Има ли чудеса и какво е необходимо, за да ни се случат


Живеем в жесток и безмилостен свят, свят на престъпност, безскрупулност, болести, размирици, вражди, амбиции, власт и пари. Нашия свят познава оръжията, кръвопролитията, борбата за надмощие, отчаяните действия, нищетата, пошлостта и липсата на справедливост. Интересното е, че света, който познаваме го сътворихме ние хората... Не ние създадохме планетата, но във времето успяхме да я превърнем в това, което е днес - огромно бунище, където се трупат грехове и безчестия. Разбира се, няма да видим това, ако погледнем през прозореца на стаята си, но ако оставим сърцето и душата ни „да гледат“ вместо очите ни, ще усетим, че под синьото небе пренесохме един безкраен кошмар, от който не можем да се скрием. Днес чудовищата, от които ни беше страх като деца, не живеят под леглата ни, в наши дни те се разхождат по улицата свободно, заемат високи постове, вземат сурови решения, сеят хаос и дори частица от тях живее в нас самите... Като хора, физически, живеем между небето и земята, а душите ни - между ангелите и демоните, вечно разкъсващи се между доброто и злото. Това сме ние хората, създания изправени пред две посоки, винаги чудещи се, обхванати от колебания, съмнения и напоследък, за жалост, вземащи грешните решения. Стигнахме дотук, не защото мислим за общото благо, не защото всеки ден си повтаряме, че въпреки различията ни, всички сме хора и определено не понеже мислим за опазването на света ни, а защото объркахме самосъхранението с егоизъм и поставихме собственото си оцеляване и благо на пиедестал - „Аз над всеки и всичко!“
Но какво остава за простия жител на света? Онзи, който не тъне в лукс, разкош, не се къпе в пари и познава онази мъка и тъга, която хората, които успяха да наложат разделението в класите никога няма да познаят. Ще ви кажа, остава вярата, която независимо на какво е подложено човешкото създание, не може да бъде отнета.
Вярата всъщност представлява неизмеримото богатство, с което нито едно от материалните блага не може да се мери. Защо ли? Отговора давам веднага - защото вярата крепи. Тя калява волята, помага в преодоляването на тежките моменти, (които, ако се замислим напоследък се нижат подобно на мъниста) дава сили да крачим напред и може би най-важното, поддържа надеждата, че доброто и хубавото предстои. Вярата в Бог, Висшата сила или както искате го наречете, прави живота по-лесно „храносмилаем“. В крайна сметка, богат е този, който има достатъчно и който има от какво да черпи сили и да се уповава. Предполагам, че звучи като клише и едва ли аз съм първия човек, който ви го казва (в случая пише), но честно, нима не е истина? От една страна, ако можеш да осигуриш на семейството си, онова достатъчно, което не включва частен самолет и вила на собствен остров или парцел на Марс, останалото не е ли просто щастието от любовта, времето прекарано заедно и факта, че сте живи и здрави? От друга страна, ако се случи нещо лошо, което е извън нашия контрол (не дай си Боже!), нима не е добре да намериш нещото към което можеш да обърнеш молитвите си, нещото на което можеш да опреш надеждата си и най-вече да знаеш, че има нещо по-висше от човек, което притежава справедливостта, която хората загубихме.

Има ли Бог? Основателна ли е вярата в Него? Тези и други подобни въпроси съществуват от зората на човечеството и ни вълнуват и до ден днешен. Някои от нас вярват в съществуването на Висшата сила, други я отричат, всичко е въпрос на избор. Цял живот човек е изправен пред решенията, които трябва да вземе сам за себе си и това е едно от тях - дали да отдадеш онази частица от съществуването си там, където се полага и няма заместители или да се отречеш от нея и да изповядваш човешкия принцип - „Око да види, ръка да пипне“. Макар, че все още никой да не се е похвалил, че е държал душата си в ръце и е видял как изглежда, но ще приемем, че това е друга тема за размисъл. И макар човечеството да се дели на „За“ и „Против“, има някои неща, които дори групата „Против“ не може да отрече и на които не може да даде логично обяснение, въпреки липсата на вяра.
Вярата съпътства тясно историята и като неизменен другар на времето е оставила необясними следи и отпечатъци в него, под формата на чудни случаи. Именно чудесата могат да се разглеждат като доказателство, за съществуването на Бог, (поне така мисля аз) защото са далеч от всяка математика, физика, химия, медицина, логика и обяснение. С други думи, хората които искат доказателство от невижданото, за неговото съществуване ги получават, но дали го отчитат за такова или не, зависи от собственото им тесногръдие и мироглед.

