Българинът, който нарисува Хари Труман
Обикновено, когато стане въпрос за български художници, прочули се в чужбина, в съзнанието ни изникват имената на Жул Паскин, Жорж Папазов, Николай Дюлгеров и Кристо.
Малцина обаче са чували за Кирил Василев, който в края на 30-те години на миналия век се превръща в един от най-известните портретисти в Америка и пред който застават прочути личности като цар Борис III, Хари Труман, Джак Демпси и папа Йоан XXIII.
Кирил Петров Василев е роден на 24 май, 1908 г. в българско семейство в Русия. Баща му е инженер в армията, а майка му е от известен възрожденски род. Бъдещият художник започва да рисува, когато е на 3 години. Когато е на шест Кирил Василев прави първата си изложба, на която продава 200 рисунки, а парите дарява за подпомагане на сънародниците си, пострадали от войните в началото на XX век.Интересът към рисуването обаче му създава много главоболия.
“Родителите ми бяха много против и настояваха да стана доктор или адвокат”, спомня си Кирил Василев в интервю през 1977 г. Въпреки това той не се отказва от призванието си и когато е на 17 г. рисува портрет на известния генерал Велизар Лазаров. После учи известно време философия и политически науки в Софийския университет.
През 1927 г. Кирил Василев е избран да нарисува официален портрет на цар Борис III, а две години по-късно пред него позира папския нунций Анджело Ронкали, който по-късно ще стане папа Йоан XXIII.Срещата на 21-годишния тогава Василев с бъдещия папа ще се окаже съдбоносна за живота и кариерата на художника, но за това по-късно.
Кариерата на Кирил Василев като портретист у нас се развива повече от успешно. Сред клиентите му са югославският цар Петър II Караджорджевич и румънският крал Михай I и съпругата му. Но Василев има една мечта – да види Америка.
“Не исках да умра преди да съм видял Америка”, казва Василев в интервю пред американската преса през 70-те.
През 1937 г. Василев събира част от платната си и се качва на кораб за Америка заедно със съпругата си Маша. През 1939 г. той показва част от платната си по време на Световното изложение в Ню Йорк, на което показва и портрета на бъдещия папа Йоан XXIII. В същото време избухва Втората световна война и Василев никога повече не се връща в България.
През април, 1939 г. Кирил Василев открива първата си американска изложба в Синята зала на хотел Macfadden-Deauville в Маями Бийч, Флорида. В нея, с лично позволение е изложен и портрета на Борис III. Василев е определян като “артистичната сензация на Палм Бийч” и често присъства в светската хроника, където освен като художник е представян и като “бивш шампион по табла на България”.
В края на 1939 г. Василев се премества в Палм Бийч, Флорида заедно със съпругата си Мария (Маша) Попова и двамата заживяват в студиото на известния американски архитект Адисън Мизнер (1872-1933), построено през 1918 г. в испански колониален стил. По същото време Василев се превръща в един от най-търсените художници във висшето общество на Флорида, като създава множество портрети на богати хора. Василев работи както с живи модели, така и по снимка.
През август, 1941 г. Маша Попова и Кирил Василев се развеждат. Василев заживява сам заедно с двадесет бели гълъба. Българинът често пие с приятели до сутринта, после заспива, а два часа по-късно се събужда и започва работа в студиото си.
“Станах приятел с Хемингуей, не защото е голям писател, а защото е чудесен човек, който обича риболова”, казва Василев в интервю през 1977 г.
През 1948 година Василев рисува един от най-известните си портрети – този на тогавашния американски президент Хари Труман. Портретът е поръчан от градската управа на Маями специално за откриването на Националния парк Евърглейдс.
Впоследствие Василев и американският президент се сприятеляват. Българинът обича да разказва как на една от сбирките на Американския легион Труман го предизвиква да се бори с професионалния кечист Ман Маунтийн Дийн. Това, което американският президент не знае е, че бащата на Кирил Василев от малък го тренира в борбата.
“Сграбчих този здрав мъжага и го повалих на земята”, спомня си Василев в интервю през 1977 г.
