Ралица Асенова: Няма да погребвам аз тялото ти, Ники

Петък, 13 Март 2026

Няма да погребвам аз тялото ти Ники. Взех това не леко решение, защото не успях да се разбера с баща ти за неща, които знам, че ти би искал и защото отказвам да участвам в още поругаване на тленните ти останки! Мисля, че издевателството над тялото ти беше достатъчно вече месец и половина. Той ще те погребва “светски” каквото и да значи това. Това пише Ралица Асенова, майка на загиналия под връх "Околчица" Николай Златков в публикация във Facebook, посветена на сина й. Тя пише, че ще му направи изпращане "такова каквото заслужава и на неговото любимо място високо в планината"





През последните дни Асенова публикува дълги разкази за всички мъже, загинали край "Петрохан" и "Околчица". А днес ще се проведе протест, който според близките на жертвите, има за цел да разкрие цялата истина около смъртта им, пише Днес.бг. 

Ето какво още пише Ралица Асенова за сина си - Ники Златков: 

Ники!

Кой е Ники?

Ники е Смело Сърце! Това е най-краткото и точно определение за него! Голямо Силно и Добро Сърце!





Когато проговори започна моето голямо приключение в необяснимото и невероятното. Започнах да слушам защо е дошъл точно при мен, от къде идва, да ме пита как човек избира да бъде лош и защо. Най- вече да ми обяснява, че е дошъл да спаси всички страдащи, да спаси света!!!

Изумлението ми растеше с всеки изминал ден както и притеснението как и дали ще успея да защитя едно такова малко дете в един свят, който трудно би разбрал дете, което свободно говори за миналите си животи и за неща, касаещи човека срещу него, за които няма как и от къде да знае. Нивото на емпатия и състрадание беше такова, че ежедневно имах предизвикателства, в които способността му да съпреживява чуждата болка беше такава, че го оставяше в невъзможност да функционира на ежедневна база за часове.

Много хора знаят за историята за божите кравички в детската градина, когато отидох да го взема и той седеше до труповете на много божи кравички, които бяха натрупани на купчинка до него напълно съсипан и ми каза как другите деца са ги убивали и той се е опитвал да ги спре, но не е могъл. Учителката ми разказа как е говорил на децата да си представят, че тези насекоми са деца в детска градина и сега когато са ги убили какво ще правят майките и бащите им когато дойдат да ги вземат от градина и децата им са мъртви? Взех си го напълно съсипан и му взе дни да се възстанови от тази случка, в която трябваше да разискваме на дълго и на широко темата за избора на човек да отдаде сила на доброто или лошото в себе си.





Много забавна случка е, когато вече много ядосана тръгнах към него защото правеше беля след беля тъй като беше много буйно и енергично дете и тръгвайки към него да го хвана рязко и да го спра от щуротията, която правеше той ме погледна с този остър и в същото време благ поглед и на висок тон ми каза: “ Мир, любов и хармония!” Успяваше да разоръжи всеки с една усмивка и едно гениално изказване, което да те остави без думи.

На седем годишна възраст ми стана ясно, че той вижда аурите на хората и кой цвят аура какво означава. На въпроса ми защо до сега не ми е казвал получих простият отговор: “ Ами не знам, аз си мислех, че всички ги виждат. Не ги ли виждат всички? Ти не ги ли виждаш?”

Друга история обрисуваща уникалността му е когато в Тенерифе в училището, в което го бяхме записали децата напълно съзнателно го дразнеха и отвън на площадката тъпчеха мравки за да наблюдават реакциите му и да му се подиграват. Подиграваха му се и че всичките си спестени пари ни молеше да ги изпращаме на децата в Африка вместо да си купи таблет какъвто нямаше или компютър. Да му се подиграват, че когато им дадоха да пишат есе на тема по избор той писа за Хитлер, а тези деца пишеха за герои от анимационни филми. Учителката тогава се свърза с мен да ми прави забележка, че не е редно да му пиша аз есетата и нямаше сила, която да я убеди, че именно аз не съм написала този задълбочен анализ на Хитлер.

В един момент трудностите му в това да бъде в училище станаха толкова непоносими за него, че се чудех какво ще правя за напред. Стигна се до момент там на Тенерифе когато не веднъж Ники коригираше учителката, че греши в това, което говори и винаги се оказваше след проверка от нейна страна, че той е правия и тя е сбъркала. Там на Тенерифе беше и последното му обикновено училище, което той посещаваше. Той просто беше толкова извън рамката, че беше истинска агония и за него и за мен престоят му в нормално училище!

И след това започна неговият истински щастлив и пълноценен живот! Както той казваше: “Истински започнах да живея, когато се присъединих към Иво и към групата”! Отидохме на ваканция в Мексико и той намери сродните си души. Тези, които не му се подиграваха, които го разбираха, подкрепяха в стремежите му, тези, които бяха извън рамката и най- вече тези, които можеха да му помогнат да развие и култивира уникалността си и да я насочи към, това което винаги е искал — да помага! Още на Тенерифе веднъж ни каза, че ще дойде момент, в който ще срещне хора, които са негови близки, цитира и имена и ме помоли да не го ограничавам във общуването и връзката му с тях. Бях свикнала с неговите “включвания” както ги наричах за себе си.И да той ги срещна! Там с Иво и останалите имаше всичко, от което е имал нужда - екстремни преживявания, защото още на 3 годинки искаше да лети с парапланер и всички екстремни люлки, бънджита и въртележки ги обикаляхме до изнемога. Там имаше учене на неща, които го вълнуваха в естествена среда и сред природата, а не затворен в една стая, имаше свободата, която беше толкова важна за него, имаше радост и естественост във всичко, с което се занимаваше, имаше 100 процентова подкрепа, обич и разбиране от хора, които беше срещнал неотдавна, но която не беше получавал дори от много близки хора. Там той беше на мястото си, сред себеподобни. Там именно той стана най- малкият подводен водолаз в света с постижения за гмуркане на 30 метра дълбочина, които и до ден днешен никой не може да надмине. Там се научи да кара сърф, кайтсърф, да медитира по няколко часа на ден, да изучава история, география и други предмети седнал удобно в джунглата до басейна и заобиколен от подкрепата и обичта на Иво и останалите.