Всички сме чували за чудодейните икони в нашата страна и за хората излекувани от тежки болести, след като са отишли да се помолят в храма, в който се съхраняват. Предполагам повечето знаете и за свещения камък донесен от Йерусалим в България, който след всяка молитва отправена към него (буквално) расте, а хората казват, че растежът му се дължи на сбъднатите молби. Задължително трябва да спомена и Кръстова гора, която е обявена за свещено и чудотворно място. Свидетели твърдят, че на храмовия празник небето сякаш се отваря и Божията благодат се изсипва върху хората. Тези, които преспиват там също биват излекувани от различни тежки болести, а жените, които нямат рожби, зачеват.
Тези неща са реални, те са факт и не може да се каже, че се случват без причина. За всяко нещо има причина, в това съм се убедил, нищо не се случва случайно. Защо да не можем да приемем, че за всичко си има възнаграждение?! Работиш усърдно – възнаграждават те с пари, учиш постоянно – възнаграждават те с отлични оценки, отдаваш се на любимия човек и той на теб - възнаградени сте с щастие. Защо в този ред на мисли да не може да се нареди и това, че когато вярваш силно и не губиш вярата си, независимо от всички изпитания на които може да е подложена тя - биваш възнаграден с чудесата от които имаш нужда.
Наскоро моя приятелка, с която имам радостта да се виждам рядко ми разказа нещо, което ме озадачи. Ако не я познавах толкова добре, щях, може би, да предположа, че разказът ѝ не е реален или е плод на въображението ѝ, дори, че може би търси внимание (колко е лошо понякога типично човешкото качество да подлагаш всичко на съмнение). Да обаче, аз съм сигурен в истинността на всяка една от думите ѝ и знам, че тази жена никога не би си послужила с лъжа, защото тя притежава честност и доблест, които не всеки може да има. А и тя ми сподели случилото ѝ се, не в търсене на мимолетна слава, а в разговор между дългогодишни приятели.
Разказът ѝ започна с това, че преди няколко месеца се е разболяла тежко, като не е можела да стане от леглото, а никакви лекарства не ѝ помагали. По цял ден прекарвала в спалнята си в така наречения „буден сън“ - състоянието, в което хем спиш, хем не съвсем. В един такъв момент на унасяне, пред заспиване, докато гледала телевизия, над нея се надвесила непозната млада жена, цялата облечена в черно. Първоначално, моята приятелка, се стреснала, защото не познавала жената, която тя описва като много слаба и изпита, но с красиво лице, а и вратата била заключена и нямало как някой да влезе при нея. После обаче непознатата проговорила и приятелката ми изпитала необяснимо спокойствие. Жената в черно ѝ казала, че тя ще се оправи, само ако обиколи шест манастира, след което изчезнала така внезапно, както се е появила. Приятелката ми споделила това със семейството си, първоначално всички били скептични, но после решили, че няма какво да губят и начертавайки маршрут се качили в колата и тръгнали към шест произволно избрани манастири. С всяко посещение на храмовете тя се чувствала все по-добре, докато след като напуснали шестия, вече нямало и следа от болестното ѝ състояние.
Някои от вас сигурно биха били склонни да отрекат тази история, както казах, може би и аз бих изпитал такава готовност, ако не познавах жената, а и цялото ѝ семейство не потвърдиха случилото се. Но все пак, защо да отричаме чудесата във времената когато най-много се нуждаем от тях? Скептицизмът не е сред добрите приятели и съветници, напротив, колкото повече човек вярва, толкова повече хоризонти се разкриват пред него и му се дават причини да поддържа пламъка на вярата си.
Далеч съм от мисълта да налагам на някого нещо, което не иска да приеме, просто не искам с лека ръка да заклеймява с „несъществуващ“ нещо, в което дори той самия не е сигурен.
Българската медия наскоро предаде случая от месец октомври, миналата година, за изгорялата украинска църква във Филаделфия. Да, понякога новините в България пристигат с експресния влак на БДЖ и подобно на него имат навика да се бавят и закъсняват до безобразие.
Както и да е, в момента важното е не бавната, подобна на охлюв, скорост, с която се осведомяваме тук в държавата, в която се движим със 100 години назад, а самата случка в американския щат Филаделфия.
Миналия октомври православният украински храм бил погълнат от огнени пламъци, които се разпространили толкова бързо, че само за часове обгърнали целия храм до Светата Обител. Природната стихия оставяла след себе си само разрушение, въглени, пепел и спомена за онова, което е било преди да се срине до земята. След като огъня бил потушен, пожарникарите, дошли да гасят пожара и миряните стояли безмълвно сред руините на храма и не можели да повярват на гледката разкрила се пред очите им.
