Владимир Зарев: Не може окраденият до голо народ да плаща за безобразията на политиците



Писателят Владимир Зарев 

-  Г-н Зарев, трусът, предизвикан от кризата с КТБ взема първите си жертви. Семейство вложители - французин и българка, бяха арестувани, тъй като протестираха в клон на банката в Стара Загора. До какви размери може да стигне негодуванието на вложителите?

- В случая с КТБ това, което у мен предизвиква най-силно безпокойство, е неизвестността. Удивителното е, че никой, нито висшите чиновници в БНБ и т.нар. надзорници, нито прокуратурата и правоохранителните органи, нито политиците, а най-вече народът, злощастният данъкоплатец, знаят какво се е случило в КТБ. Някои твърдят, че банката е в добро финансово състояние, други - че най-арогантно и безмилостно са откраднати три милиарда и половина лева. У нас истината никога не излиза наяве, всяко безобразие потъва в догадки, в слухове, в политически препирни, в празно говорене, а сетне в забрава. И колкото по-голямо, по-величествено е това безобразие, толкова мъглата около него и около тези, които са го причинили, е по-гъста и непроницаема. Така продължават да ни убеждават, че престъпните продажби на БТК, на ерепепата, концесията за злато (твърди се, че от нея се източват четири милиарда лева годишно), продължаващите узаконени кражби чрез зелената енергия били фирмени тайни... Фирмени тайни, които винаги са в крещящо противоречие с обществения интерес и се изплащат с несвършващата мизерия на българския народ.

- И докога ще я караме така?

- Отдавна и убедено твърдя, че в тези 25 години на привидна демокрация ние всъщност живеем в реална анархия, в умишлено предизвикана и добре отглеждана анархия. Тази престъпна безотговорност и размитост на институциите, които би трябвало да бъдат имунната система на всяка държавност, като полиция, правоохранителни органи, съдебна система, институциите за управление и законотворчество, като правителство и парламент, е изгодна както за полукриминалната ни олигархия, така и за некадърната, истерично алчна политическа класа. Разрухата, упадъкът и безнадеждността са взели незапомнени размери, защото, помислете, кой нормален български гражданин може да разчита на ефективно и бързо съдопроизводство или пък на нормално кариерно развитие, ако не е пришит към някои от политическите партии? Стигнахме дотам, че умният, интелигентен и най-важното почтен човек у нас се отъждествява с глупака, а пладнешкият крадец и отявленият мошеник е поставен под прожектора на общественото внимание.

 - Като изследовател на т.нар. български преход, на който е посветен и романът ви “Разруха”, има ли опасност дребните вложители отново да бъдат измамени от едрите риби?

- Тайният замисъл на случващото се е точно това - банката да бъде съсипана, защото определени хора са взели огромни, в десетки и стотици милиони лева необезпечени кредити и при нейния фалит те просто няма да върнат задълженията си. Друго възможно обяснение е, че тя трябва да бъде ликвидирана и после нейните апетитни активи да се изкупят на безценица от определени хора. Още по-страшно от необгледната неяснота е, че у нас никой никога не поема отговорност за отчайващото състояние на държавата и държавността, нито висшите чиновници, нито политиците, нито продажното правосъдие...

- Така ли ще е и с “кражбата на века”, както нарекоха случая КТБ?

 - При тази чудовищна кражба в КТБ отново в ареста останаха касиерката и помощничката на главната счетоводителка, а изпълнителният директор и главната счетоводителка бяха освободени. Безобразно е поведението на управителя на БНБ г-н Иван Искров и на надзорния съвет, които отдавна трябваше да си подадат оставка, защото случилото се е невъзможно без съучастието и безхаберието на националната банка. Колко лесно и бързо г-н гуверньорът поиска да се вземат от държавната хазна три и половина милиарда лева, за да се спасяла българската икономика, но поради личната негова и на подчинените му безотговорност тази чудовищна сума ще трябва да се изплаща от целия обеднял народ, от всички нас и от децата ни. През тези 25 г. цялата политическа класа, подкрепена от съдебната система, разврати българите и те съвместно създадоха това усещане за пълна безнаказаност и разпад в държавата. Впрочем благодаря ви, че споменахте моя роман “Разруха” - преди месец издателство “Хермес” го преиздаде и това е вече неговият десети тираж. Книгата продължава да се чете, защото тя е разказ за истината, за ония механизми, с помощта на които бе окраден и обезсмислен трудът на няколко поколения българи, затова как бяха превърнати най-светлите ни и съкровени надежди в нищета и в покруса. Ще прибавя само, че наесен режисьорът Петър Попзлатев започва да снима игрален филм по романа “Разруха”.

 - Изправени ли сме пред поредното противопоставяне в обществото - между бедни и богати? Какви ще са неговите плодове?

