Иван Ночев – авиоинженерът изпратил американците на Луната


Всички познаваме името на Нийл Армстронг, всички знаем за „Аполо-11“ и първите човешки стъпки на луната, но малцина знаят за личността на доктор Иван Ночев! А трябва, защото той е българинът участвал в изобретяването на двигателя за кораба „Орел“, с която американците стъпват на луната. Той е бил в екипа от учени проектирали и създали този двигател, заедно с един друг българин Петър Петров.
Уникално е как ние българите не познаваме великите си умове, как с лека ръка пренебрегваме постиженията им и ги обявяваме за предатели избягали от страната. А трябва да ги познаваме и обичаме, да се вдъхновяваме от тях и с гордост да носим името българин, заради такива хора, чийто устрем е бил единствено световното благо, колкото и тривиално да звучи!
Малка ретроспекция за живота на Иван Ночев.

Роден в Карлово през далечната 1916, Ночев от малък има наклонности към технологиите. Поради тази причина завършва Механотехникума в родния си град, а след това постъпва на стаж в завода „Арсенал“ в Карлово. Интересът му към авиоинженерството го отвежда в Божурище, където работи към Държавната аеропланна агенция.
Дали щастието му се усмихва в живота или пък изгрява щастливата му звезда не се знае, но през 1942 Иван Ночев заедно с колеги авиотехници заминава за Германия на специализация. Виждайки и признавайки гения му там, той е приет за студент в Берлин, в политехническия университет. При бомбардировките от 1944 година, по времето на Втората Световна Война, сградата на университета е разрушена и след кратък престой в България, Ночев продължава обучението си в Прага. Във Виена той защитава доктората си и става доктор Ночев. Изобретателят работи на летището в Австрийската столица, но носталгията по България го връща в родината.
За негова огромна изненада обаче, тук той е приеман, като враг, чужденец и родоотстъпник. Уникална реакция на едно тесногръдо по своята същност общество! Натиска и отхвърлянето на обществото карат Ночев да замине за Канада. Така през 1951 той заминава, но живота му там никак не е лесен. Великия ум на Иван Ночев се примирява с работа , като уличен метач, берач на ягоди, за да достигне до позицията на старши инженер в авио фирма за оборудване. Завършената му докторска степен по авиация му помага в крайна сметка и през 1956 той заминава за Америка. Там Ночев попада в свой води. Той работи за един от най-големите гиганти за аерокосмическо инженерство, рамо до рамо с едни от най-великите умове в ракетостроенето и космическите инсталации в света. Компанията разработва секретни поръчки за НАСА и Пентагона в областта на най-съвременните самолетни и ракетни проекти.
Космическия проект „Аполо-11“

Корабът

Корабът “Eagle”

Още пристигайки в Америка Иван Ночев започва работа, като проектант-инженер на ракетни двигатели в екипа на Вернер фон Браун. Така през 1962 той окончателно и по закон става американския гражданин Джон Ночев и вече работи за американските интереси. През 1965 Ночев основава своя компания „Lancea”, специализирана в областта на изследванията за аерокосмически апарати. Той е основния учен, който решава проблема с ракетните двигатели в мисията „Аполо-11“. За да може да се извърши кацане на луната е нужно спускателният апарат на ракетните двигатели да има плавно спускане, кацане и излитане след това. Наред с това скачването трябва да бъде успешно с кръжащия в орбита космически кораб. Авиомисълта на Ночев помага именно за доброто и успешно изграждане на тези двигатели, а друг негов сънародник Иван Михов – ядрен физик пък спомага мисията с изобретяването на изчислителен лазер за изчисляване на разстоянието до повърхността на луната. Така с трима велики учени в екипа, на 20 юли 1969 ракетата успешно е изстреляна и се прилунява, а на 21 юли в 4 часа и 56 минути Нийл Армстронг стъпва на лунната повърхност. Колко жалко, достижението на великите американци за човечеството е незабелязано за България, като се има предвид че цели 3-ма души от екипа са българи, но поамериканчени. Благодарение на Джон Ночев или Иван Ночев, както искате го наречете, ракетата „Орел“ се оттласква от лунната повърхност и астронавтите се връщат на космическия кораб, преодолявайки гравитационното поле! Ночев е награден с отличие за постиженията си към НАСА и е добре материално обезпечен. Все пак американците ценят гения, а българите му се подиграват, какво да го виним, че е намерил признание там.
Приятелствата на Иван Ночев и отношението на България към него.
Цяла Америка уважава доктор Ночев. Той се ползва с голям авторитет в обществото, получава материални облаги и е ценен, както от политиците, така и от американския народ. Губернаторът на Калифорния тогава Роналд Рейгън и по-късно президент на САЩ е близък приятел на Ночев. Сенатора Бари Голдуотър също е близък на ученият. По цял свят научни институции го търсят, за да го привлекат.
Най-сетне и в Българи я се сещат за Иван Ночев, но уви късно! След промените през 1989 и падането на желязната завеса, българските власти му дават знак, че е добре дошъл в страната. Това става, като позволяват на сестра му да го посети в Америка. Българинът доктор Ночев благосклонно решава да посети родината си през 1991, но коварна болест отнема живота му преди самата визита в страната.
Така през месец март 1991 си отива един велик български учен, с американско гражданство. Той умира в Сан Диего, щата Калифорния и на погребението му присъстват трима от президентите на САЩ – Рейгън, Картър и Буш, но уви никой български управляващ. Каква ирония на съдбата!


Четете още:

🔴 Кой е Илия Вълков и как става известен за света под името Юл Браун?

🔴 Елин Пелин - майсторът на иронията

🔴 Чудотворните икони на България





Източник: cheti





Коментари

горе