Всичко било съборено, разрушено и изпотрошено с изключение на иконостаса и всички останали икони, които били абсолютно непокътнати, без драскотина, дори не били опушени.
„Нито едно от изображенията на нашите закрилници не е докоснато от пожара. Нито тези, които стоят на иконостаса, нито тези по стените – никое!“, заявил един от пожарникарите пред регионалната телевизия.
„Когато става въпрос за пожар, може да се каже, че съм виждал всичко което може да се види, но никога нещо подобно. Поразен съм!“ добавил той.
Според всички случилото се е било Божия намеса, понеже няма как иконите да останат непокътнати след такива неконтролируеми и безпощадни пламъци, които поглъщали и изпепелявали всичко по пътя си. В последствие из платформите потребителите започнаха да споделят мнението на очевидците, че Висшата сила е пазила иконите, за да не бъдат изгубени в бедствието.
Все още ли има скептични? Предполагам, че да, все пак за да има баланс, трябва да има две страни, нали така. Бялото нямаше да съществува, ако го нямаше черното. Но ще съм щастлив, ако  накарам дори един от най-големите поддръжници на тезата, че подобни чудеса или Бог не съществуват, само да се замисли. Да успея леко да разклатя убежденията му, колкото да види и другата страна. Не можем да сме на сто процента обективни, ако не познаваме и едното, и другото, поне това е моето скромно мнение по въпроса. Иначе как ще кажа, че не харесвам шоколад, ако не съм го опитал преди това, или да твърдя, че дадена книга не е стойностна, ако не съм я прочел докрай?
Спомням си веднъж, в училище госпожата ми по математика ме беше изкарала на дъската да реша поредната сложна задача. Признавам си, математиката никога не ми е била любим предмет и ако не бяха частните уроци, на които ме пращаха баба ми и дядо ми, сигурно щях да редя средни оценки. Та, реших задачата и горд се обърнах към учителката си, която стоеше и ме гледаше в недоумение. Каза ми, че отговорът, който съм получил е абсолютно верен, но процесът на решението е тотално грешен, макар действително да дава правилният отговор. Тогава възроптах срещу намерението ѝ да ми пише четворка, при положение, че бях стигнал до точния отговор на задачата. Казах ѝ, че не е честно понеже не съм използвал нейния начин, да ми понижава оценката, само защото съм използвал моя, при това, очевидно, независимо какъв е съм стигнал до верния отговор. Има ли значение по кой път ще поемеш, ако в крайна сметка стигнеш до желаната дестинация? Тогава се задоволих с 5,50, като не протестирах повече. Това е идеален пример, за това, че въпреки своите убеждения, човек трябва да види и тези на другия, за да може да отсъди правилно и адекватно.
Затова смятам да продължа с още един пример за необясним случай, който е много тясно свързан с вярата и остава легендарен в историята. Става въпрос за проклятието на Жак дьо Моле - Великият магистър на тамплиерите, от където идва и суеверието за фаталния петък тринадесети, макар много хора да твърдят, че не би трябвало да става въпрос само за деня от седмицата и датата, но и за месеца, а именно октомври.
В началото на ХІV в. във Франция, тронът се заема от крал Филип ІV, наречен Железният крал или Филип Хубави. Той успява да сломи големите барони, побеждава разбунтуалите се фламандци и англичаните в Аквитания, дори подчинява, и папата, като премества седалището му от Рим в Авиньон. Кралят се е стремил да увеличи богатството си, като е увеличил данъците, ограбил евреите и нанесъл удар на сдруженията на ломбардските банкери. Възникналата икономическа криза е предизвикала вълнения сред населението, при което бунтовниците завършвали на бесилото. При неговото управление Франция е била велика, а французите нещастни. Само една сила намирала смелост да вдигне глава против краля - Орденът на тамплиерите. Тази религиозна организация, натрупала огромни богатства в периода на кръстоносните походи, се държала прекалено независимо и дори дръзко, сякаш чувствала зад себе си огромна, непозната на света сила. Независимостта на тамплиерите тревожела Филип Хубави, а богатствата им дразнели алчността му. Началото на трагедията било поставено в деня, когато Филип Хубави се обърнал към тамплиерите с молба да го приемат за член на ордена с тайната мисъл да стане Велик магистър. Отказът бил категоричен и високомерен, Филип не понесъл тази дръзка обида и организирал съдебен процес против ордена. На 13 октомври, ден петък, 1307 год., призори, крал Филип нарежда, от името на Инквизицията да бъдат арестувани всички тамплиери във Франция, с обвинение в ерес. Това е денят (фаталната дата), в който се слага край на властта и богатството на тамплиерите. Историята не познава второ такова съдилище, защото по време на делото в качеството на обвиняеми били привлечени 15 000 души. Нямало низост, която да не използвали съдиите в процеса, продължил седем години.