- В своята семейна сага “Буденброкови” Томас Ман твърди, че по правило първото поколение капиталисти трупа пари, второто поколение се занимава с политика, третото излъчва високи интелектуалци, а четвъртото най-вероятно деградира. У нас сякаш се извърши странна и туморна симбиоза между първото и четвъртото поколение. Преобладаващата част от българските индустриалци, предприемачи и бизнесмени в началото на прехода натрупаха огромни, лесни, подарени или откраднати пари и мигом деградираха. Изнесоха награбеното в чужбина - десетки милиарди левове или го заровиха в замъци и в безсмислен до отъпяване охолен живот. Колко от тях развиха предприятия, превърнаха подареното им богатство в работещи фабрики и в работни места? Ножицата между много богатите и много бедните е нереална за страна като България, пропастта между тях е зловеща и това не предвещава светли бъднини нито за бедните, нито за богатите.
Що се отнася до КТБ, надявам се поне веднъж законът да се спази, както бе решено на консултативния съвет при президента. Не може този до голо окраден и обеднял народ безкрайно да плаща егоизма, безобразията и лесното разбогатяване на шепа престъпни нахалници. За здравеопазването на целия народ в хазната не могат да се намерят 300 милиона лева, но за алчността и безхаберието на няколко тарикати управляващите веднага бяха готови да намерят три и половина милиарда лева.

- Успяваме ли да си извлечем поуки от пораженията на политиците? Добре ли е, че наесен пак ще има избори?

Далай Лама има едно гениално пожелание, което звучи като всеобемна мъдрост и заклинание - “когато губите, не губете и урока”. За жалост нашите политици, ще повторя - със съучастието на съдебната система, нарочно, най-злоумишлено измислят всякакви неправдоподобности, за да отхвърлят и да забравят урока. Всъщност непрестанно повтарящите се десетки уроци. Политическата ситуация в момента е такава, че най-вероятно изборите наесен ще повторят, ще възпроизведат днешното статукво.
 Ето защо единственото, на което мога да се надявам, е съпротивата, всеобщата национална съпротива. Нужно ни е реално гражданско общество, истинско и действено единение на всички, за да бъде изметена олигархията и корумпираната политическа класа. Лично аз имах вяра и надежда в избликналите улични протести, но за жалост те не успяха по няколко причини. Не успяха да излъчат елит от нови и почтени хора, не успяха да излъчат всеобща и обединяваща кауза, някаква спасителна идея за бъдещност, която да обедини нацията и най-лошото - някой щедро раздаде пари, плати, за да бъдат хората отново насъскани едни срещу други. Така се разпадна общата енергия и недоволство, а и в атмосфера на взаимна омраза политическата класа се чувства най-сигурна, най-лесно възпроизвежда собствените си цели и егоизъм.

- Мандатът на това управление завършва с безпрецедентно безотговорно поведение на политиците. Това ли е сривът на парламентаризма и политическото достойнство в България?

- Днешната политическа класа няма нищо общо със суверена, със своя народ, на който е призвана да служи. Това са хора, които живеят в някакъв свой си, виртуален и благоденстващ свят, който няма нищо общо с реалността, в която битуват обикновените хора. Казвал съм го и друг път - те превърнаха политиката в най-лесния и доходоносен бизнес. Не влагаш нищо, нито средства, нито усилия, нито безсънни нощи и талант, но непрекъснато преразпределяш. Достатъчно е да подпишеш един до престъпност неизгоден за България договор и цялото ти семейство е осигурено завинаги. А това заслужаващо затвор безобразие, което натeжава като камък върху охлузения гръб на злощастния народ, мигом се превръща в непоклатима и ненарушима фирмена тайна. И още - не само отделните политици, но и политическите партии се занимават единствено със себе си и със своите, най-често на лидерите си, интереси. Борбата за власт у нас и на леви, и на десни партии не е нищо повече от борба за цинично разбогатяване.

- Споделяте ли мнението, че българският дух е жилав и неизкореним, че нашето спасение е в умението ни да търпим и се приспособяваме?

- Бавно и мъчително българският народ се топи и изчезва, България все повече се превръща в територия. Невъзвратимо се променя човешкият пейзаж по улиците, генетичният фонд на народа - гордите, умните, достойните хора все по-малко се възпроизвеждат, те оредяват, тях просто физически ги няма, за да оставят поколение. Аз съм привърженик на еволюцията, но ще повторя - единственото спасение е в съпротивата, във всеобщата национална съпротива и обединеното гражданско общество.

- При социализма за всичките ни несгоди виновно беше международното положение, както се казваше във вица. Днес върху кого да стоварим отговорността - върху политиците, природните бедствия...?

-  Права сте - тогава 45 години за всичко бяха виновни четирите годишни времена, международното положение и капитализмът. Сега вече 25 години за всичко са виновни четирите годишни времена, международното положение и, разбира се, социализмът.

 

Визитка  

Роден е през 1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ “Св. Кл. Охридски”.
Работи в сп. “Съвременник” от 1973 г. като редактор, зав. отдел, зам. главен и главен редактор.
Автор е на 16 книги, 10 от които романи.
По романа му “Битието” е заснет сериалът “Дървото на живота”.



Източник: Труд





Коментари

горе