Защо напуснах България?

Успели търновци. Антоанета Лазарова е единствената българка в хуманитарна база на НАТО в Белгия


Четвъртък, 16 Февруари 2017

45-годишната фелдшерка с две магистратури у нас работи като здравен инспектор

ТЪРНОВКАТА АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА Е ЕДИНСТВЕНАТА БЪЛГАРКА, която работи като здравен инспектор в хуманитарна база към Върховното командване на обединените сили на НАТО в Европа край град Монс в Белгия. 45-годишната упорита дама е завършила за фелдшер във Велико Търново и има две магистратури във ВТУ и УНСС по социални дейности и маркетинг. За Белгия заминава преди 5 г. със съпруга си Красимир, който е военен, и със сина си Виктор, който вече е на 18 г. и учи в елитно немско частно училище в Белгия. Сега Красимир е изтеглен в България, след като му е свършил мандата за Белгия, и сега работи за Министерството на отбраната в дирекцията за стратегическо планиране. В момента обаче е на курс в САЩ.

„Всяка държава в Европа има представител в тази база, другата такава структура се намира в САЩ. Моят съпруг бе избран за представител на България в този офис и ние с Виктор дойдохме с него. След много перипетии аз станах единственият цивилен българин, който сега работи като здравен инспектор в клиниката на тази американска база“, започва своя разказ г-жа Лазарова. Болницата е без леглова база и без операционен блок, но в нея се правят всички видове изследвания.

Грижи се за водата и оцелява сред военни

Търновката е здравен инспектор в департамента за превантивна медицина и екипът там се занимава с изследване на водните ресурси, които обслужват базите в Белгия, Холандия и част от TONI 1Германия. Водата трябва да няма вредни примеси и това се изследва в собствената лаборатория на клиниката. Водата се проверява във всичките й форми. Екипът е от 5 души, като само Тони и един американец са цивилни, останалите са военни.

Как са харесали точно нея?

ТОНИ ПОДЧЕРТАВА, ЧЕ В ТАЗИ СИСТЕМА НЯМА НИТО ВРЪЗКИ, НИТО ХАРЕСВАНЕ, нито пък е имало значение какво си работил преди и откъде си. Просто се явяваш на интервюта, но самото кандидатстване е доста сложно. Първо пращаш документи в съответната организация, която ти поставя различни точки по критериите. Ако натрупаш достатъчно точки, отиваш на следващото ниво, а документите се пращат на работодателя. После той решава по документи с кого от кандидатите ще направи интервю.

ПРЕВЕС В ИЗБОРА НА БЪЛГАРКАТА СА БИЛИ НЕЙНИТЕ БЛАГОТВОРИТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ. Тя и до днес продължава да работи с деца, заради което денят й започва рано сутрин и свършва късно вечер.

„Работейки благотворително в американски организации, аз, без да искам, съм била забелязана, защото може да ми се има доверие. Тези занимания обаче не се включват в сивито ти, но се оказа, че началниците ги отчитат. Другото, което за мен бе изненада, бе фактът, че съм фелдшер. Нищо че в момента не работя медицина, за моите колеги американци това се оказа много престижно. Но за мен бе ходене по мъките да легализирам дипломата си в Белгия, нищо че работя за НАТО. Тази процедура ми отне година и половина. Защото България през 1995 г. се съгласява да заличи въобще съществуването на професията фелдшер. Десет години по-късно се прави поправка със стандарти как може да се приравни тази българска диплома с европейската или в случая с белгийската“, разказва Антоанета Лазарова. За да пробие родните административни пропуски, тя направила пътека до здравното ни министерство, което по неясни съображения дава зелен семафор на акушерки и други медицински кадри със средно образование, но не и на фелдшерите. В крайна сметка успяла. Сблъскала се и с друг парадокс –когато си подаваш документи за легализация на дипломата, ти чакаш на една опашка с хора от Гана, Нигерия и т.н., нищо че страната ти е в Евросъюза.

„Точно заради това отношение на България към българите аз не мисля да се върна в родината си. Идвам си често, но да работя у нас, за мен би било абсурд. И знаете ли още защо – там, където съм сега, хората са постоянно усмихнати и вежливи, радостни, свежи. И аз се научих да бъда такава, а всяко завръщане тук е съпроводено с ужасни бюрократични проблеми с чиновници, чиято работа е сякаш да ти отровят живота, а не да ти помогнат“, разказва Антоанета.

ТОНИ КАЗВА ОЩЕ, ЧЕ СЕ НАЛОЖИЛО ЕДНОВРЕМЕННО ДА НАУЧИ БЪРЗО английски и френски, за да се впише в средата. Успяла, защото усетила, че там те стимулират да се развиваш и да имаш идеи. Сега не се чувства стресирана и излишна. Работи и като аниматор и инструктор за даване на първа помощ. Прави го без пари, защото от работата си получава достатъчно, за да плаща наем, обучението на сина си Виктор и да мисли за развлечения. Забавлява се с пътешествия и обича адреналина – играе зумба и тенис и плува.

ВСЪЩНОСТ АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА Е ДЪЩЕРЯ НА ИЗВЕСТНИ В БЛИЗКОТО МИНАЛО търновци – дългогодишната журналистка във в. „Борба“ Снежана Петрова и д-р Стефан Петров, един от началниците в търновската болница, днес и двамата покойници. Заради тях и заради родния си град Тони носи в сърцето си Велико Търново и при всяко идване обновява страницата си във Фейсбук с атракциите на своето родно място.И никога не го забравя, нито пък България. Просто в Белгия е открила своя дом и своето място в живота, където се чувства щастлива и успешна.

Нели СУКОВА

Сн. личен архив

Следваща статия:
Историята на Стоян и Анна. Или за La Crème Café в Холивуд

Харесайте страницата ни във facebook!


Коментари

Видео на деня

горе