Погребаха 15-г. Александър Макулев, последната жертва от случая край хижа „Петрохан"


Неделя, 22 Март 2026

15-годишният Александър Макулев е бил погребан днес, съобщиха негови близки във Facebook. Поклонението за момчето е преминало в тесен семеен кръг на гробищата в столичния квартал „Малашевци“.

С погребението на Александър Макулев вече са изпратени и шестимата загинали в мистериозния случай, разтърсил страната. Както БЛИЦ писа в събота на Централните софийски гробища беше положено тялото на Ивайло Калушев.  Майката на Калушев - проф. Стела Димитрова-Майсторова отмени погребението на сина си. Целта за това бе "да не се помрачава този ритуал с медийни изяви и хора с омраза в сърцата си". Погребението на Ивайло първоначално беше насрочено за неделя, 22 март





Преди това е бил погребан и Николай Златков, чието тяло първо е било прибрано от моргата на врачанската болница от баща му.

Така с днешното поклонение завършва един от най-тежките етапи за близките на жертвите, които през последните дни се сбогуват с момчетата едно по едно.

Ето какво пише Асен Асенов за малкия Александър: 

Днес изпращаме едно тяло.

Но не и Сашо.

Сашо е тук.

Усеща се.

Присъства.

Сашо е от онези редки души, които носят нещо повече.

Тиха сила.

Доброта.

Светлина.

Вълшебство.





В самото начало, когато се появи при Иво, той беше много срамежлив.

Избягваше погледи.

Като че ли все още търсеше мястото си в този свят.

Но това продължи съвсем кратко.

След няколко месеца пред мен стоеше съвсем различен човек.

Уверен.

Буден.

Присъстващ.

Не просто пораснал.

А пораснал навътре.

Той разбира света дълбоко.

Без шум.

Без да се налага.

Просто е.

И точно в това „просто е" има сила, която липсва на много от нас.

Но най-силното в Сашо е сърцето му.

Той вижда другия.

Без да бъде помолен — е до теб.

Пита дали имаш нужда от нещо.

Грижи се.

Забелязва.

Присъства.





Това е доброта, която не се учи.

Това е доброта, която се носи.

Днес сме тук, защото едно дете е убито.

И това не е просто трагедия.

Това е истина.

Истина, която боли.

Истина, която не може да бъде омаловажена.

Истина, която не може да бъде обяснена удобно.

И ако днес не я погледнем такава, каквато е —

утре няма да имаме право да говорим за справедливост.

Огледайте се.

Тук.

Днес.

В България.

Попитайте се —

колко процента от това, което чуваме, е истина.

И колко — удобна лъжа.

Защото когато истината липсва,

се случва това, което се случва днес.

Но има нещо, което не може да бъде убито.

Духът.

И Сашо е този дух.

Той не си тръгва.

Той е.

Той е на място със светлина.

Сред хората, които обича.

На място, което е по-добро от това, в което ние оставаме.

А ние оставаме тук.

С отговорност.

Да не мълчим.

Да не се лъжем.

Да не приемаме лъжата за нормална.

За мен е чест да съм до Сашо.

Да го познавам.

Да го усещам.

Той не оставя просто спомен.

Той оставя мярка.

Мярка за доброта.

За човечност.

За истина.

За мен е истинска чест, Саше!


Какво четем:

🔴 Мъж загина в сблъсък с ТИР край Враца, двигателят на колата изхвърчал на 50 метра

🔴 България се превръща в лудница: Психично болни масово тормозят съседи и близките си, никой не ги лекува

🔴 "Касапинът от Бобов дол": Лекарят, погубил младата Лидия след филъри с хиалурон, крие криминално минало


Източник: Блиц



Коментари

горе