаи

Подземието е разполагало със система за пречистване на въздуха, дизелов агрегат и възможността да защити надеждно приютените в него хора. Фактът, че се намира в подножието на висок около 100 метра хълм, както и голямото количество бетон над него, гарантират че взривната вълна на ядрено оръжие няма да навреди на бункера.

Под основния етаж, предназначен за болница, се твърди, че съществуват поне още две нива. Тази информация се потвърждава от наличието на вентилационни шахти, разположени по-ниско от частта, в която проникнахме. Влизали по-отдавна хора също свидетелстват за тунели, водещи надолу, но с напълно корозирали стълби. За какво са били използвани по-дълбоките подземия на бункера може да бъде единствено обект на спекулации. Точно както проникването в по-дълбоките части, така и откриването на информация за тяхното предназначение е невъзможно.

Бункерът под Паметника на българо-съветската дружба е в лошо състояние

Бункерът под Паметника на българо-съветската дружба е в лошо състояние

Входът, от който може да се влезе в подземието, е широк и предназначен за линейки. Днес обаче той е плътно затворен с бетонни блокове и през тях могат да се промъкнат единствено много гъвкави или дребни хора.

Дори и най-малките бункери разполагат с евакуационни изходи, а подземието под Паметника на българо-съветската дружба не е изключение. Въпреки че не успяхме да ги открием, те съществуват и най-вероятно са се свързвали с други бункери и важни административни центрове във Варна. Свидетелство за това са различните нови строежи, при които са намирани тунели. Именно изграждането на новите сгради обаче е разрушило евакуационните изходи - поредното нещо, правещо съоръжението под Паметника неизползваемо.

Една от "по-запазените" тръби из бункера

Една от "по-запазените" тръби из бункера

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Варненци разказват за тунели достигащи в до Летния театър и Морската градина на морската ни столица.

Към днешно време най-големият бункер във Варна не може да осигури надеждна защита.

Новото строителство е намалило възможността за адекватно използване на укритието

Новото строителство е намалило възможността за адекватно използване на укритието

Филтриращата въздуха система липсва, а тръбите за нея са прогнили и рухнали. От огромните и тежки врати е останала само една, паднала отдавна на пода. Същото е положението и с дизеловия генератор, водните резервоари, операционното оборудване и легловата база.

Поради затворения с бетонни блокове вход в подземието не могат да се срещнат бездомни хора, приютили се от бръснещия зимен варненски вятър. Всъщност осигуряващият някога надеждно укритие бункер се е превърнал в смъртоносен капан за животните, имали нещастието да попаднат в него.




Източник: Дир.БГ

Следваща статия:
"Ръката на Бога" се показа от небето СНИМКИ

Коментари

Видео на деня

горе