Култовата фолк звезда, погребала сина си, разтърси България: 200 000 лв. за политик, а за неродено дете – тишина
Събота, 29 Ноем. 2025
"200 000 лв. за 4 часа… а за едно неродено дете – тишина" - с тези думи Добромира Божева започва своето отворено писмо до Манол Пейков и Филип Буков, което тя сподели в личния си фейсбук профил.
Ето какво още казва изпълнителката, която преди години бе част от легендарната фолкгрупа "Пантерите":
"Манол Пейков и Филип Буков… без да го осъзнаете, вдигайки буря за един кмет, вие направихте така, че майки като мен да се почувстват малки, невидими… почти нищожества в собствената си болка. И тази мисъл ме удари още със събуждането ми.
Сутринта не просто дойде — тя ме удари. Отворих „Фейсбук“ и между бледата светлина и първия си дъх видях нещо, което ме остави без думи: събрали средствата за гаранцията на кмета на Варна — Благо Коцев. Само за няколко часа. След призива и думите на Манол Пейков и Филип Буков.
В това нямаше нищо лошо. Даже беше благородно — онзи вид човешко действие, което би трябвало да ни радва.
Но в мен… тихо, почти незабележимо, се надигна тъга — онази, която не плаче шумно, а просто се свива в гърдите и не пуска въздух.
Защото вече един месец се боря да събера пари за нашето неродено момиченце — не с протегната ръка, а с труд. С ръце, които правят ръчно изработени битови и коледни сувенири. С дни, които не стигат. С нощи, в които тялото боли, а надеждата не ти позволява да спреш.
И тогава ме удари една проста, но жестока истина: в тази държава е лесно да се вдигнат хиляди за политик… и почти невъзможно да се вдигне глас за една майка.
И нека бъде ясно — вашата кауза и моята нямат нищо общо.
Едната е за политик, другата — за живот.
Но въпреки че са различни, болката от контраста остава.
Защото човекът без партия, без шум, без скандал… остава сам в тишината.
А това не е справедливост.
Когато не си политик… когато около теб няма скандал… когато не си намесен в съд, прокуратура или драматична история, която да вдигне шум… няма кой да застане зад теб. Няма кой да обедини хората за четири часа. Няма кой да вдигне глас вместо теб.
И в този миг, в който истината ме прободе, си помислих: колко е лесно да видиш лъва, когато пада… и колко трудно — да забележиш една светулка, която трепти за живот.
И аз не събирам 200 хиляди лева. Аз събирам 30 хиляди — за да се роди едно дете.
Повечето от приятелите ми вече знаят историята ни. Но за онези, които не са минали през нея… ще я разкажа отново — не защото е лесно, а защото е нужно.
Преди две години и четири месеца почина единственото ни дете — Атанас, който току-що беше навършил тридесет и две. Светът се срина. Животът угасна.
А ние… ние преминахме през ада, без да знаем дали ще излезем от него живи. С времето намерихме сили да дишаме отново, да вървим, да вярваме.
И днес аз и съпругът ми Иван очакваме нашето бебче — момиченце, което трябва да се роди през януари 2026 година. Стигнахме дотук благодарение на медицината — по начин, който изтощи всичките ни сили, и физически, и финансово. Процедурата още не е завършена. А ние сме на ръба.
През годините винаги сме помагали на хора в нужда. Правили сме кампании за болни деца, за семейства, за каузи.
А сега… съдбата се обърна и ние се оказахме от другата страна — тази, в която трябва да поискаш помощ, за да има живот.
Затова изработвахме дни и нощи — с ръце, които и плачат, и творят. Над хиляда малки сувенира, в които вложихме онова, което имаме: труд, любов и една огромна благодарност към всеки, който ще се спре пред магазинчето ни в центъра на Хасково — ул. „Варна“ 2 (до Plaza Bar & Dinner).
Към всички, които вече ни подадоха ръка, написаха дума, стискат палци или тепърва предстои да дойдат — правим поклон. Вие сте светлината, която ни държи изправени.
А за тези, които са далече, но сърцата им са близо — оставяме и сметката. Не като молба. А като протегната шепа, в която поставяме надеждата си.
Revolut / Банкова сметка:
Титуляр: Добромира Божева
IBAN: LT37 3250 0981 4819 9364
BIC / SWIFT: REVOLT21
Банка: Revolut Bank UAB
Revolut (телефон): 0896 395 939
Оттук нататък има думи, които не мога да оставя неизречени.
Манол Пейков…
Филип Буков…
Прочетохте ли историята ми? Видяхте ли болката на една майка? Спряхте ли за миг над съдбата на едно неродено дете?
Не ви упреквам — нямам право.
Но ми е тъжно.
Не ви съдя — далеч съм от това.
Но ми е тежко.
И още нещо — искрено и открито. Вие двамата, заповядайте в малкото ни магазинче. При нас няма прожектори, няма тълпи. Има труд, надежда и ръце, които се борят за живот.
Знам, че подкрепихте протестите във Варна. Че застанахте зад един кмет в труден момент. В това няма нищо лошо — всеки човек може да има нужда от опора.
Но е тежко да живеем в държава, в която за политик се събират 200 000 лева за часове,
а една майка, загубила детето си и бореща се за нов живот, чака с месеци за човешко рамо.
Тежко е, когато вниманието отива там, където има шум,
а онези, които нямат глас — остават в тишината.
Моля ви — съберете и за нас необходимата сума от 30 000 лева. Покажете, че човешките каузи не стоят зад политическите. Покажете, че можете да обединявате хората и когато няма камери, арест, скандал, шум.
Защото е тъжно… болезнено тъжно, че в България понякога политиците получават гласове,
а децата — тишина.
Аз не знаех, че един ден собственоръчно ще погреба детето си. Не знаех, че на тази възраст отново ще се боря за бебенце. Но животът пише свои сценарии — понякога страшни, понякога красиви, понякога и двете едновременно.
И тогава човек не се нуждае от чудо.
Нуждае се от подадена ръка.
А сега — една басня, която казва повече от всичките ми думи.
„Лъвът и Светулката“
В джунглата рухнал ранен лъв. Едър, силен, царствен. Загърмели звуци, надигнала се тревога — и всички животни се втурнали към него. Голям звяр, голяма драма, голям шум.
А малко по-нататък, в тревата, една светулка трептяла с последни сили. Не вдигала шум. Не могла да реве. Само мъждукала — тихо, упорито. И никой не отишъл при нея.
И после паднала нощта. Лъвът заспал.
А светулката… тя останала да мъждука — сама, тиха, незабелязана, но единствената, която все още светела.
Така е и днес. Понякога помагаме на силните, защото ги чува светът.
А забравяме слабите — точно онези, чието малко светене държи тъмнината далеч.
Не искам много.
Само едно — там, където има глас за силните,
да има шепот и за слабите.
Благодаря ви!
За добрината, за вярата, за това, че понякога най-големите чудеса се раждат именно там, където някой каже: „Не сте сами.“
С нежност,
Доби".
Какво четем:
🔴 Кандидат-килърът Дениз участвал в убийството на Кабаджов в Мадан!🔴 Зимата дойде на 29 ноември: Нула градуса и сняг / ВИДЕО
🔴 Пловдивчанин: Това ли е раят
Източник: Блиц
Коментари
Последвайте ни във facebook!
