Погребаха 15-г. Александър Макулев, последната жертва от случая край хижа „Петрохан"

15-годишният Александър Макулев е бил погребан днес, съобщиха негови близки във Facebook. Поклонението за момчето е преминало в тесен семеен кръг на гробищата в столичния квартал „Малашевци“.
С погребението на Александър Макулев вече са изпратени и шестимата загинали в мистериозния случай, разтърсил страната. Както БЛИЦ писа в събота на Централните софийски гробища беше положено тялото на Ивайло Калушев. Майката на Калушев - проф. Стела Димитрова-Майсторова отмени погребението на сина си. Целта за това бе "да не се помрачава този ритуал с медийни изяви и хора с омраза в сърцата си". Погребението на Ивайло първоначално беше насрочено за неделя, 22 март.
Преди това е бил погребан и Николай Златков, чието тяло първо е било прибрано от моргата на врачанската болница от баща му.
Така с днешното поклонение завършва един от най-тежките етапи за близките на жертвите, които през последните дни се сбогуват с момчетата едно по едно.
Ето какво пише Асен Асенов за малкия Александър:
Днес изпращаме едно тяло.
Но не и Сашо.
Сашо е тук.
Усеща се.
Присъства.
Сашо е от онези редки души, които носят нещо повече.
Тиха сила.
Доброта.
Светлина.
Вълшебство.
В самото начало, когато се появи при Иво, той беше много срамежлив.
Избягваше погледи.
Като че ли все още търсеше мястото си в този свят.
Но това продължи съвсем кратко.
След няколко месеца пред мен стоеше съвсем различен човек.
Уверен.
Буден.
Присъстващ.
Не просто пораснал.
А пораснал навътре.
Той разбира света дълбоко.
Без шум.
Без да се налага.
Просто е.
И точно в това „просто е" има сила, която липсва на много от нас.
Но най-силното в Сашо е сърцето му.
Той вижда другия.
Без да бъде помолен — е до теб.
Пита дали имаш нужда от нещо.
Грижи се.
Забелязва.
Присъства.
Това е доброта, която не се учи.
Това е доброта, която се носи.
Днес сме тук, защото едно дете е убито.
И това не е просто трагедия.
Това е истина.
Истина, която боли.
Истина, която не може да бъде омаловажена.
Истина, която не може да бъде обяснена удобно.
И ако днес не я погледнем такава, каквато е —
утре няма да имаме право да говорим за справедливост.
Огледайте се.
Тук.
Днес.
В България.
Попитайте се —
колко процента от това, което чуваме, е истина.
И колко — удобна лъжа.
Защото когато истината липсва,
се случва това, което се случва днес.
Но има нещо, което не може да бъде убито.
Духът.
И Сашо е този дух.
Той не си тръгва.
Той е.
Той е на място със светлина.
Сред хората, които обича.
На място, което е по-добро от това, в което ние оставаме.
А ние оставаме тук.
С отговорност.
Да не мълчим.
Да не се лъжем.
Да не приемаме лъжата за нормална.
За мен е чест да съм до Сашо.
Да го познавам.
Да го усещам.
Той не оставя просто спомен.
Той оставя мярка.
Мярка за доброта.
За човечност.
За истина.
За мен е истинска чест, Саше!
Какво четем:
🔴 Мъж загина в сблъсък с ТИР край Враца, двигателят на колата изхвърчал на 50 метра🔴 България се превръща в лудница: Психично болни масово тормозят съседи и близките си, никой не ги лекува
🔴 "Касапинът от Бобов дол": Лекарят, погубил младата Лидия след филъри с хиалурон, крие криминално минало
Източник: Блиц
