Цар Фердинанд към сина си Борис III: Българите са долна раса!
Петък, 27 Фев. 2026
*165 години от рождението на монарха се навършват днес
*Никога не съм криел презрението си към българския народ, споделя в писма абдикиралият владетел
"Ние произхождаме от чужда династия, чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса." Тези шокиращи думи отправя прогоненият от трона цар на България Фердинанд към своя син - престолонаследника Борис III. Днес се навършват точно 165 години от рождението на монарха в замъка Кобург край Виена.
Разсъжденията на Фердинанд Сакс-Кобург-Готски са част от съветите му към неговия първороден син и приемник в навечерието на Втората световна война, около 1938 г. Скандални негови мисли са преписани навремето от царския архив в град Кобург от българския дипломат и историк Димитър Йоцов. Той бил лично приближен на Фердинанд и често посещавал абдикиралия цар. Преписът днес се съхранява в Централния държавен архив.
"За българския народ какво ли не се писа, той бил прусакът на Балканския полуостров, японецът на Европа, трудолюбив, пестелив и т.н. Смея се през глава на всичките тия глупости. Морално българският народ е недорасъл, а физически е просто за оплакване", пише в едно от писмата на Фердинанд до Борис. Други съвети на бившия вече владетел към сина му, който вече е поел управлението на династията, са още по-възмутителни.
"Аз не съм никога скривал презрението, което ми вдъхва народът. Колкото повече се показвах презрителен и високомерен пред народа, толкоз повече той показваше страхопочитание към мен. За обич и дума да не става. Ние произхождаме от чужда династия, чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса, следователно нямаме нужда от обичта на българския народ, защото нашите други интереси са гарантирани от тоя народ поради неговия страх и сервилност. С една реч ще ти подчертая дебело това да го съблюдаваш и ти, че аз никога не се улових на въдицата, която се казва "чувствата на народа към монарха си". Обаче и аз се забавлявах понякога да подстрекавам щуротиите на българите, особено на моите възлюблени съветници, министрите."
Размишленията на цар Фердинанд наподобяват стила на писане на Николо Макиавели във "Владетелят" (1513 г.), на който абдикиралият български владетел се опитва да подражава. Преди Втората световна война отношенията между баща и син са значително влошени. Българският цар избягва срещите с татко си, не го допуска да се върне обратно в България. Въпреки че обръщението е препис от оригинала, може да му се вярва като на автентичен документ, тъй като то е писано директно до българския цар Борис III, а не е било предназначено за публикуване. В момента се съхранява в архива във фонд 3 под името "Тайна канцелария на царя".
Великото народно събрание избира Фердинанд за български княз на 25 юни 1887 г. На 30 юли същата година той пристига тържествено в България, почти без вещи, с багаж само от няколко български думи, но с голяма свита и прислуга. Посрещнат е на българския бряг край Видин. Крахът в Междусъюзническата война и Първата световна война довеждат страната до втора национална катастрофа. В края на войните Фердинанд е в ужас за бъдещето - своето и на династията. Изправен пред неминуем разгром, на делото, на което е посветил три десетилетия от живота си, той абдикира в полза на сина си, макар да няма никакво желание за такава стъпка. На 3 октомври 1918 г. вечерта Фердинанд се качва на влака за Германия, където ще остане до края на живота си (1948, гр. Кобург). Изпратен е единствено от от новия цар - Борис ттт, министър-председателя Александър Малинов, неколцина военни и служебни лица. Именно заради нежеланата абдикация Фердинанд се озлобява и вероятно това е една от причинита да пише негативно за страната ни.
"Българският народ има само един идеал: да се обогати. Заради това, пази се да не му попречиш и затваряй си очите пред кражбите. Помилвай някак си незабелязано крадците, особено тия на държавни суми и дръж списъка им затворен в твоето бюро. Когато тоя списък се увеличи, да бъде в процент 10% от населението, то ти си спасен. Знай, че царете се крепят от разбойниците, но те са жертва често на разбойниците, когато не са ги щедро възнаградили", гласи друг от съветите на Фердинанд към сина му Борис.
Изповед: Мразех майка ти, царицата
Една от най-скандалните кореспондеции на Фердинанд разкрива за личните му взаимоотношения с неговата първа съпруга - царица Мария-Луиза Бурбон Пармска, която е майка на цар Борис, на принц Кирил и на княгините Надежда и Евдокия. Тя умира внезапно след пневмония на 31 януари 1899 година. Саркофагът й и до днес се намира в пловдивската католическа катедрала "Св. Лудвиг".
