Какво се прави на Бабинден



На 8 януари отбелязваме празника Бабинден. Той е краят на поредицата празници, свързани с Рождество Христово и се чества официално от 1951 г. на 8 януари.





Празникът е посветен на родилната помощ, акушерките, гинеколозите, родилките и здравето на децата. Българинът на този ден почита "бабата", опитната жена, която е изпълнявала ролята на акушерка в миналото. 





По юлианския календар Бабинден се отбелязва на 21 януари, който е и професионален празник на акушерите и гинеколозите.

На обредната трапеза се слага млечна баница, сарми с месо, свинско с праз.

Обичаи и ритуали

В миналото на този ден бабата е ставала рано и посещава домовете на децата, които е изродила през годината, а понякога къпала до 40-ия ден – до тогава според българските вярвания не се знае дали детето принадлежи на този или на онзи свят.





По традиция бабата идва в къщите с червен и бял конец, които завързва на децата, както и вълна, от която прави брада на момчетата и коса на момичетата, символизиращо пожеланието и да остареят и побелеят. След като посети всички деца, на които е помогнала да се родят, бабата се прибира и се подготвя да посрещне родилите през годината майки, които идват "да полеят" на бабата. Поливат й да се измие, даряват я с пешкир и сапун, като в пешкирите винаги има завързана пара. Също носят погача, сирене, някаква гозба, вино или ракия. Сядат на трапезата и се гощават. Развеселени, жените стават да играят хора, като си пеят, а бабата, с една лопатка, на която има жива жар и стрит цвят от различни билки, ги прекажда.





Основните моменти на празника са къпането на децата от бабата и „къпането“ на бабата. Жените закарват бабата на река, езеро или кладенец, където се извършва обредното къпане. Всички са накичени с червени чушки и вълна. На празника не се допускат мъже. Жените се закачат и шегуват със срещнатите по пътя мъже. Водят бабата да я изкъпят и я връщат на ръце в дома.

Важно е всички майки на вече по-големи деца да се измият добре сутринта. С босилек, здравец, кърпа и сапун се ходи при бабата и се дарява. 

Децата – най-важното в живота ни, са тачени и от предците ни. Важно било да се раждат здрави, хубави и умни деца. Бабите, които израждали деца били на специална почит. "Къща без деца огън да я гори", казва поговорката, а друга допълва "Кое е по-голямо от царя? Детето".





Според народните поверия, за да се родят здрави деца, следва да се спазват не малко забрани:

  • Не бива да се зачеват деца в нощта на петък срещу събота. 
  • Бременната жена не бива да рита куче или котка, да прескача ръжен, да яде върнат от пътуване хляб, не трябва да ходи по разлята вода или боклук, но най-важното е да не краде или да не яде скришом, защото откраднатото или изяденото скришом излизат като белег на детето.
  • Всичко, което поиска бременната трябва да й бъде дадено, казват още народните вярвания. Ако се крие от нея храна, детето ще бъде злоядо, нездраво. 
  • Бременната трябва да се пази и от уплах.




За лесно раждане бабата акушерка трябва да се прекръсти, да запали кандило и прекади къщата, да затвори прозорци, врати и да отвърже всичко завързано. Така раждането ще върви по-лесно, смятал народът ни. Самото раждане трябва да се пази в тайна и никой, освен свекървата и бабата не бива да разбира за него.Докато не се кръсти детето родилката не бивало да става от леглото или да остава сама. Това са опасни дни за нея и детето. Огънят в огнището не бива да се гаси до 40-тия ден.

На всички, които помагат за появата на всеки нов живот – на нашите бебета – с цялото ни уважение и благодарност – Честит празник!



Източник: az-jenata

Следваща статия:
Какво се случва с Шеф Токев / СНИМКИ





Коментари

Видео на деня

горе