Главното обвинение против тамплиерите било, че те се покланят на дявола, а веществено доказателство била фигурата на Бафомет - космически символ, изобразен на стената в главната зала за събрания на ордена, изтълкуван от съда като символ на дявола. Тъй като процесът носел открит характер, това изображение придобило популярност и така достигнало до наши дни. В действителност символиката имала съвършено друг смисъл - членовете на ордена я използвали за медитация.
Орденът бил осъден, много негови служители, в това число и самият Велик магистър, били осъдени на смърт чрез клада. Жак дьо Моле и Нормандският наставник Жофроа дьо Шарне били вече завързани на кладата, като смъртта на втория била първа.  Започва се и с Великият магистър. При опита да се запали кладата, вятърът е отнасял пламъкът на факлата встрани и не е засягал осъдения. Сред тълпата тихо се говори, че това е Божия сила. Но след старанието на палачите, скоро пламъците обхващат и Великият магистър. Кралят, който наблюдава екзекуцията, остава като статуя, широко отворените му очи не мигват. И в този момент, през огнената завеса, неочаквано се разнася гласът на Жак дьо Моле, който всеки от присъстващите е приел, отправен към него. С изненадващо силен глас Великият магистър извиква: „Срам! Срам! Гледайте как умират невинни! Срам за всинца ви! Бог ще ви съди“.
Пламъкът обхваща главата му, изгаря книжната митра и обхваща белите му коси. От горящото лице, отново се разнася страшният глас на проклятието: „Папа Климент!….Рицар Гийом!….Крал Филип!…. Преди да измине една година, аз ви призовавам да се явите пред съда Господен, за да получите справедливо наказание! Бъдете проклети! Проклети! Проклети всички до тринадесето коляно на рода си!“
Пламъците обхващат устата му, задушавайки последния му вик. Овъглената ръка на Великият магистър остава забита в червената жар, в жеста на проклятието.
Не след дълго проклятието му се превръща в истина. Папа Климент V умира на 20 април 1314г. Тялото му е изложено за поклонение, но през нощта мълния пада върху църквата и избухва опустошителен пожар, който изпепелява тялото на папата и почти целия храм.
Месец след това същата участ достига и втория прокълнат - пазителят на печата рицар Гийом Ногаре. Тамплиер е успял да достави отровни свещи на рицар Ногаре, който е работел през нощта над държавни документи.
Няколко месеца по-късно умира и самия крал Филип IV Хубави. По време на лов получава инсулт и няколко дена след това на 29 ноември 1314г. умира.
Проклятието на Великият магистър се сбъдва, като продължава да тегне и върху наследниците на краля. Най-големият от синовете му Луи Х Вироглавият, управлявал около година и половина, бива отровен. Следващият Филип V Поатие - Дългият, също не се задържа дълго на престола, умира след като пие вода от заразен извор. Третият от синовете на краля - Шарл ІV Хубави, приличащ на баща си, следва съдбата на братята си, като след няколкогодишно управление и той умира. От тримата сина на Филип ІV няма мъжки наследници, затова за кратко на престола се изреждат родствениците на Железният крал.
Това е действителен случай. Дали пак намесата на Бог в него ще се отрече, при положение, че в историята става въпрос, за алчност, лъжи, несправедливост и убийства - част от нещата забранени от Божиите заповеди и изпълнени от страна на крал Филип IV. Не са ли прекалено много „съвпаденията“ по темата? Съмнително много, не мислите ли?
Честно казано въпросът за съществуването на Бог, вече вълнува не само обикновените хора, но и онези които са най-склонни към  съмнение - учените, при които всичко трябва да е подплатено с доказателства. Последно време великите умове не само не се отказват от вярата в Бог, дори по всякакъв начин се опитват да докажат съществуването му.
Давам няколко примера:
