КОГАТО ТИГРИЦАТА ЗОВЕ



В безкрайната снежна пустиня на Сибир живее най – големият хищник от семейство „котки” в света

Далеч на север, край реките Амур и Усури, на границата между Сибир и Монголия е ареалът на сибирския тигър. Колкото по- тежко е едно животно, толкова по-голям е неговият телесен обем, т.е. и топлината, която то може да акумулира. Поради това сибирският тигър ( тегло 400 кг. и дължина 2,80 м.), за разлика от лъва с негова тънка козина, е в състояние да оцелява и в най- студените райони на Азия- при лед, снежни бури и звънтящ мраз от минус 40 градуса. Но за него по- голям враг от студа е гладът. Елените и дивите свине са основната му храна. Те обаче са толкова редки, че тигърът е принуден да ловува в район от 500 кв. км., за да се засити. Така той постепенно изтребва източниците си на живот, което е най- голямата опастност за него.

500 кв. км. – район, който изхранва около един милион души в Европа, едва стига за един-единствен сибирски тигър. Глутницата – като например при африканския лъв- би била за него чисто самоубийство. Наистина през зимата тази голяма дива котка се нуждае от по- малко плячка, отколкото през лятото: звучи парадоксално, но е факт. През топлия сезон остатъците от плячката бързо се развалят. Студът му служи вместо хладилник. Всичко, което не може да погълне наведнъж, той скрива в снежна хралупа. Така винаги е запасен и при необходимост изравя месото и го оставя да се разтопи.

По време на всеки ловен излет тигърът е принуден да изминава огромно разстояние. Но на всеки 1,2 км. почива, защото при огромното си тегло направо остава без дъх. Ако пътят е стръмен, се спира дори на всеки 200 м. Ловуването в мразовития въздух е напрегнато. Но дебелата снежна покривка крие и известно предимство за сибирския тигър. През лятото той трябва да се промъква на 10 – 15 м. до своята плячка, за да я нападне със скок. Избяга ли еленът на по- голяма дистанция, хищникът моментално се отказва от гонитбата, тъй като не би удържал на високото темпо.

В дълбокия сняг обаче изгледите за успех са далеч по- добри. Тогава тигърът преследва животното, дори то да се намира и на 250 м. от него. Глиганът непрекъснато затъва в преспите, докато преследвачът му с гигантската си мощ ги пори като снегориначка. Наистина накрая е толкова изтощен, че остава да лежи половин час до мъртвото животно, преди най- после да се заеме с угощението.

Не по- малко напрегнати са и любовните му игри. От километри той долавя любовмия „ хленч” на бъдещата си невяста и тутакси пристига. Тя го омайва, като се въргаля в снега и рита с крайниците си като бебе. След това започва да го обикаля, протяга лапи и го милва с мустаците си нежно по главата. Но едва дочакала края на съвкуплението, тигрицата отърсва изненадания любовник от гърба си и го напада. Докато той, още замаян от любов, не е способен да се съпротивлява, нейната страст моментално угасва. И тя безмилостно би го убила, ако не е достатъчно бърз, за да си спаси кожата с бягство. Но малко след това, тя отново го примамва с умилно ръмжене. И той, като добро момче, покорно се връща. Горещата любов побегдава.

Стефчо Кирин


Четете още:

🔴 НИЕ ГОРДО ПРЕДСТАВЛЯВАМЕ БЪЛГАРИЯ, КЪДЕТО И ДА ОТИДЕМ!

🔴 Небесен закрилник на целия български народ

🔴 ПРЕГЛЕД НА ВОЕННИТЕ СЪБИТИЯ









Коментари

горе