Джио Методиев: И Мадона носи обувките му
Можем да се похвалим с много български таланти, прочули страната ни из целия
свят.
Едно от тези имена е Джио Методиев – дизайнерът, който успя да плени със своите обувки звезди като Мадона, Кейти Холмс, Дженифър Лопес и Бионсе.
Как се върви по този път, какви са жертвите и каква е цената на успеха, дизайнерът разказа в специално интервю за Tialoto.bg
За много жени ти сбъдваш мечти с обувките, които създаваш. Ти сбъдна ли своята мечта?
Мисля че да, защото винаги съм бил креативна личност и съм търсил начин да се изразявам. Винаги визуализирам нещата и фактически това ми даде излаз на тази моя креативност. Не знам дали ако животът ми беше се стекъл по друг начин, щях да се занимавам с филми, например, или със създаването на дрехи. Просто обувките ми бяха страст и нещо като хоби. Винаги съм се интересувал от тях. Това виждам като моето изкуство – моята работа.
А как започна всичко? Каква е твоята творческа история?
Ами имах дълга кариера в света на рекламата и маркетинга. Бях PR на Roberto Cavalli, Dolce & Gabbana, Tommy Hilfiger, а преди това започнах със създаване на дизайн за опаковки на Chanel. И фактически през свободното си време винаги бях заобиколен от много красиви неща, това беше част от работата ми и вниманието ми беше насочено към тях.
Буквално беше като хоби – просто си ги рисувах, скицирах си ги. В един момент имах огромна папка с нахвърляни в нея идеи. Бях точно на 28 години, казват, че това е много важна година за един човек, защото се завръщаш към същността си. Аз вярвам в астрологията и съвпадение ли беше, не знам, но това е една много важна година за моето развитие. На 28 години бях на пътуване в Южна Франция, дори си спомням къде – в Кан на Червения площад, и се замислих тогава, че трябва да превърна това в реалност, не просто в хоби, а в моя работа. Беше август месец и навършил 28 взех това решение. Бях решил, че или това е годината, или никога няма да го направя и ще си остане като хоби. Сам се притиснах към стената и взех това решение.
Естествено, лишенията са огромни, защото какъвто и бизнес да започнеш с предприемачество, има време, в което се учиш. Никой не се е родил подготвен и ако ми каже, че е подготвен на 100%, лъже. Много хора говорят, че отиват в университет да учат MBA, но да имаш собствен бизнес е най-голямото учение и нищо не може да го замени. Учиш се от нещата от живота, а там винаги има подводни камъни, които се появяват.
* Мадона с обувки Gio Diev
Кои бяха най-големите „подводни камъни“ и как създаде марката си това, което е в момента?
Ами да ти кажа, може би да завъртиш целия процес. Аз наистина си мислех, че ако знам всичко за обувките и науча най-доброто за представянето и да отида при най-добрите майстори.. Аз това и направих. Отидох при най-добрите майстори в Италия във фабриката. Мислех си, че имаш наистина добра база и знаеш А, Б и В-то за това, как се прави една обувка, всичко ще е супер. Но не е така. Това е 15% от работата. В един момент ти се изправяш пред гиганти като Manolo Blahnik и Christian Louboutin, например, Louis Vuitton– марки, зад които стоят хиляди в бюджети и трябва да знаеш нещо и за продажби. Ти ако си направил един страхотен продукт, трябва да разберат хората, че съществува и да ги убедиш да го купят. Когато аз започнах, беше старата система. Трябваше да минеш през големите магазини, които да те одобрят, да приемат стоката ти и да я продават. Стъпка по стъпка, да започнат хората да те познават.
Какъв беше старият процес, за да пробиеш на пазара?
Процесът беше такъв – отиваш на панаир в Париж, стоиш няколко сезона, малко по малко те научават хората. Но в един момент всичко се обърна нагоре с краката и това беше точно революцията на интернет. Всички тези, на които им казват „пазачи“, тези магазини и Vogue дори, започнаха да губят стойността си и преградата падна. Всички, през които трябваше да минеш, за да влезеш в индустрията, изгубиха властта си и стана малко като Дивия запад. Всички се оправят както могат – което е страхотно, защото вече не си ограничен от тези хора и дали ще ти кажат „Да“ или „Не“. Сам си правиш собствения път и сам достигаш до клиентите си. Но в този процес има много турбуленция – ако нещо се променя толкова генерално, остава малко от старото и много от новото, но аз съм оптимист. Тези промени се случиха, защото времето ги е наложило. Това са подводните камъни. Ние сме в нова територия и ние пишем правилата.