"Видя ли ме някой да заплача? Видя ли ме някой да проявя съжаление? Когато царицата, майка на моите деца, умираше, аз се забавлявах. Тя си остана за мен една чужденка, като мен, и заради това я мразех", споделя искрено Фердинанд пред Борис.
"Не чувствувах смущение от това внезапно ликвидиране, на едно нещастно и неволно сдружение. В дъното на душата си аз се радвах, че се освободих. Без да сме се видели и разбрали, оженихме се чрез посредничеството на други династии, по-второстепенни. Доведоха я с голям салтанат и оттогава започна глуха борба между две враждебни души, разделени от дълбока пропаст. Обаче аз имах деца, защото царете се женят само за да имат деца и си осигуряват наследници. Аз мразех майка ти, която ми отплащаше със същата мярка. Тя ми даде двама синове и две дъщери, които не можах да обикна. На гроба на майка си тия дъщери рониха горещи сълзи. Едната от тях бях определил за императрица, но тя предпочете да се влюби в един твой адютант и да рисува картини, глупави пейзажи и китки цветя."
Проф. Петър Стоянович пред "България Днес": Царят се гордее с България до края на дните си
Проф. Петър Стоянович е доктор на историческите науки, тесен специалист на тема Трето българско царство и българска царска династия. Бившият културен министър неотдавна представи уникалния си съвместен труд "Царска България". Стоянович отговаря на въпросите на "България Днес" по темата за противоречивата фигура на цар Фердинанд.
- Професор Стоянович, доколко достоверни са писмата, които Фердинанд пише до сина си Борис?
- В писмовното, кореспондентското и историческото наследство на българския владетел Фердинанд I, напуснал България 1918 година, има огромен обем от информация, голяма част от която е или непроверена, или тенденциозно написана. Такива са в голяма степен всички брошури, книги, събрани съчинения, писма до сина, съвети до сина и така нататък. Също така ред други неща, включително и писани в български медии. Част от тях не съдържат достоверна информация, а извадени от контекста неща или откровени измислици. Към тях трябва да се подходи, разбира се, първо със съмнение. Аз самият като изследовател подхождам и с интерес, защото това показва начина, по който дадени хора се отнасят злонамерено с научния подход към историята.
- Какво е било отношението на Фердинанд към българския народ?
- Ако говорим за отношението на Фердинанд I като княз и после като цар към положението на Балканите, към България, към българския народ, то това е отношение на един висш европейски аристократ към една балканска държавица. В неговите очи и в очите на всички представители на кралските дворове и на аристократичния елит, България е била по-скоро просто една бивша ориенталска провинция, отколкото европейска държава. С напредването на неговото управление обаче, продължило цели 31 години, самият монарх преживява една вътрешна промяна. Защото вижда, че България под негово ръководство е в състояние да стане и става изключително прилична европейска държава, с която, между другото, той се гордее до в края на дните си. България се превръща в негова втора родина, в място, в което той е оставил най-доброто от своите усилия и качества.
- И все пак противоречива личност ли остава Фердинанд?
- Това, че в българската история образът на цар Фердинанд не е свързан само с добри неща или е свързан главно с лоши неща, каквито са загубените войни - да, така е. От една страна той носи голяма част от вината за провалите на българската външна и военна политика, но далеч не е единственият виновник за тях. Носи я заедно с българския политически и военен елит. Само че на нас и през вековете ни е било много по-удобно да стоварим вината само на един-единствен човек и да го направим универсална жертва, без да схванем елементарната логика, че няма как един човек да е виновен за всички злополуки по продължение на три войни.
- Дали принудителната му абдикация през 1918 година е оставила у него горчивина към българите и българския народ?
- Неговата неговата горчивина е факт по две линии. Първо, че България след 1918 година оценява свършеното от него, но не го оценява по толкова задълбочен и възторжен начин, както той би искал това да бъде направено. Тъй като наистина от една провинция на Османската империя, ние ставаме доста нормална европейска държава, благодарение и на неговите усилия. Второто му огорчение е лично към сина му Борис III, действащ български цар, който през време на цялото си управление е против неговото завръщане в България, даже и като гостенин. Той много правилно оценява негативните последствия от такова завръщане на баща му, най-вече след края на Първата световна война. Към историята трябва да се подхожда научно, за да може да бъде обяснена по един много по-спокоен начин, без да се търси голяма сензация или интрига.
Какво четем:
🔴 СМЯХ В ЗАЛАТА: Иван Христанов си има лична Кобилкина🔴 Майката на Валери пак говори: Не всички на "Петрохан" бяха гей!
🔴 Радев обявява коалиция "Трети март" на Шипка. Събират подписи за регистрацията в ЦИК
Източник: Днес.БГ
Коментари
Последвайте ни във facebook!
