ВЪЗРАСТ ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ СЛЕД 2015 ГОДИНА – ТАБЛИЦА, КОЯТО ЩЕ ВИ Е НУЖНА!

Пламен избяга във Финландия и откри за света Таря Турунен


Петък, 10 Февруари 2017

Всеки път когато феновете викат на бис финландските звезди Таря Турунен и групата за симфоничен метъл „Найтуиш", това е звезден миг и за българина Пламен Димов. Той е открил кумирите на днешните младежи още докато били шестокласници, дал им е първи уроци по музика и на практика ги е „отгледал" като звезди. И в момента две негови ученички по на 16 и 19 години са на финала на конкурса „Гласът на Финландия".

Когато взима диплома по музикална педагогика с цигулка през 1980 г., Пламен Димов още не знае, че пътищата ще го отведат до скандинавската държава. Отвъд Желязната завеса соцът е в апогея си и там мечокът Миша „плаче" на закриването на олимпиадата в Москва. От другата страна светът ридае за Джон Ленън, който е убит в Ню Йорк. А българинът свири тайно метъл, който не е особено препоръчителен да се свири в социалистическа България и днес признава, че е посягал скришно още от дете към поп, рок и джаз. На публични места обаче се изявява само прилично в група със звучащото „вносно" в онези години име - „Монтана бенд". Вносно, понеже на Монтана тогава е имало кръстен единствено щат в САЩ, а едноименният български град все още се е наричал Михайловград. Даже и в ония години из България кръстосват музикални агенти. Още не им казват импресариа и мениджъри, но чрез тях току-що сформираната банда попада в Правец. „На практика още почти не бяхме свирили заедно и нямаше стиковка помежду ни", спомня си Пламен Димов.

Докато настройват инструментите, се приближило едно момче със сако и заявило отвисоко: „Аз съм Васил Живков." Още преди да се доизкаже, музикантите вече знаели, че ще си имат работа с Тато. Оказало се, че същата вечер той ще е в същия ресторант. Като се настанил, държавният глава, който обичал да си говори понародному, първо попитал момчетата дали са от Варна. Бандата опитала да го поправи няколко пъти, че всъщност са сформирани в Пловдив, но до края на вечерта за него младежите така и си останали варненци. Това обаче било нищо в сравнение с проблема какво точно да му свирят, като целият репертоар е от „упадъчна" музика. „Добре че Любо Овцата от групата беше свирил с оркестъра на Първомай, та знаеше народни хора", смее се днес музикантът. Така изкарали цялата вечер в ритъм 7/8.

„Колкото и ограничения да имаше, онова време носеше предимства за музикантите, защото нашата малка страна изнасяше култура", отчита обаче Димов. И добавя, че между 1978 и 1990 г. зад граница са били над 1,600 българи, официално излезли от България с трудови визи да се трудят в сферата на музиката. Самият той направил първо тур из Европа с групите „Монтана бенд" и трио „Алиби".

През 1984 г. стигнал до Норвегия с триото. Оказало се, че мениджърът има ангажимент три години да продава групата в държавата, но един месец през този период българите трябва да свирят и във Финландия. „А, не!", дърпал се отначало Пламен, без да знае, че си бяга от късмета. Ала договорните отношения били скрепени и нямало мърдане. Така попаднал в малкото градче Китее. А когато две години по-късно срещнал там Лена, която е пианистка в църква, и се оженил за нея, вече нямало какво да го изтръгне от градчето.

Не е ли студено във Финландия? „Да, но бебетата спят в количките навън при минус 20 градуса и никой педиатър не мъмри майките", казва българинът. Странно е, че самият той там никога не се разболява и от 30 години не помни да е вдигал температура. А като си дошъл в Родината за представянето на енциклопедията „Изявени пловдивчани", в която има лично място, отделено за него, така го втресло, че за малко да не иде на премиерата.

Освен от музика Пламен Димов твърди за себе си, че разбира и от психология. „Такъв човек съм, който забелязва кой какъв е и бързо узнава с кого си има работа", казва той. Според него точно това се оказало решаващо, за да открие бъдещите финландски звезди. Най-прочутият днес фински композитор и кийбордист на групата „Найтуиш" Томас бил още първолак, когато Димов открил в него искрицата. „Това момче на 6 години и половина беше чело „Властелинът на пръстените", няма как да е обикновено", изтъква учителят. Даже не повярвал, но хлапето отсякло: „Питайте майка ми! Таря Турунен пък била шестокласничка, когато българинът се заел да вдигне музикалните й възможности над средното ниво. Държи да се отбележи, че няма принос от момента, в който тя решила да се развива като класическа певица. Във всички случаи обаче, независимо на кого преподава, учителят от България се занимава не само с музика и инструмент. „Не съм педантичният даскал, за мен е важно взаимно да се чуваме и да се разбираме", описва той. Убеден е, че най-добрите резултати са, когато ученикът и преподавателят работят като оркестър.

Понеже дава свободата за това, финландската образователна система според него е най-добрата в света. В нея няма домашни. Ученикът, вместо да седи и да слуша, докато изключи, е активен - пита, говори и напредва с бавни крачки. А у дома не попада в джунгла от задачи, които са му възложили, добавя Димов. След толкова години живот във Финландия българинът счита и самата държава за уникална - единствената, която за 100 години е тръгнала от нула и е успяла да постигне уредена система и високо развитие. Никога не му е пречело, че е емигрант. Това е още едни плюс на системата - че преценява и отрежда мястото на всеки според способностите и резултатите, без другите обстоятелства да имат тежест.

Колко трябва човек да владее местния език, за да може да преподава на него, и то музика? На този въпрос Петър Димов само се усмихва и обяснява, че докато в руския и немския има 6 падежа, във финландския са 16. А един глагол има 2,000 форми. Българинът често се губил в превода. В местния език думите копър, тухла и банкова сметка се отличават една от друга по една буква. И звучат приблизително еднакво. Докато овладее оттенъците в произношението, Димов настоявал да му дадат копър в банката и напирал продавачката на пазара да му брои пари, вместо той на нея.

Днес българинът преподава едновременно музика в началното, основното и в средното училище в Китее. Води уроци и в Народното училище за хора от различни възрасти. В момента Пламен Димов преподава във виртуална класна стая на 137 ученици от цял свят. Това е неговата Академия за млади таланти - певци и инструменталисти, които вземат уроци при него през фейсбук. Всеки се подготвя чрез онлайн напътствията му на мястото, където живее. А през лятото ученик и учител се събират, за да изнесат концерти, да запишат CD или да миксират. Резултат от този подход са вече 20 компактдиска на млади таланти. Димов е автор и на няколко албума с благотворителна цел. Четирима ученици във виртуалното му школо са негови сънародници. А житейските уроци, до който е стигнал в своя път, Пламен предава на трите си деца - Николай, Ида и Лидия. И ако можеше да се върне в 1980 г., пак би избрал този път.

Елица Кандева

Следваща статия:
Най-богатият родопчанин в света: Да бъдеш малко глупав, мързелив и щедър – това са трите условия за икономическия успех

Харесайте страницата ни във facebook!


Коментари

Видео на деня

горе