Ти си работил за лидерите сред модните къщи. Какво успя да научиш от тях? Казват, че най-добрият начин да се научиш е да откраднеш занаята – ти какво открадна?
Ти имаш един безпрецедентен достъп до кухнята на модата. В един момент ти не си в училище да учиш от книга как се прави маркетинг или колекция, ти си при хората, които са най-добрите в света. Това не е защото са имали връзки или някой зад гърба, а защото са се доказали. Това за мен е най-доброто образование. Научаваш не само механизма, а виждаш и колко е висока летвата, виждаш стандартите за работа. Когато минеш през тези хора, знаеш как се прави една кампания, дори една покана за събитие, как трябва да се организират нещата, колко да тежи една обувка, как да е направена... Образованието е свързано, но на 50% са и двете. Всеки дизайнер, преди да започне собствен бизнес, трябва да си даде няколко години, в които да чиракува някъде, да работи дори в офис на фирма, за да научи за занаята.
Да, но не всеки има твоя късмет да попадне директно при най-големите модни къщи...
Да, но късметът е относително нещо. Аз вярвам, че късметът сам си го правиш.
Добре, ти как попадна там? Как изгради своя късмет?
Ами с много труд. Да, бил съм на точното място с точните хора, но нищо не е дошло даром. Не съм бил на парти, примерно, някой да ме е запознал и да е станало. При мен нещата се случват винаги по пътя на работата. Аз се записах да работя в Седмица на модата в една организация, която я организираше в Ню Йорк. Те събираха студенти, които отиват и помагат – посрещат хора, раздават покани... В смисъл, най-ниското ниво. Но в един момент се оказа, че бях на ревюто на Michael Kors, зад сцената. Тогава сериалът „Sex and the city“ беше голям бум и аз съм в една лудница и водя за ръка Сара Джесика Паркър при дизайнера. От моето желание да бъда част от това нещо попадах в такива ситуации. Това не беше късмет. Аз влязох в интернет и се записах като доброволец и не са ми плащали за нищо. Много време съм работил за без пари, което не казвам, че е правилно, но тогава просто исках този шанс.
Как успя да създадеш такава марка? Реално ти си българинът, който обу Мадона, Кейти Холмс, Дженифър Лопес...
Да, Дженифър Лопес на едни награди пя с Мик Джагър в дует и имаше много специфична рокля на David Koma, която светеше в тъмното и искаха ботуши, които аз направих специално за нея. Те бяха ми казали, че както тя пее, ще изгасне светлината и роклята ще свети в тъмното – това беше идеята на каишките по модела обувките „Troy“.
А как те забелязаха звездите?
Въпросът е да показваш нещата си на стилистите, защото те са очите и ушите на звездите. Фактически това беше пътят – просто трябва да имаш интересен продукт, който те не могат да намерят никъде. Разбира се, те работят с големите къщи, но ако ти имаш нещо по-различно, това ги тласка към теб. Те търсят най-новото и има причина да са там, защото те са иноватори. Мадона винаги иска да е на гребена на вълната и това показва, че тези хора са отворени. Не ме е ограничавало никога, че съм от България или че не съм известен. Напротив – помагало ми е, защото съм различен. С тези хора се свързвах, показвах им нещата си и ако те имат интерес, се обаждат. Естествено, трябва да правиш специални неща. За Мадона съм правил обувки, но тя е Мадона.
Кои са най-известните ти клиенти и как изглежда перфектният клиент за теб?
Мадона. Тя за мен е една от последните живи икони. Дженифър Лопес... Бионсе за мен има перфектния 39 номер. Кейти Холмс има страхотен стил и много ми харесва като човек. Бях правил няколко модела специално за нея. Тя винаги е била много добра към мен като фен и като подкрепа.
Моделът „Nikko“ на Мадона?
Да, емблематични са. Тя ме вдъхнови да ги създам.
А какъв е процесът по създаване на обувки?