Сега ще ви разкажа за порасналия Ники и за това каква беше връзката ми с него. Ники порасна силен, мъдър и непримирим към неправдите в този свят. Никой нищо не разбра от пубертет - той беше щастлив и усмихнат и уважителен винаги и с всички. Връзката ми с него никога не се промени и винаги имахме какво да си кажем. Изумителното за мен, която съм терапевт и чудесно знам какво се случва в пубертета и отношението на един пубертет към родителите му, тук при Ники промяна и отдръпване към мен нямаше. Дълбоката ни връзка винаги беше налична до степен, в която когато той беше болен аз усещах и обратното без значение дали сме дори в различни държави. Обаждаше ми се питаше как съм и на отговорът ми добре ме отрязваше и питаше защо не казвам, че съм болна. Обратното също беше валидно - просто знаех, че нещо не е наред и Иво последните години все казваше: “ Тези двамата майка и син с тази тяхна връзка ще ме уморят! Не може единият да кихне някъде в Мексико и другия в България да не разбере!”

Ники се гордееше с мен много. За мое изумление той се възхищаваше и се гордееше с всичко, което правя и съм и това не се промени никога, а само се засилваше в годините. Винаги казваше, че вярва в мен и аз мога да се справя с всичко! Казваше ми и че съм по- силна от всеки мъж, който е срещал и много ми се възхищава. Обичахме да ядем агнешки главички заедно и в тези моменти другите в хижата ни оставяха да се насладим на това занимание, защото те не бяха любители на нашите разговори, колко са вкусни очите, езика и мозъка. Иво седеше и ни гледаше и само цъкаше какви майка и син сме Истината е, че всички там много ни се радваха за тази връзка и бойният дух, който и двамата носехме.

Ники не веднъж ми е казвал: “Вечно ще съм ти благодарен, че ме подкрепи в избора, който направих и ме пусна да живея с Иво и останалите. Знам, че изобщо не ти беше лесно и вечно ще съм ти благодарен, че не ме спря и ме подкрепи”! Последният път беше преди няколко месеца. Бяхме седнали гушнати в хола на хижата, “люпехме” семки и си говорехме до късно посреднощ.

Няма да погребвам аз тялото ти Ники. Взех това не леко решение, защото не успях да се разбера с баща ти за неща, които знам, че ти би искал и защото отказвам да участвам в още поругаване на тленните ти останки! Мисля, че издевателството над тялото ти беше достатъчно вече месец и половина. Той ще те погребва “светски” каквото и да значи това. Ще ти оставя в ковчега малката статуетка, която толкова много ти хареса, която подарих на Иво,( и за теб взех такава и не успях да ти я дам) един специален камък и едно малко жълто камъче във формата на сърце. Взех решение, че ще ти направя изпращане такова каквото заслужаваш и на твое любимо място високо в планината. Сигурна съм всичките много хора, които те познаваха истински и те обичаха ще те уважат и ще дойдат там. Има вече стихове за теб и песен се пише… ще те изпратим достойно, така както го заслужаваш. Ще има любимите ти петроханки, ще има джинджифилки и всеки ще може да каже ако иска нещо за теб. Ще сложа и голям камък с надпис на него за теб и за тях!

Днес ще те почета и по друг начин! Ще излезем на площада в търсене на истината за твоето убийство. Много хора не вярват на всичката помия,която се изля върху вас, на лъжите и безумията, които се изговориха. Знам колко беше важна истината, справедливостта и свободата за теб! Затова днес ще бъдеш почетен на площада! Аз знам как ти умря! Аз го преживях призори в онзи ужасен ден, в който те убиха, почувствах гнева и болката ти. Ти умря с широко отворени очи и затова аз няма да затворя моите и ще гледам директно в многото лъжи, които ни се говорят и няма да мигна докато поне на повечето хора, които имат здрав разум не им стане ясно, че ви екзекутираха и го прикриват.

Беше чест да бъда твоя майка! Истинска чест! Шегували сме се за нашите минали животи на войни и викинги, а то се оказа, че пак сме в тези роли… пак сме войни и се борим за истина и свобода! Благодаря ти за всичко! Обичам те безкрай. Обичам те от небето до земята на зиг заг - помниш ли? Връзката и обичта ни никой и нищо не може да я разруши!


Какво четем:

🔴 Мениджърът на Янка Рупкина даде подробности за състоянието й след хоспитализацията

🔴 Искри в "Хелс Китчън": Чикагото и Диана Димитрова гаджета ли са? Снимка

🔴 Легионерска болест погуби бургазлийка след посещение в Турция


Източник: Petel



Коментари

горе