Портретът на Хари Труман остава незавършен. През 1950 г. Василев е принуден да го продаде за $700, за да покрие част от дълговете си. Приятелството между Василев и Труман продължава до смъртта на американския президент през 1972 г.
През март, 1944 г. Кирил Василев се жени за американката Хелън Роджърс, дъщеря на презвитериански свещеник от Чатануга, Тенеси. Двойката е венчана от свещеника Пол Велков от руската църква “Сейнт Джон” в Тампа, Флорида и заживява в студиото на Василев в Палм Бийч. Този брак също не продължава дълго и завършва с развод през 1953 г.
През 1958 г. Василев е интервюиран от Роза Туса, кулинарен критик от в. Milwaukee Sentinel. Пет години след първата си среща, на 17 август, 1963 г. двамата се оженват и заживяват в Милуоки, Уисконсин.
Роза Туса е колоритна личност. Родена в Милуоки, в семейство на емигранти от Италия, тя готви от ранна детска възраст. През 1953 г. Роза започва работа в местния вестник Milwaukee Sentinel, а през 1962-ра става завеждащ на кулинарната му рубрика. Сред по-екзотичните й постижения са опитът да сготви нос на мишка с доматен сос, както и участието й в корида в Испания.
На 28 октомври, 1958 г. Анджело Ронкали става папа Йоан XXIII. Няколко месеца по-късно КирилВасилев получава оферта от колекционер в Чикаго, който иска да купи портрета на Ронкали за $250 хил. Василев отклонява предложението. Българинът пази и друга реликва от Ронкали – шапката му, която бъдещият папа му подарява в знак на признателност за нарисувания от портрет.
“Не съм католик, но бях доста близък с Анджело Ронкали, който навремето беше само папски нунций в България. Той позира за мен в продължение на шест месеца и през това време беше като баща за мен. Знаех, че един ден ще стане папа. Научих много от него. Той винаги казваше – “Търпение, търпение, търпение…”, спомня си Кирил Василев в интервю през 1959 г.
След като заживява в Милуоки, Василев е далеч от обичайната си клиентела, но поръчките за портрети не секват. През януари, 1961 г. Асоциацията на ветераните инвалиди от войната в Милуоки му поръчвапортрет на Джон Кенеди, който току-що е избран за президент на САЩ. Самият Кенеди одобрява начинанието и дори се съгласява да напише – “Желая всичко най-добро на ветераните инвалиди от войната”. Портретът е отпечатан в 10 млн. копия и се продава на цена от $2. Парите се използват за подпомагане на членовете на организацията.
След като се оженват, Кирил Василев и Роза Туса купуват огромна къща в градчето Уайтфиш Бей, Уисконсин. Имението, известно с името Casa de Lago, е копие на италианска вила на брега на езерото Комо.
Архитектът на Casa de Lago Армин Франк построява къщата за майка си през 1927 г. Франк участва в Първата световна война и след като е тежко ранен прекарва известно време в Европа, главно в Италия, откъдето идва и вдъхновението за Casa de Lago.
През 1971 Василев и Роза Туса се връщат обратно в Палм Бийч, Флорида. Те заживяват в къща, която Кирил Василев построява в покрайнините на града върху 35 акра земя, която е купил през 60-те.
Едно от нещата, които двамата обожават да правят е да готвят, като Василев учи съпругата си да прави таратор, татарски кюфтета, кьопоолу и горещ компот “Хан Кубрат”. Или както пише един журналист –“Понякога двамата нямат нищо за ядене, чието име можете да произнесете”. Роза Туса и Кирил Василевнямат деца, но живеят с дванадесет кучета от породата датски дог, които както отбелязва един местен вестник, “също се хранят изключително добре”.
В последните години от живота си Кирил Василев страда от влошено зрение и спира да рисува. Той умира на 23 юни 1987 г. в Уелингтън, Флорида от инфаркт, на 79 години. Същата година Роза се пенсионира от поста кулинарен редактор във в. Palm Beach Post. Тя умира няколко години по-късно, през 1992-ра, на 73-годишна възраст.
Източник: lifebites