Процесът е като един пъзел. Винаги казвам, че събирам едни елементи в едно цяло. Обикновено се започва с елементи, дали ще е токът първо или някакъв детайл, и от него правя различни версии и накрая съединявам нещата. Но дори и на модел, който вече е направен като скица и се прави прототип или мостра, после могат да се нанесат промени. Много е различно, винаги е индивидуално.
Какво беше вдъхновението за последната колекция?
Беше „Mad Max“ – това е много феминистки филм за силната жена. Това са жените – бунтарки, което беше голяма алегория за света, в който живеем. Оттам започнах с много пустинни цветове, текстура и има тази връзка между човек и механизиране. Има един ток като два цилиндъра – като оръдие. Машината е продължение на човека и са свързани – технологията с духовното. За мен двете неща са заедно. Киното много ме вдъхновява, изкуството.. Япония за мен е неизчерпаем извор на вдъхновение.
Къде по света могат да се намерят твои обувки?
В Америка, в бутици, които са мултибрандове. В Катар, във Ванкувър, в Берлин, Австралия е много добър пазар за мен, което е неочаквано.
Лично твои бутици?
Само в София. Всичко друго е в мултибрандови магазини и нашия уебсайт – това е номер 1 проект към момента.
Имаш ли носталгия към България? Смяташ ли някога да се върнеш и да останеш тук?
Живеем в много мобилен свят и не мисля в такива крайности. Мен ме плаши статичността, обичам динамиката и понеже постоянно пътувам, нямам време за носталгия. Аз винаги гледам напред. Миналото ме информира, но не мисля за него.
Получил си световно признание, а в България признават ли те?
В България има малко хора, които ме познават, но са много лоялни. Хора, които наистина се интересуват от модата и те знаят кой съм. Хората, които ценят изкуството на обувката идват в магазина и аз ги оценявам и съм им благодарен.
Модата е много динамична индустрия и хората са много претенциозни вече, имат голям избор. Как задържаш интереса на потребителя?
Трябва сам да си създаваш предизвикателства и да не стоиш на едно място. Хората оценяват, че експериментираш и виждат колко мисъл е вложена в една обувка и че всеки детайл е мислен, търсен и уникален.
Кой е най-хубавият ти спомен от работата за модните къщи?
Това са хората, естествено. Предметите имат голяма стойност, но тя се губи в
един момент. Да черпиш идеи от тези хора и дори само да си в една стая с тях е
страхотна привилегия. Когато работих за Tommy Hilfiger, те бяха купили компанията
на
А Карл Лагерфелд?
Той ми се видя много земен, а има една представа, че е строг. Той е професионалист, толкова бързо мисли, не се уморява, работи. Тогава правихме едно ревю и беше невероятно колко бързо взима решения.
Той е иноватор – презентациите на ревютата на Chanel винаги задават критерии и размиват граници.
Да, не знам кога спи. Но това е страхотно – на толкова години има толкова вдъхновение, че не е нужно да се пенсионира.
Има ли такъв човек, за когото си казваш, че искаш да приличаш на него?
Пътят на всеки един човек е много дълъг. Научил съм се да не се сравняваш с другите. Трябва да ходиш по собствения си път, защото ти никога няма да си тях и те никога няма да са теб. Черпи вдъхновение, но гледай да не загубиш себе си, защото ти може да постигнеш повече.
В момента имате Sample Sale. Каква е концепцията?
Има модели, които са уникати, правени за колекцията и не са влизали в продукция. Давам възможността на жените, които искат да се докоснат до тях, да ги имат на много по-ниски цени. Правим го два пъти в годината и мисля че тези, които искат да са различни, могат да се възползват.
Фиксирано два пъти в годината?
Не, след като минат големите събития. В един момент имаш възможност да обуеш обувки, които е носила Дженифър Лопес или Кейти Холмс. Те имат история и всъщност са специални. Обувки, които се правят от майстори в Италия. Работя с едно семейство от Венеция, което е от дядо, баща и син, които имат малка фабрика и изпипват всичко.
Четете още:
🔴 Обявиха българка за най-добрия дизайнер в Австрия🔴 Приказката на Мери Стоева – от Страхилово до милионите в Австралия
🔴 Великотърновка стана директор в световна корпорация в Ню Йорк
Коментари
Харесайте ни във facebook!
