ПРОСТОТИЯТА БЪЛГАРСКА! Ликът на Путин гордо виси до този на Живков и Сталин в кабинета на кмета на врачанско село

Събота, 14 Ноем. 2026

В деня след 10 ноември Тодор Живков не си е тръгнал от врачанското село Бели извор. Още обитава кабинета на кмета, който всяка година прави календар на миналото, разказва БНТ.

"Така би изглеждало словото на другаря Живков, ако беше жив сега. Да кажем, ако той се появи по телевизията. Да не е президентът, а да беше Тодор Живков. Това съм написал от негово име."





Кирил Илиев кара четвърти пореден мандат. Това са идолите му. До Живков стоят Путин, Ленин и Сталин. За него са добър пример.

"Аз съм от хората, които не харесваха управлението на Тодор Живков тогава. Когато станаха тия промени и когато започна така нареченият преход, аз разбрах, че съм бил страшно объркан. Той е бил управленец, той беше държавник. Управляваше мъдро, мислеше за хората, създаваше всичко в интерес на държавата и на хората, за разлика от сегашните, които управляват в техен интерес и техните джобове", казва Илиев.

От любимите му лидери един още е сред живите. Често го търси:





"Много писма съм писал на Путин. Той се съобразява с мен. Сега чакам да ме информира за срещата в Китай и пак ще му напиша едно писмо."

За това се шегува, но не и за комунизма. Липсва му. Сега, казва, икономиката е в криза, армията е слаба, съседите не общуват, а децата са неграмотни.

"След 10-и ноември ние тръгнахме надолу. Затвориха се много предприятия, хората останаха без работа. Всичко онова, което беше изградено, не се взеха добрите неща от него, а всичко това по най-грубия начин беше затворено", смята кметът.

В пенсионерския клуб календарът на кмета е закачен на стената. Подарява по един на всички жители и плаща с лични пари. Тук споделят вижданията му.

"Всяка година ни прави календари и ни раздава", разказва Юлия.
Хората ги приемат с удоволствие и ги пазят – по думите ѝ, именно защото на тях е ликът на Тодор Живков:

"Точно заради това си ги вардим."

На въпроса дали след 10-и ноември се живее по-добре или по-зле, тя отговаря:

"Да Ви кажа, някога ни е било по-добре. Вярно, били сме по-скъдни, не сме имали толкова много пари, да ходим насам-натам по чужбина. Но сме били по-добре, отколкото сега."

"Това е демокрацията. Дотам ни докараха, че да хванат децата по чужбина да ходят, вместо да си стоят по домовете", казва Христина.

"Това липсва на хората. Да имат сигурност за утрешния ден. Да са спокойни, че няма да ходят жадни и гладни. А сега напрежението е… ще има ли хляб за утре, няма ли да има. Ще има ли работа, няма ли да има", допълва Христо.

"Боли ме, че страдат младите. Нямат тоя живот, дето ние го имахме – свободния живот. Непрекъснато са в напрежение, в стрес. Това ги убива. Не виждате ли, че е болен народът? Народът страда", казва Христина.

Попитана дали в демокрацията има нещо хубаво, отговаря:

"Е, има да. Имаме банани и портокали, колкото искаш. Няма да ходим да се редим по София за Нова година."

Дори кметът на Бели извор признава, че демокрацията не е съвсем лоша. Хвали селото. Центърът, читалището, футболното игрище – всичко е ново, някои ще кажат европейско. Според Илиев обаче Европа няма нищо общо. Благодари само на местния циментов завод. А кой е собственикът му? Швейцарска компания.

"За мен 10-и ноември е светла дата. Знам, че за много хора 10-и ноември носи друга конотация заради тежките години на преход след това. Но преходът е резултат от годините на комунизма, а не е еквивалент на демокрацията", казва Славкова.

"За мен единственото добро нещо, което стана на 10-и ноември, беше, че все пак можем да пътуваме по света свободно. Отварям обаче една скоба и ви казвам: Колко човека пътуват от селото на екскурзия и на не знам си какво, на почивки? Много малко", казва Илиев.


Какво четем:

🔴 Родопите се разтресоха: Две земетресения в рамките на 10 минути в Смолянско

🔴 Какво се случва? НАТО прати самолети над България

🔴 Мистерия около трагедията с 13 жертви на АМ „Тракия": Гробище, проклятие и изчезнал автомобил


Източник: lupa



Коментари

горе