Математици от Германия изчислили, че 62% е вероятността Бог да съществува. Като цяло е странно, че точно математици са заинтересовани от тази тема. Но това е така, защото, според британския учен Найджъл Картлад „много учени в резултат на своите изследвания са принудени да заключат, че за порядъка, сложността на живота и красотата, която ни заобикаля, трябва да е отговорен ум, много по-висш от нашите собствени умове“.
Франк Тайплер е друг световно известен научен ръководител. В книгата си „Физика и безсмъртие“ разглежда теорията за произхода на Вселена от началото ѝ до нейния край и използвайки математически и физични формули, доказва съществуването на Бог, безсмъртието и вечния живот.
Учени от Торонто пък са категорични в своята теория, че вярата в Бог помага да се отървем от тревожност и намалява стреса ни до минимум. Психолози от университета в града установили различия в мозъчните функции между вярващи и невярващи в Бог хора. Те провели тестове, в които чрез електроди измерили мозъчната активност. Оказало се, че при религиозните хора се наблюдава много по-малка активност в предната мозъчна кора - район, която променя поведението, сигнализира за нуждата от изострено внимание и контрол, в резултат на емоционални преживявания. Колкото по-вярващи са хората, толкова по-малко грешки може да допусне тази част на мозъка.
В допълнение религиозните вярвания имат успокояващ ефект върху нервите.
Може ли вярата да премахне или намали болката? Може, отсичат в един глас учени от Оксфорд, които си поставили за цел да проучат по какъв точно начин молитвата, медитацията и вярата в Бога облекчават страданието.
Тези експерименти са били извършени и продължават да бъдат правени от учени от различни отдели на университета - естествени науки, философия, теология. В началото изследователите събрали в Оксфордския център за изучаване на мозъка 12 последователи на католическата вяра и същия брой атеисти. Към дланите на всеки от участниците в експеримента били прикачени електроди, по които течал ток. Поставили пред тях две картини на майстори от Ренесанса - платно от XVII век на художника Сасоферато с образа на Дева Мария и платното Дамата с хермелина от XV век на Леонардо да Винчи. Умишлено избрали Богородица, тъй като тя трябвало да повиши религиозните чувства на вярващите в групата. Съзерцавайки едната или другата картина, в рамките на половин час всеки един от католиците и атеистите получил около 20 електромагнитни импулса, предизвикващ лека болка. Реакциите им били сканирани с помощта на магнитно-резонансни томографи. Тези, които насочили погледите си към платното с Дева Мария, изпитвали чувство на сигурност, чувство, че тя се грижи за тях, че няма за какво да се тревожат, въпреки токовите шокове. Детекторът показал, че почувствали болка средно 12% по-малко в сравнение с тези, които подсъзнателно избрали да съзерцават творбата на Леонардо.
В заключение пак се връщам към основния въпрос, който зададох поне няколко пъти: Съществува ли Бог?
Не знам какво мислите вие, не знам дали сте от хората изпитващи вяра, или от другите криещи се зад съмнения. Това, което знам, е моята позиция, а тя е положителна. Човек не се ражда с вярата си, той я придобива в процеса на живот - дали защото е избрал, защото е решил, защото му се е случило нещо, което е преобърнало света му, няма значение. Или я имаш, или не, но аз съм избрал да вярвам в нещо по-голямо от мен, по-голямо от целия свят и това ми дава сила, както на много други хора по планетата. Не ви карам сега да тръгнете към църквата или да приемете задължително моите убеждения и вяра за ваши, всеки знае и решава за себе си. Задачата която си поставих сядайки да пиша този материал, беше да ви накарам да се замислите и се надявам, че съм успял да провокирам това във вас. Защото признайте, че е плашещо да вярваме, че съдбата на целия свят зависи само и единствено от нас хората, които сме несъвършени и изпълнени с грешки. Аз вярвам, че има справедливост, има водеща сила, която пише съдбата на всеки от нас. Сила която ни поставя на кръстопът, а посоката зависи от нашите решения и посредством тях се определя края. Кое ли ще натежи - перото или сърцето?
И нека Бог бъде с нас и ни закриля, да ни пази живи и здрави.
*   *   *
Искам да посветя този материал на моя баща, който ми даде много поводи за размисъл и ме насочи към темата. Да ми е жив и здрав, той, майка ми и цялото ми семейство!

Стелиян Стоименов


Четете още:

🔴 Уникалният Добрианов или щрихи върху сърфа...

🔴 Българската именна система от древноста до днес

🔴 Валя Балканска се прочула след тв предаване на американски астроном









Коментари

горе